РАМКА ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за периода 2025-2029 финансова година септември 2024 г. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година I Последната Рамка за партньорство с България е обсъдена от Изпълнителния съвет на Групата на Световната банка на 19 май 2016 г. РАМКА ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за периода 2025-2029 финансова година Звено за страните от ЕС Регион Европа и Централна Азия Международна финансова корпорация Регион Европа Агенция за многостранно гарантиране на инвестициите Валута и еквивалентни единици Финансова година на правителството Валутна единица = Български лев (BGN) BGN 1.81793 = US$1 1 януари – 31 декември (към 30 юни 2024 г.) Съкращения и акроними АОП  Агенция за обществени поръчки ПГ Парникови газове АМГИ  Агенция за многостранно гарантиране на ПИИП  Преглед на напредъка изпълнението и инвестициите извлечените поуки АПИ Агенция „Пътна инфраструктура“ ППС Паритет на покупателната способност ГПБ Глобални публични блага ПЧП Публично-частно партньорство ГСБ Група на Световната банка РДО Ранно детско образование ДИН Допълнителен индикатор за напредък РПС Рамка за партньорство със страната ДКРС  Доклад за климата и развитието на САС Систематичен анализ за страната страната СЗ Стратегическа задача ДЧСС Диагностика на частния сектор в страната СПС Стандарти за покупателна способност ЕК Европейска комисия СПС Стандарти за покупателна способност ЕЦА Европа и Централна Азия СТЕ Схема за търговия с емисии ЕС Европейски съюз ТПСП  Териториални планове за справедлив ИТИ Интегрирани териториални инвестиции преход КАВ Качество на атмосферния въздух УНИЦЕФ Детски фонд на ООН КАД Консултантска и аналитична дейност ФГ Финансова година КУЗ Консултантски услуги срещу заплащане ФПЧ Фини прахови частици МБВР  Международна банка за възстановяване и ЦТУ  Цифрова трансформация на развитие управлението МЕУ  Министерство на електронното ЦУР Цели за устойчиво развитие управление EUR Евро ММСП Микро, малки и средни предприятия ICAM  Метод за оценка на институционалните МОСВ Министерство на околната среда и водите промени МФК Международна финансова корпорация NUTS  Класификация на териториалните НПВУ  Национален план за възстановяване и единици за статистически цели устойчивост PEA Оценка на бедността и равенството НПКЗВ  Национална програма за контрол на PIRLS  Изследване на напредъка в замърсяването на въздуха международната четивна грамотност НПР Национална програма за развитие PISA  Програма за международно оценяване ОГО Организация на гражданското общество на учениците ОИСР  Организация за икономическо UNICEF United Nations Children’s Fund сътрудничество и развитие PV Фотоволтаични системи ПВУ План за възстановяване и устойчивост US$ Щатски долар МБВР МФК АМГИ Вицепрезидент: Антонела Басани Алфонсо Гарсия Мора Етиопис Тафара Директор: Анна Ахалкаци Инес Роха Себнем Ерол Мадан Ръководител Ласе Мелгаард Ари Наим Габисиле Ндлову на екипа по Анели Кудщал Мария Маеркова задачата: Владимир Михайловски 2 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година СЪДЪРЖАНИЕ I. УВОД 5 II. НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ И ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ 9 2.1 Социално-политически и институционален контекст 9 2.2 Актуална икономическа конюнктура и перспективи 10 2.3 Бедност и споделен просперитет на благоприятна за живот планета 12 2.4 Основни предизвикателства пред развитието 16 III. РАМКА ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА ГРУПАТА НА СВЕТОВНАТА БАНКА 22 3.1 Програма на правителството и средносрочна стратегия 22 3.2 Рамка за партньорство, предложена от Групата на Световната банка 23 3.3 Основни цели, подкрепени от програмата на Групата на Световната банка 29 3.4 Изпълнение на РПС 39 IV. УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКОВЕТЕ, СВЪРЗАНИ С ПРОГРАМАТА НА РПС 42 Приложения 44 Приложение 1: Матрица на резултатите от изпълнението на РПС 45 Приложение 2: Преглед на изпълнението и извлечените поуки от РПС 2017-2022 ФГ 57 Приложение 3: Избрани показатели за състоянието и управлението на портфейла на ГСБ 94 Приложение 4: Портфейл на операциите на МБВР 95 Приложение 5: Справка за портфейла на МФК, размер и усвоени средства 96 Приложение 6: Гаранционен портфейл на АМГИ 98 Приложение 7: Текуща програма на МБВР за КАД 99 Списък на каретата Каре 1: Подкрепа от страна на ГСБ за България за отключване на ресурсите на ЕС 23 Каре 2: Продължаващи и нови ангажименти през 2023 и 2024 ФГ 24 Каре 3: Генериране и обмен на знания 27 Каре 4: Социални измерения на прехода към по-екологичен растеж 29 Каре 5: Прилагане на единния подход на ГСБ за ускоряване на цифровизацията 31 Каре 6: Прилагане на единния подход на ГСБ за осъществяване на енергиен преход 35 Каре 7: Прилагане на единния подход на ГСБ за развитие на екологичен транспорт 37 Списък на фигурите Пътят на България към сближаване със средните доходи в ЕС в сравнение Фигура 1:  с избрани нейни аналози 12 Фигура 2: Неравенството в България и ЕС 14 Фигура 3: Разлики в бедността на поднационално равнище 15 Фигура 4: Стратегически задачи, цели и междусекторна тема на РПС 29 Списък на таблиците Таблица 1: Основни макроикономически показатели и прогнози 10  илтри на програмите за споделяне на знания и определяне на приоритетите Таблица 2: Ф през първите години на РПС 41 Таблица 3: Рискове пред РПС 2025-2029 ФГ 42 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 3 I. УВОД 1. През последните три десетилетия България претърпя забележителна трансфор- мация. Нейната силно централизирана, планова икономика еволюира и се превърна в отворена и пазарна. Между 2015 и 2020 година България отбеляза икономически растеж, който подобри стандарта на живот както на средните домакинства, така и на най-бедните 40 процента от населението, дори в условията на разразилата се пандемия от Covid-19. Стабилният растеж и повишаването на благосъстоянието се изразиха в намаляване на бедността – значителен спад от 9,6 процентни пункта на бедността при 6,85 щатски долара на ден и още по-съществен спад на фиксирания коефициент на риск от бедност от 20,3 процентни пункта. През 2024 г. България се присъедини към редиците на държавите с високи доходи (ДВД). 2. Независимо от тази трансформация и въпреки че присъединяването към Евро- пейския съюз през 2007 г. породи очаквания за бързо сближаване на жизнения стандарт с нивата в ЕС, напредъкът по редица предизвикателства в областта на развитието остана неравномерен. Предприсъединителният период на реформи беше последван от по-бавен темп на конвергенция поради изгубената реформатор- ска инерция, по-бавния ръст на производителността, намаления приток на инвес- тиции и влошените резултати в областта на човешкия капитал. През 2023 г. брут- ният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в България възлиза на 63,9 процента от средната стойност за ЕС в стандарти на покупателна способност (СПС), което е най-ниското равнище в ЕС. Разминаването между стремежите на гражданите и траекторията на развитие подхранва политическата и социална нестабилност и до- принася за напускането на страната, което допълнително отслабва перспективите за растеж. България продължава да бъде страната в ЕС с най-големи неравенства, като 3.  пространствените различия са видими от резултатите в редица области, а не- равенството във възможностите намалява потенциала на човешкия капитал. Докато в най-развитите области се наблюдават много високи темпове на икономи- чески растеж, други са попаднали в капана на развитието, като в някои области рав- нището на риск от бедност е около 30 процента. Неравенството във възможностите е най-виисоко в ЕС, като над 50 процента от трудовите доходи зависят от факторите при раждането. Националният коефициент на относителна бедност – 20,6 процента през 2022 г., е един от най-големите в ЕС, а коефициентът на Джини за неравенството в доходите от 37,2 процента през 2022 г. е най-високият в ЕС, както и над средното ниво за региона на Европа и Централна Азия (ЕЦА). Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 5 Икономическата производителност и социалното приобщаване са възпре- 4.  пятствани от недостиг на умения и институционални и управленски слабо- сти. Неблагоприятната демографска ситуация, нарастващият недостиг на работна ръка (включително поради изтичане на мозъци) и влошаването на резултатите от обучението поставят все по-големи предизвикателства пред приобщаването и кон- курентоспособността, а предприятията са изправени пред трудности при привли- чането и задържането на квалифицирана работна ръка. Освен това трайните ин- ституционални и управленски слабости (особено свързани с управлението, борбата с корупцията, върховенството на закона и независимостта на съдебната система) ограничават растежа на производителността и сближаването. Институционалните недостатъци се подсилват от загубата на способни кадри в публичната администра- ция и слабия административен капацитет, което оказва отрицателно въздействие върху бизнес средата и потенциала за растеж. Между 2001 г. и 2022 г. населението на България е намаляло с 21 процента, което го прави едно от най-бързо свиващите се в света. Очаква се до 2070 г. то да се свие с още 28 процента – до 5 млн., което ще окаже допълнително въздействие върху работната сила и ще натовари здравната и пенсионната система. Освен това България се сблъсква с проблеми, свързани с качеството на образованието, достъпа до качествено образование и задържането на квалифицирани специалисти, които ограничават растежа на частния сектор и подкопават конкурентоспособността на страната. През 2022 г. страната е на послед- но място в ЕС по резултати от тестовете по математика и на предпоследно място по резултати от тестовете по четене на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), като и подвата предмета резултатите са значително под средните за страните от ОИСР1. България е сред най-енергоемките и въглеродно-интензивни икономики в 5.  ЕС2, качеството на въздуха е сред най-лошите в региона на ЕЦА3 и страната е все по-уязвима от въздействието на изменението на климата. Нейният настоящ енергиен микс се характеризира със значителна зависимост от изкопаемите горива за производство на електроенергия. Въвеждането на възобновяеми енергийни източ- ници е по-бавно в сравнение с много други страни, като електроенергията, произве- дена от възобновяеми енергийни източници, е едва 22 процента при 34 процента в Сърбия (съседна държава със сходни икономически показатели, население и размер и структура на енергийния сектор), 37 процента в ЕС и 34 процента в ЕЦА. Необходи- мостта от ускорен енергиен преход е от решаващо значение за смекчаване на после- диците от изменението на климата, докато подобряването на качеството на въздуха може да спомогне за увеличаване на продължителността на живота, намаляване на разходите за лечение и повишаване на производителността. Рамката за партньорство със страната (РПС) за периода 2025-2029 финансова 6.  година задава нова посока на ангажираността на Групата на Световната бан- ка (ГСБ) в България чрез засилен фокус върху климата и цифровото развитие, като същевременно запазва акцента на предходната РПС върху институциите и хората за повишаване на конкурентоспособността и приобщаването. Новата РПС отговаря на променящите се възможности и предизвикателства пред развитието  ж.: https://www.oecd.org/en/publications/pisa-2022-results-volume-i-and-ii-country-notes_ed6fbcc5-en/bulgaria_29d65f4b-en.html. 1. В Списъкът на всички 80 страни, участващи в PISA 2022 г., може да бъде видян на Интернет страница: https://www.oecd. org/en/about/programmes/pisa/pisa-participants.html. 2. Вж. https://www.eea.europa.eu/en/analysis/indicators/greenhouse-gas-emission-intensity-of-1. 3.  През последните години средните годишни нива на фини прахови частици (ФПЧ2,5) в България обикновено са около 20 µg/m³ в градските райони, като в София и Пловдив са достигнати максимални стойности от около 25-30 µg/m³. Това е съпоставимо с нивата на ФПЧ2,5 в Сърбия, където отчетените средни стойности са между 20 и 25 µg/m³, със Северна Македония, особено в столицата ѝ, която често отчита много високи нива на ФПЧ2,5, със средни годишни стойности между 25 и 35 µg/m³, както и с някои от най-замърсените страни от региона на ЕЦА като Казахстан (между 22-32 µg/m³), Турция (18-22 µg/m³) и Армения (24-34 µg/m³). Вж.: https://www.iqair.com/ world-most-polluted-countries. 6 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година на страната, като същевременно стъпва на постиженията и поуките от предходната рамка. В съответствие с актуализираната мисия на ГСБ за премахване на крайната бедност и повишаване на споделения просперитет на една добра за живот планета, РПС ще допринесе за постигането на тези цели чрез (а) прилагане на подхода „Единна ГСБ“ с подновен акцент върху създаването на условия и мобилизирането на частен капитал чрез набор от инструменти, предлагани от Международната банка за въз- становяване и развитие (МБВР), Международната финансова корпорация (МФК) и Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите (АМГИ); (б) използване на партньорства за увеличаване на обхвата и въздействието на програмата на РПС, включително увеличаване на въздействието чрез привличане на средства от ЕС за из- пълнение на реформите, очертани във финансирания от ЕС Национален план за въз- становяване и устойчивост (НПВУ)4, оперативните програми на ЕС,5 както и други ангажименти, договорени от България и Европейската комисия (ЕК); (в) използване на поуките от България за информиране на регионални и глобални знания и решения за развитие, (г) прилагане на строги филтри за селективност, съгласуване на предиз- викателствата в страната и в световен мащаб и (д) представяне на гъвкава рамка за резултатите, обвързана с инструментите, които се планира да бъдат използвани и включваща показатели от корпоративната оценъчна таблица на ГСБ за периода 2024- 2030 ФГ. Рамката за партньорство със страната се отличава със селективност и отдава 7.  приоритетно значение на две стратегически задачи (СЗ): (а) повишена конкурен- тоспособност и социално приобщаване и (б) нисковъглеродна и по-устойчива ико- номика. Първата СЗ е насочена към дневния ред за хората и постигането на проспе- ритет и има за цел да се изкоренят оставащите огнища на бедност в България и да се преодолеят други неравенства в обществото, докато втората СЗ е пряко свърза- на с превръщането на растежа на България в по-устойчив. Рамката за партньорство предлага силно селективни ангажименти с хоризонтален фокус върху укрепването на институциите, като им помага да служат на всички хора и предприятия за по-голям просперитет. Настоящата РПС използва основан на знанието подход, но същевременно пре- 8.  доставя на България достъп до пълния набор от инструменти на ГСБ, включи- телно финансиране. Рамката за партньорство прилага единен подход на сътруд- ничество с ГСБ, при който програмата за знания на МБВР насърчава засиленото взаимодействие с МФК и АМГИ. Такъв род синергичност се предвижда например в следните области: (а) подкрепа от страна на МБВР за реформи, позволяващи използ- ването на частен капитал, които биха позволили по-голяма подкрепа от страна на МФК и АМГИ за ангажирането на частни инвеститори в избрани сектори; и (б) под- крепа от страна на МБВР за ускоряване на енергийния преход, екологичния транс- порт и цифровото развитие, за да се създадат възможности за привличане на частен капитал (вж. карета 5, 6 и 7). Като се има предвид пътят на развитие на България, натрупаните поуки ще помогнат за информиране на страните, които са на подобна траектория в Европа (включително страните, присъединяващи се към ЕС) и други региони.  ПВР на България е одобрен от ЕК през април 2022 г. и се финансира от Механизма за възстановяване и устой- 4. Н чивост (МВУ), който е част от по-широкия отговор на ЕС за смекчаване на отрицателното икономическо и социално въздействие на Covid-19 и за превръщане на икономиките и обществата в по-устойчиви, по-жизне- способни и по-добре подготвени за предизвикателствата и възможностите на зеления и цифровия преход. Това са оперативни планове на Националното споразумение за партньорство, които очертават договорени- 5.  те приоритети на България за изразходване на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове в рамките на политиката на сближаване на ЕС. Финансирането е организирано в седемгодишни про- грамни периоди. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 7  амката за партньорство стъпва върху поуките от предходната РПС за периода 9. Р 2017-2022 ФГ и на изпълнението на продължаващите ангажименти през 2023 и 2024 ФГ. TРПС се базира на Систематичния анализ на страната за 2022 г., Икономи- ческия меморандум за страната (2022 г.), Прегледа на изпълнението и извлечените поуки (ПИИП) за РПС за периода 2017-2022 ФГ, Прегледа на публичните финанси за 2024 ФГ и редица анализи, предприети като част от неотдавнашни ангажименти по предоставяне на знания. РПС е приведена в съответствие с Пътната карта на ГСБ за развитие до 2023 г., както и с Националната програма за развитие на България до 2030 г. (НПР БГ2030) и Плана за действие по изменение на климата за периода 2021- 2025 година. През 2025 г. се планира изготвяне на Доклад за климата и развитието на страната (ДКРС), който заедно с планираните Оценка на бедността и равенството (ОБР) и Диагностика на частния сектор в страната (ДЧС 2.0) ще бъде отразен в Пре- гледа на изпълнението и извлечените поуки (ПИИП). Рамката за партньорство е в съответствие с политиката на МБВР за оттегляне от 10.  страната. Брутният национален доход на глава от населението на България от 14 460 щатски долара (2024 г.) е над прага за начало на процедура по оттегляне (GDI), както и над прага от 14 005 щатски долара (2022 г.) за СВД. Въпреки това България про- дължава да изпитва многостранни предизвикателства, които изискват продължаване на ангажимента на ГСБ по отношение на институционалните измерения, развитие- то и устойчивостта. Поради това всички нови дейности на МБВР ще бъдат насочени главно към интервенции за укрепване на политиките и институциите, необходими за устойчивото оттегляне на МБВР от страната, както и към принос за справяне с глобалните предизвикателства (особено чрез нейния зелен преход), докато инвести- циите на МФК и АМГИ ще бъдат приоритетно насочени към глобалните обществени блага, граничните региони, задълбочаването на капиталовите пазари, както и към привличането и ускоряването на частните инвестиции за преодоляване на големите пропуски в инфраструктурата и свързаността на страната. МФК систематично ще из- ползва своя консултантски капацитет, както и възможностите си за работа нагоре по веригата за постигане на максимален нефинансов допълващ ефект. 8 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година II. НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ И ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ Социално-политически и институционален 2.1  контекст Въпреки сложната политическа обстановка през последните години България 11.  пое по ясен път на реформи, получил силен тласък от членството на страната в ЕС. През последните три години6 в страната се проведоха шест парламентарни избора, в резултат на които се смениха бързо няколко правителства с променящи се приоритети. Независимо от това по-голямата част от населението подкрепя евроат- лантическата ориентация на страната, включително членството в ЕС. Благодарение на това въпреки сложната политическа обстановка България остава ангажирана с провеждането на широкообхватни реформи, формулирани в НПВУ, които се финан- сират с безвъзмездни средства от ЕС. НПВУ подкрепя амбициите на България да обърне неблагоприятните последици от кризата, породена от Covid-19, да укрепи институциите си и да помогне на страната да се подготви за зеления и цифровия преход. България се стреми към присъединяване към еврозоната през 2025 г. и към пълноправно приемане в Шенгенското пространство.7 България е важен регионален играч със стратегическо географско положе- 12.  ние. Членството в ЕС донесе ползи от свободното движение на капитали и работ- на сила и значително финансиране от ЕС. Това ускори икономическите и социал- ните промени, подкрепящи процесите на засилена интеграция с икономическите пазари и институции на ЕС. България може допълнително да затвърди регионал- ната си роля, като се възползва от географското си положение на потенциално жизненоважен транспортен коридор, свързващ Европа и Централна Азия през Евразийския среден коридор, както и Гърция и Турция със Западните Балкани и отвъд тях.8  рез април 2021 г., юли 2021 г., ноември 2021 г., октомври 2022 г., април 2023 г. и юни 2024 г. 6. П Правителството постигна частично членство в Шенгенското пространство, в сила от м. март 2024 г., 7.  което обхваща границите на въздушния и морския транспорт; обсъжданията за премахване на контрола по сухопътните граници се очаква да продължат през 2024 г. След нахлуването на Русия в Украйна някои транспортни коридори, като например граничният пункт Ру- 8.  се-Гюргево между България и Румъния, отбелязват увеличение на трафика с до 30 процента, предвид огра- ниченията при използването на черноморския маршрут. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 9  ктуална икономическа конюнктура 2.2 А и перспективи България успя бързо да се възстанови от пандемията от Covid-19, но процесът 13.  на постепенно оттегляне на фискалните мерки за подкрепа беше твърде бавен. След рецесията, предизвикана от Covid-19 през 2020 г., когато БВП спадна с 4 про- цента, икономиката на България възобнови стабилния си растеж през 2021 г. и 2022 г., отбелязвайки забележителни темпове съответно от 7,7 и 3,9 процента, преди да настъпи забавяне през 2023 г. в унисон с низходящите тенденции на най-големите пазари в ЕС (вж. Таблица 1). Бързото възстановяване през 2021-2022 г. беше под- помогнато от гъвкава финансова политика и щедра фискална подкрепа, което по- могна за запазване на работните места и поддържане на фирмите жизнеспособни по време на пандемията, както и за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията и храните върху дружествата и физическите лица след февруари 2022 година. Въпреки че фискалната подкрепа беше навременна и обвързана със срокове, постепенното прекратяване на някои мерки за подкрепа беше бавно. Независимо от това фискалната позиция на страната остава силна поради дългогодишния фискален консерватизъм и бюджетна дисциплина, свързани със споразумението за валутен борд, а напоследък и със заявката за присъединяване към еврозоната. През послед- ните години фискалните дефицити се поддържат като цяло под тавана от 3 процента, заложен в Пакта за стабилност и растеж на ЕС, а публичният дълг остава нисък за стандартите на ЕС − 23,7 процента от БВП в края на 2022 година. В същото време обаче ограниченото преразпределение чрез бюджета поддържа ключови публични системи хронично недофинансирани и води до неравен достъп до публични услуги и влошаване на тяхното качество. Таблица 1: Основни макроикономически показатели и прогнози 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 (оценка) (прогн.) (прогн.) (прогн.) (прогн.) (прогн.) Реален ръст на БВП, по постоянни -4.0 7.7 3.9 1.8 2.1 3.1 2.7 2.6 2.7 пазарни цени Частно потребление -0.6 8.5 3.9 5.4 2.6 3.4 3.6 3.3 3.4 Държавно потребление 8.3 0.4 5.5 -0.4 5.9 3.4 3.0 2.6 2.6 Брутни инвестиции в основен 0.6 -8.3 6.5 3.3 4.0 1.3 2.6 4.4 4.3 капитал Износ, стоки и услуги -10.4 11.2 11.6 -1.9 4.8 5.8 6.0 5.8 5.9 Внос, стоки и услуги -4.3 10.7 15.0 -6.3 6.3 5.5 6.6 6.5 6.4 Реален ръст на БВП, по постоянни -4.0 8.0 5.3 1.8 2.1 3.1 2.7 2.6 2.7 факторни цени Селско стопанство -3.3 28.8 -4.4 -3.9 4.3 1.2 1.0 1.1 1.0 Промишленост -8.2 1.7 12.1 0.9 4.7 5.2 5.3 4.6 4.5 Услуги -2.5 8.8 3.9 2.6 1.1 2.5 1.9 2.0 2.1 Инфлация (индекс на 1.7 3.3 15.3 9.5 5.9 4.2 2.0 1.8 1.7 потребителските цени) Баланс по текущата сметка (% от БВП) 0.0 -1.7 -1.4 1.6 1.6 2.0 2.2 1.6 1.1 Нетен приток на преки чуждестранни 4.5 1.8 2.4 3.1 2.5 2.7 2.6 2.5 2.5 инвестиции (% от БВП) Фискален баланс (% от БВП) -2.9 -2.7 -0.8 -3.1 -2.9 -2.8 -2.7 -2.3 -1.9 Приходи (% от БВП) 36.8 37.7 38.6 36.5 38.1 38.7 38.9 38.8 38.8 Дълг (% от БВП) 24.6 23.9 22.6 23.7 23.2 23.2 22.8 22.0 20.8 10 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 (оценка) (прогн.) (прогн.) (прогн.) (прогн.) (прогн.) Първичен баланс (% от БВП) -2.4 -2.3 -0.4 -2.6 -2.5 -2.3 -2.3 -2.0 -1.6 Международна линия на бедност 0.2 0.7 0.5 0.5 0.5 0.5 0.4 0.3 0.3 (2.15 щ.д. през 2017 г. в ППС)а,б Линия на бедност за по-нисък среден 1.4 2.0 1.8 1.7 1.7 1.6 1.6 1.5 6.4 доход (3.65 щ.д. през 2017 г. в ППС)а Линия на бедност за по-висок среден 4.5 5.8 5.2 5.1 5.0 4.8 4.6 4.3 4.0 доход (6.85 щ.д. през 2017 г. в ППС)а Ръст на емисиите на парникови -3.9 7.1 6.3 -0.4 0.6 0.6 0.1 1.9 1.9 газове (mtCO2e) Свързани с енергетиката парникови 79.6 78.7 75.9 75.0 73.8 72.6 71.4 71.9 72.5 газове (% от общото количество) Източник: Световната банка, Глобални практики „Бедност и равенство“ и „Макроикономика, търговия и инвестиции“. Данните за еми- сиите са извлечени от базите данни на CAIT (Център за приложение на информационни технологии) и ОИСР. Бележки: Данните за бедността са в ППС за 2017 г. за разлика от предходните издания, които са в ППС за 2011 г., което води до значител- ни промени. Вж. на Интернет страница pip.worldbank.org Изчисленията са направени въз основа на хармонизирани данни ECA POV от проучването за доходите и условията на живот на дома- a)  кинствата EU-SILK от 2021 г. Реални данни за 2020 г. Текущи прогнози за 2021-2022 г. Прогнозни данни за 2023-2028 г. Прогноза чрез неутрално разпределение (2020 г.) с пренос = 0.87 (мед. 0.87) въз основа на БВП на глава от населението в единици б)  местна валута. Потенциалът на България за растеж в дългосрочен план намалява, което въз- 14.  препятства сближаването със средните доходи в ЕС. БВП на България нарасна бързо в годините непосредствено преди и след присъединяването към ЕС през 2007 г., но след световната финансова криза през 2008 г. растежът се забави, тъй като чуждестранните инвестиции намаляха, населението в трудоспособна възраст про- дължи да се свива, а реформите загубиха инерция. Предвиденият за периода 2011- 2019 г. темп на растеж от 2,1 процента е наполовина по-нисък от този през предход- ното десетилетие, като по отношение на относителните реални доходи България остава на дъното на ЕС (вж. Фигура 1). За разлика от нея Румъния успя да извърви по-стръмен път на конвергенция въпреки по-ниската си изходна точка през 2000 година. Освен това средният темп на растеж от 4,5 процента за периода 2011-2019 г. в страните с по-висок среден доход е повече от два пъти по-висок от този в Бълга- рия. Нещо повече, симулациите на растежа показват, че при сценарий без реформи темпът на растеж на България вероятно ще намалее до 1,25 процента към 2050 г., тъй като населението в трудоспособна възраст ще продължи бързо да се свива.9 България разполага с пазарен достъп при приемливи условия, но вътрешна- 15.  та политическа несигурност и геополитическата ситуация в региона могат да създадат рискове в бъдеще. Последната емисия на международни облигации включваше паралелно пласиране на 7,5-годишни еврооблигации на стойност 1,3 млрд. евро и 12,5-годишни еврооблигации на стойност 1 млрд. евро през ноември 2023 г. и постигна доходност от съответно 4,673 и 5,130 процента, което се равня- ва респективно на 206,2 и 222,1 базисни точки над референтните германски дър- жавни облигации. Към юни 2024 г. инвестиционният рейтинг, присъден на Бъл- гария от трите основни международни рейтингови агенции (BBB с положителна перспектива от „Фич“ и „Стандард енд Пуърс“ и с една степен по-висок, Baa1 със  . Е. Николова и др., „Икономически меморандум за България : Път към високи доходи“ (на английски език). (Вulgaria 9. Д Country Economic Memorandum: A Path to High Income), Група на Световната банка, Вашингтон, окръг Колумбия. Виж на Интернет страница http://documents.worldbank.org/curated/en/099050001172322623/P17633801baaa90c60b01 e02c6d23fe30db. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 11 стабилна перспектива, от „Мудис“), е с една или две степени по-висок в сравнение с 2016 г., като всички агенции прогнозират потенциално повишаване на рейтинга веднага след присъединяването на страната към еврозоната. Въпреки това чес- тите избори се посочват от рейтинговите агенции като фактор, който може да застраши присъединяването към еврозоната и да предизвика негативни промени в рейтинга на страната. Геополитическата ситуация в региона също е източник на сериозни рискове, които, ако се реализират, могат да повлияят значително на пазарните нагласи към страната. Фигура 1: Пътят на България към сближаване със средните доходи в ЕС в сравнение с някои нейни аналози БВП на глава от населението в СПС, % от ЕС България Естония Хърватия Латвия Литва Румъния Словакия Източник: Евростат.  едност и споделен просперитет 2.3 Б на благоприятна за живот планета През последните две десетилетия бедността в България рязко намаля, вклю- 16.  чително сред най-бедните 40 процента от населението, но нивата на бедност продължават да са високи за стандартите на ЕС. Между 2015 г. и 2020 г. жизнени- ят стандарт на всички българи се подобри, а абсолютната бедност намаля, тъй като членството на страната в ЕС допринесе за ускоряване на икономическия растеж. Ре- алните доходи, измерени в БВП на глава от населението по паритет на покупателна- та способност (ППС), бяха на път към стабилно сближаване със средните нива в ЕС. Нарастването беше още по-бързо при най-ниските 20 процента от разпределението на доходите (13,6 процента средногодишно увеличение спрямо 8,1 процента средно за домакинствата през периода 2015-2020 г.). В резултат на това намаля значително делът на населението, живеещо с по-малко от 6,85 щатски долара на ден, като за същия период случаите на бедност намаляха с 9,6 процентни пункта. Съществено намаляване на бедността се наблюдава и при прилагане на по-високи линии на бед- ност.10 Намаляването на абсолютната бедност е свързано с намаляване на безра- 12 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година ботицата и повишаване на реалните заплати в секторите с по-ниска квалификация и интензивен труд. Напоследък тази положителна тенденция се обърна, като през 2021 г. бедността се увеличи с 1,2 процентни пункта (при използване на линията на бедност по паритет на покупателната способност (ППС) от 6,85 щатски долара за 2017 г.). Освен това инфлацията при храните и енергията, макар и облекчена от таваните на цените на енергията за потребителите, би могла да повиши бедността (линия от 6,85 щатски долара) с 1 процентен пункт. Детската бедност, която е на едно от най-високите нива в ЕС, може да има дългосрочни последици за България. Освен това възрастното население в България е изправено пред по-висок риск от бедност в сравнение с населението като цяло (съответно 22,2 спрямо 20,6 процента през 2022 г.).11 Въпреки силния ръст на доходите, подоходното неравенство остава трайно ви- 17.  соко. Независимо от непрекъснатото нарастване на благосъстоянието в България, която през 2023 г. ще достигне 63,9 процента (по СПС) от средното за ЕС спрямо 40,6 процента през 2007 г. и 29,0 процента през 2000 г.,12 през 2023 г. страната все още продължава да е с най-ниския БВП на глава от населението сред държавите от ЕС. Неравенството в доходите се увеличи през периода 2015-2018 г., като индексът на Джини нарасна от 37,7 през 2015 г. до 40,8 през 2018 г., за разлика от до голяма степен стабилната тенденция на неравенството в ЕС (вж. Фигура 2). Напоследък се наблюдават положителни тенденции, но България все още има най-високото нера- венство в ЕС, което е и над средното за региона на ЕЦА, което се дължи на различи- ята в резултатите на пазара на труда, ограничения обхват на мерките за социална закрила на най-бедните и непрогресивната фискална система.13 AБлизо половината от неравенството в доходите в България се дължи на неравенството във възмож- ностите,14 най-високият дял в ЕС. Показателите за икономическо напрежение, като например делът на домакинствата, които не могат да поддържат дома си отоплен или да си позволят протеиново хранене, се задържат постоянно над средните за ЕС. Квинтилът с най-ниски доходи изпитва единадесет пъти по-високо икономическо напрежение в сравнение с най-богатия квинтил.15 10. Л  инията на застрашените от бедност (AROP) при използване на прага за 2016 г. е намаляла със 17,5 процентни пункта между 2015 г. и 2020 г. – от 29,1 на 11,6 процента. Това представлява делът на лицата с доходи, по-ниски от 60 процента от националната медиана на приравнения разполагаем доход. При използване на линията на бедност за високи доходи (25 щатски долара на ден, 2017 г., ППС) бедността намалява от 77,7 през 2015 г. на 56 процента през 2020 г. при 68 процента в ЕЦА Отнася се за годината на изследването (2023 г.) с референтна година на доходите 2022 г. 11.  12.  По данни на Евростат https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/nama_10_pc__custom_8967118/default/table?lang=en 13. Световната банка, „Преоценка на въздействието на българската фискална политика върху благосъстоянието през призмата на детската бедност, 2024 г.“ (Reassessing Welfare Impacts of Bulgarian Fiscal Policy through a Child Poverty Perspective). 14.  Отнася се за неравенството в достъпа до възможности и ресурси, което не се основава на присъщи способ- ности, усилия или избор. 15. Световната банка, „България – Систематичен анализ на страната“, Вашингтон, 2021 г., https://doi.org/10.1596/36842. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 13 Фигура 2: Нива на неравенството в България и ЕС Индекс на Джини за приравнен разполагаем доход, България и ЕС, 2009-2022 г. 43,0 41,0 39,0 Индекс на Джини 37,0 37,2 35,0 33,0 31,0 29,6 29,0 27,0 25,0 България ЕС-27 Източник: Оценки на Световната банка въз основа на данни на Евростат, https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ILC_LI02/ default/table?lang=en. Бележка: Оценките се основават на еквивалента на разполагаемия доход за възрастни. Оценките се отнасят за референтната година, а не за годината на изследването. Например стойностите за 2021 г. отразяват данни, събрани през 2022 г., с позоваване на 2021 г. По-нови оценки не са налични за всички държави от ЕС. Някои региони и общности продължават да изостават в своето развитие. Раз- 18.  личията в бедността на поднационално равнище са ясно изразени, тъй като в някои региони равнището на риск от бедност е два пъти по-високо от това в други региони (вж. Фигура 3). Пет от шестте района на България (NUTS-216) са сред най-бедните региони в ЕС по отношение на БВП на глава от населението.17 Регионалните раз- личия в доходите в България са по-големи, отколкото в повечето страни от Орга- низацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).18 Докато през по- следните десетилетия най-развитите области отбелязват много високи темпове на икономически растеж, други са попаднали в капана на развитието. Неотдавнашни данни показват забележимо увеличение на средното равнище на разсейване на БВП на глава от населението (както в рамките на регионите, така и между тях) в периода 2000-2021 г., което е най-голямото в ЕС. Столицата София е основният двигател на растежа, който се характеризира с висока и все по-нарастваща производителност на труда. БВП на глава от населението в София е почти 4,5 пъти по-голям от този на град Хасково, разположен в близост до границите с Гърция и Турция. Различията между столицата и други региони се простират отвъд икономическите показатели, като обхващат висшето образование и равнището на заетост,19 което води до зна- чителни различия в благосъстоянието. Съществуват ясно изразени поднационални различия в равнището на бедност между регионите от NUTS-2. През 2022 г. Юго- западният район отчита равнище на бедност от 12,9 процента, което е по-добро от средното за страната. Обратно, Северозападният район се откроява с най-високо равнище на бедност от 26,9 процента. Различията в доходите на ниво област са още по-ясно изразени. Така например, докато 10,9 процента от населението на Шумен (част от Североизточния район) живее под националната линия на бедност през  оменклатурата на териториалните единици за статистически цели е класификационна система на ЕС за 16. Н разделяне на държавите на статистически региони. Ниво 2 осигурява стандартизирана рамка за събиране и анализ на данни на регионално ниво. Световната банка, Анализ на възможностите за прилагане на териториални инструменти. Програма за раз- 17.  витие на регионите 2021-2027 г., 2021 г. 18. Икономически проучвания на ОИСР, Икономическа оценка. България, януари 2021 г. 19. Европейска комисия, Регионални тенденции за растеж и конвергенция в Европейския съюз, 2023 г. 14 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 2022 г. (година на доходите), в Стара Загора (част от Югоизточния район) равни- щето на бедност е повече от два пъти по-високо – 25,8 процента.20 Уязвимите общ- ности са предимно селски, със значителен дял на ромите, които по приблизителни оценки съставляват между 4 и 10 процента от населението21 и 81 процента от които са били в риск от бедност и социално изключване, в сравнение с 30 процента от общото население (2022 г.).22 Фигура 3: Разлики в бедността на поднационално равнище Равнища на риск от бедност за регионите от NUTS 2 в България през 2022 г. Северозападен район Южен централен район Северен централен район Югоизточен район Североизточен район Югозападен район България ЕС-27 Процент от населението Източник: Евростат. Процентен дял на населението в риск от бедност по региони от ниво NUTS 2 [tgs00103]. Бележка: Оценките са отчетени, като е използвана годината на изследването – 2023 г., с референтна година на доходите 2022 г. Имената на регионите на английски език съответстват на следните български наименования: Югозападен, Североизточен, Северен централен, Югоизточен, Южен централен и Северозападен. Равнопоставеността на половете се е подобрила, но България все още изостава 19.  от своите аналози в ЕС. През 2022 г. България е получила 60,7 от 100 точки по инде- кса на равенството между половете,23 което я нарежда на 10-то място сред 27-те дър- жави от ЕС. Въпреки отбелязания през последните години напредък, България остава под средното за ЕС ниво по всички подпоказатели. Макар че в периода 2012-2020 г. в страната се наблюдава ръст на участието в работната сила както при мъжете, така и при жените, през този период разликите между половете са се увеличили. Това веро- ятно е свързано с неравномерното разпределение на отговорностите за полагане на грижи и концентрацията на мъжете и жените в различни сектори на икономическа дейност. Почти четири от десет жени посочват, че всеки ден се грижат за своите деца, внуци, възрастни хора или хора с увреждания. За разлика от тях само една четвърт от мъжете съобщават за ежедневни задължения, свързани с полагане на грижи. Учас- тието на жените в работната сила обаче е по-високо от средното за региона на ЕЦА, страните с по-висок среден доход и страните с висок доход, а разликата между поло- вете по отношение на участието в работната сила е също така по-ниска, отколкото в тези страни за сравнение. Нещо повече, оценката на правната рамка на България в доклада „Жени, бизнес и право 2.0“ за 2024 г. (82,5 от 100,0) е по-висока от средната за света (64,2), както и от средната за региона на ЕЦА (77,0). Една от най-ниските оценки за България е по показателя, измерващ законите, влияещи върху размера на пенсиите на жените.24 20. Национален статистически институт, Показатели за бедност и социално приобщаване, 2022 г. Според последните три преброявания (1994 г., 2001 г. и 2011 г.) делът на самоопределящите се като роми е около 21.  4-5 процента, а според оценките на Съвета на Европа – около 10 процента. 22. По официални оценки на НСИ въз основа на Проучването на доходите и условията на живот (SILK) от 2022 г. 23. Стойност от 100 означава, че страната е постигнала пълно равенство между половете. Индексът е наличен само за страните от ЕС. Европейски институт за равенство между половете (EIGЕ). Gender Equality Index, 2022. https://eige.europa.eu/gender-equality-index/2022/country/BG. 24. Виж Интернет страница: https://wbl.worldbank.org/content/dam/documents/wbl/2024/pilot/WBL24-2-0-Bulgaria.pdf. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 15 Микро, малките и средните предприятия (ММСП) в България, особено такива 20.  собственост на жени, нямат достатъчен достъп до финансиране. Недостигът на финансиране за ММСП се оценява на 6,5 млрд. щатски долара, от които 1,5 млрд. щатски долара недостиг за ММСП, собственост на жени. Недостигът на финансиране за ММСП притежавани от жени в България, който възлиза на 3 процента от БВП, е съпоставим със средния недостиг на финансиране за ММСП притежавани от жени в страните с по-висок среден доход и е по-висок от този в страните с висок доход, възли- защ на 2 процента от БВП.25 Този недостиг вероятно се е увеличил след пандемията от Covid-19 и нахлуването на Русия в Украйна, тъй като ММСП са особено уязвими от прекъсването на веригата за доставки и свитото предлагане на финансиране. Едва 31,4 процента от фирмите в България съобщават, че имат банков заем или кредитна линия, в сравнение с 41,2 процента в по-широкия регион на ЕЦА, като само близо 27 процента от ММСП, ръководени от жени, съобщават, че имат банков заем или кре- дит. Финансовите продукти и услуги, насочени към ММСП, притежавани от жени, са рядкост на пазара и в резултат на това предприятията, притежавани от жени, до голяма степен разчитат на собствени средства за започване на своята дейност.26  сновни предизвикателства 2.4 О пред развитието В актуализирания Систематичен анализ за страната (2022 г.) се посочват шест 21.  ключови предизвикателства, които са взаимосвързани и налагат предприема- не на незабавни действия. За по-доброто разбиране на тези предизвикателства допринесоха и други неотдавнашни анализи и диагностики на Групата на Световната банка, включително по отношение на цифровото развитие и ангажираността на частния сектор. Предизвикателство 1: Преодоляване на институционалните слабости за добро управление Предизвикателствата пред управлението намаляват икономическия потенциал 22.  и подкопават напредъка в усилията за намаляване на бедността и постигането на споделен просперитет. Показателите показват, че страната изостава от остана- лите страни от ЕС по отношение на върховенството на закона, контрола върху коруп- цията и ефективността на управлението. Освен това публичните данни за над 150 000 обществени поръчки за периода 2011-2021 г. сочат, че е вероятно около половината от тях да са били възложени на фирми с висок риск от влизане в тайни споразумения и че неконкурентните практики за възлагане на обществени поръчки, които носят корупционни рискове, са по-често срещани в България, отколкото в други държави от ЕС. Широко разпространеното използване на неконкурентни процедури за възлагане на обществени поръчки е намалило общия растеж на производителността, тъй като е насочило капитали към по-малко продуктивни фирми, допринасяйки за неправилно разпределение на капитала. Това се отразява пряко на бизнес средата, като подкопа- ва конкурентоспособността. 25. Виж: https://www.smefinanceforum.org/data-sites/msme-finance-gap. Съгласно Проучването на Световната банка за предприятията през 2023 г. и доклада за финансовия дефицит 26.  на ММСП, 2018 г. 16 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Институционалните недостатъци са довели до невъзможност за ефективно 23.  прилагане на стабилна законодателна рамка. Разумни разпоредби, приведени в съответствие с достиженията на правото на ЕС, не се прилагат последователно по- ради неефективните механизми за мониторинг и контрол, овладяването на публич- ните институции, ограничения административен капацитет и слабата съдебна сис- тема. Институционалните слабости подкопават общественото доверие в държавата и застрашават социалното сближаване и политическата стабилност. В САС се посоч- ват основните реформи, които могат да окажат катализиращо въздействие върху управлението: (а) укрепване на качеството на нормативната уредба и механизмите за отчетност чрез повишаване на прозрачността, отчетността и предвидимостта на нормативната среда и на управлението; и (б) повишаване на ефективността и ефи- касността на публичните институции. Предизвикателство 2: Повишаване на производителността, уменията и пригодността за заетост Населението на България драматично намалява поради общата тенденция на 24.  застаряване и емиграция. Бързото намаляване е обусловено от свиването на въз- растовата група на 25-49 годишните, чието участие в работната сила е високо и от решаващо значение за противодействие на тенденцията към все по-високи коефици- енти на зависимост. Това поражда значителен фискален натиск и поставя под въпрос устойчивостта на здравната и пенсионната система. Очакваната продължителност на живота на българите от 74,3 години (2022 г.) е най-ниската в ЕС.27 В същото вре- ме недостигът на работна ръка води до рязко повишаване на заплатите, което прави все по-трудно привличането и задържането на работна сила. Коефициентът на без- работица остава нисък – 4,1 процента през 2022 г. и 4,3 процента през 2023 г., след отбелязаното през 2020-2021 г. умерено нарастване, дължащо се на пандемията от Covid-19. Въпреки това при групи като ромите и лицата с ниско образование са нали- це по-високи нива на безработица, което подчертава необходимостта от подобряване на образованието и повишаване на квалификацията. Значителните пропуски в основните умения на различните възрастови групи 25.  влияят върху способността на населението да се адаптира към пазара на труда и ограничават националния иновационен потенциал. В продължение на десети- летие образователната система на България не е в състояние да преодолее слабите резултати в областта на фундаменталните умения (решаване на проблеми, четене, математика и природни науки): повече от 50 процента от 15-годишните са функцио- нално неграмотни28, а 17 процента от учениците в четвърти клас нямат умения за четене.29 Необходимо е образователната система да се преориентира към проява на стремеж, проследяване и оценяване на конкретни резултати от обучението и човеш- кото развитие, което изисква укрепване на капацитета и отчетността на институции- те за управление на тези измерими промени. България е изправена пред икономически предизвикателства поради огра- 26.  ниченото навлизане и растеж на високопродуктивни фирми, ниските преки чуждестранни инвестиции, изоставането в производителността на фирмите и ограничения достъп до финансиране. Нарастващият пазарен дял на по-слабо про-  ИСР, България: здравен профил на страната за 2023 г. (Bulgaria: Country Health Profile 2023), Състояние на здраве- 27. О опазването в ЕС, Издателство на ОИСР, Париж. Проучването PISA от 2022 г. показва, че резултатите от обучението на българските ученици са се влошили – 54 28.  процента от учениците по математика и 53 процента от учениците по четене са с ниски резултати, т.е. под Ниво 2. Това е значително по-лошо от средните стойности за ОИСР, които са съответно 31 и 26 процента. Изследване на напредъка в международната четивна грамотност, PIRLS, 2021 г. 29.  Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 17 дуктивните фирми, пропуските в уменията и намаляването на работната сила с не- достиг на квалифицирани работници възпрепятстват производителността и растежа на частния сектор. Неправилното разпределение на ресурсите и слабите стимули за внедряване на нови технологии подкопават растежа на производителността в про- изводствения сектор и интензивните на знания бизнес услуги. Вътрешните барие- ри пред конкуренцията, предизвикателствата пред управлението, недостатъците в областта на върховенството на закона, контрола на корупцията и ефективността на управлението допринасят за изоставането на България от ЕС. Готовността на България за цифров преход остава ниска. Дигиталната тран- 27.  сформация на управлението (ДТУ) се разглежда като изключително важно средство за подобряване на ефективността и ефикасността на публичната администрация, качеството на услугите и данните за гражданите и предприятията, както и за об- мен на данни с други държави от ЕС (вж. Каре 4). Въпреки това делът на лицата с поне основни цифрови умения и с цифрови умения по-високи от основните е доста под средния за ЕС. През 2022 г. България се нарежда на предпоследно място сред страните от ЕС-27 в индекса на Европейската комисия за навлизането на цифро- вите технологии в икономиката и обществото. В индекса GTMI на Световната бан- ка за зрялост на цифровата трансформация на управлението (GovTech) за 2022 г. България има резултат от 0,68130, което я нарежда след такива страни от ЕЦА като Албания, Молдова, Сърбия, Турция и Украйна и след почти всички държави от ЕС. По отношение на трите основни компонента на индекса – способстващи цифрова- та трансформация фактори, основни правителствени системи и предоставяне на цифрови услуги – резултатите на България съответстват на средните за региона на ЕЦА, но в сравнение със средните за ЕЦА стойности по отношение на цифровата ангажираност на гражданите е налице значително поле за подобрение31. Въпреки че българските банки са добре финансирани, финансовата система 28.  не използва напълно капацитета си за повишаване на производителността на икономиката, а предприятията нямат достатъчно алтернативни възможности за финансиране чрез капиталовите пазари. Въпреки нарастващото проникване на банковото кредитиране, то остава доста под средното равнище от 145,1 процента от БВП за държавите с по-високи средни доходи през 2022 година. Банковият сектор притежава добър потенциал за подкрепа на екологичния преход, но наличието на инструменти за екологично финансиране е ограничено. Фондовият пазар в България е с ниска капитализация и разполага с ограничен брой акции, достъпни за търгуване, което намалява привлекателността му както за местните, така и за чуждестранните институционални инвеститори. Недостигът на атрактивни инвестиционни възмож- ности и ниското ниво на доверие като цяло възпират институционалните инвести- тори от навлизане на пазара. Освен това ниското ниво на финансова грамотност и ограничената информираност на бизнеса за потенциалните ползи от финансирането на капиталовия пазар възпрепятстват задълбочаването на пазара. Българската ико- номика все още не се е възползвала от значителния потенциал на частния стълб на пенсионната система, както и от евентуалното листване на държавни предприятия на борсата. Перспективата за приемане на еврото е от съществено значение за фи- нансовия пазар, тъй като се очаква тя да отвори още повече България към междуна- родните инвеститори. 30. Р  езултатът от индекса за зрялост на GovTech представлява средната стойност на нормализираните резул- тати от показателите в четири области: подобряване на предоставянето на услуги, подкрепа за основните правителствени системи, интегриране на гражданското участие и способстващи GovTech фактори. Инде- ксът няма за цел да създаде класация, а да предостави изходна база и сравнителен критерий за зрелостта на GovTech и да идентифицира областите за подобрение. Световната банка 2022 г. „Индекс за зрелостта на GovTech, актуализация за 2022 г.: Тенденции в цифровата тран- 31.  сформация на публичния сектор“. Справедлив растеж, финанси и институции – управление. (GovTech Maturity Index, 2022 Update: Trends in Public Sector Digital Transformation”. Equitable Growth, Finance and Institutions Insight – Governance). Световната банка, Вашингтон, ОК. Вж. Интернет страница: https://openknowledge.worldbank.org/ entities/publication/10b535a7-e9d4-51bd-96ed-6b917d5eb09e. 18 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Предизвикателство 3: Укрепване на ефективността, ефикасността и адекватността на публичните разходи за подобряване на предоставянето на услуги Демографските процеси засилват регионалните неравенства и увеличават 29.  разделението между градските и селските райони. Сериозното намаляване на населението поради емиграция (обусловена от все още големите разлики в доходи- те), лошата инфраструктурна свързаност и неоптималният достъп до обществени услуги в много райони, особено в селските и планинските, са довели до обезлю- дяване на цели области. Само в две области се наблюдава ръст на населението в периода 2001-2022 г., докато в седем спадът е над 25 процента. Селското население е намаляло с 34 процента в периода 2000-2022 г., докато градското население е отбелязало спад с 15 процента, което е довело до повишаване на нивото на урба- низация от 68 на 74 процента през 2022 година. Обществените услуги като цяло са по-добри в Югозападния район за планиране, в който попада столицата София и по-лоши в по-слабо развити райони като Северозападния. Концентрацията на маргинализирани лица, включително роми, в изоставащи региони и сегрегирани квартали в рамките на градовете и общините се е увеличила през последните две десетилетия. Това допринася за влошаване на социалните и икономическите ре- зултати, неравностойни възможности за развитие на човешкия капитал и високи нива на риск от бедност в най-бедните региони, които надхвърлят 2,5 пъти тези в столицата. България има най-високото ниво на неравенство на възможностите в ЕС, като образованието на родителите и разделението между градските и селските райони взети заедно обясняват около три четвърти от неравенството на възмож- ностите. България традиционно се придържа към ограничено преразпределение на 30.  средства от бюджета в сравнение с повечето държави-членки на ЕС, отчасти поради необходимостта от поддържане на фискална предпазливост като част от споразумението за валутен борд.32 Тази политика обаче може да се наложи да бъде преразгледана, тъй като продължаващото обезлюдяване на селските райони, довело до увеличаване на броя на малките общини, заплашва да подкопае предос- тавянето на публични услуги в и без това вече недостатъчно обслужваните райони и за маргинализираните общности. Достъпът до здравеопазване е една от области- те, в които регионалните различия в предоставянето на услуги продължава да бъдат най-видими. Недостигът на общопрактикуващи лекари в районите с недостатъчно обслужване вероятно ще се засили, тъй като повече от 60 процента от общопракти- куващите лекари са на възраст над 55 години и наближават пенсиониране.33 Предизвикателство 4: Повишаване на устойчивостта на модела за растеж К лючовите предизвикателства пред декарбонизацията на икономиката включ- 31.  ват намаляване на факторите, предизвикващи климатични промени, като съще- временно се трансформират секторите на енергетиката, транспорта и селското стопанство и се осигури справедлив преход в регионите, изправени пред соци- ално-икономически предизвикателства, свързани с постепенния отказ от въгли- ща и намаляване на емисиите на CO2. Адаптирането към изменението на климата 32. Виж Световната банка, Преглед на публичните финанси в България, 2023 г. 33. ОИСР, Икономически проучвания на ОИСР: България 2021: Икономическа оценка. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 19 също е от решаващо значение, тъй като България се намира в регион, особено уязвим към повишаване на температурата и екстремни валежи, водещи до увеличаване на честотата на засушаванията и наводненията. В Националната стратегия за адаптация към изменението на климата до 2030 г., подкрепена от Групата на Световната банка, селското стопанство, продоволствената сигурност, горите, водните ресурси, ерозията на почвите и рискът от наводнения са посочени като уязвими области, които се нуж- даят от адаптация. България споделя визията на ЕС, залегнала в Европейската зелена сделка, но 32.  въпреки това изостава в изпълнението на поставените цели. Целите на ЕС са: (а) намаляване на нетните емисии на парникови газове (ПГ) с поне 55 процента до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г,34 в съответствие с подхода на ЕС „Подготвени за цел 55”;35 и (б) постигане на нулеви нетни емисии на ПГ до 2050 година. Енерге- тиката е основният сектор, източник на емисии в България и неговата декарбони- зация – включително чрез възобновяеми енергийни източници и електрификация на транспорта – ще бъде от основно значение за екологичния преход, въпреки че с течение на времето ще са необходими действия по отношение на цялата икономи- ка. Въпреки че между 2015 и 2019 г. България успя да отдели икономическия растеж от емисиите на парникови газове, през 2021 г. емисиите останаха на ниво от 52,5 процента от нивата през 1998 година. При сегашните темпове България няма да ус- пее да постигне целите за 2030 и 2050 година. Освен това, въпреки че емисиите на ПГ в селското стопанство са намалели значително от 90-те години на миналия век насам, разширяването напоследък на селскостопанските дейности доведе до допъл- нителен натиск върху околната среда.36 Постигането на целите за декарбонизация, като същевременно се преследват целите на развитието с оглед на икономическа конкурентоспособност, ще изисква не само значителни инвестиции (както частни, така и публични), но и политическа подкрепа и подкрепа от страна на население- то. Ще е необходимо и безпрецедентно правителствено и междуинституционално сътрудничество в областта на секторните реформи, наред с допълнителни полити- чески действия, за да се гарантира, че преходът е справедлив и не задълбочава ре- гионалните различия, като същевременно се засилва устойчивостта към природни бедствия. През последното десетилетие се наблюдава значителен ръст на вятърната и 33.  слънчевата енергия. Въпреки това по-нататъшното нарастване на възобновяемите енергийни източници, декарбонизацията на отоплението и транспорта и увеличава- нето на инвестициите в енергийна ефективност ще бъдат по-трудни. Отчитайки тези предизвикателства и в съответствие с целите на ЕС в областта на климата и енергети- ката, през 2020 г. България прие своя Национален план за енергетиката и климата за периода 2021-2030 г. и го актуализира през 2023 г., като пое ангажименти за повиша- ване на енергийната ефективност и дела на енергията от възобновяеми източници. В НПВУ са потвърдени ангажиментите на страната към зелен преход и е поставена цел до 2025 г. емисиите на парникови газове от производството на електроенергия да бъдат намалени с 40 процента в сравнение с нивата от 2019 година. По-конкретно, стълб „Зелена България” на НПВУ е насочен към внедряване на възобновяеми енер-  амаляването на емисиите с 55 процента до 2030 г. е общоевропейска цел, за чието постигане ще допринесат 34. Н всички държави членки и сектори. Споделянето на усилията между тях се осигурява основно от два законода- телни инструмента: Директивата за Европейската схема за търговия с емисии (СТЕ) и Регламента за споде- ляне на усилията. За да се постигне общата цел за 55-процентно намаление на емисиите в сравнение с нивата от 1990 г., всички 35.  сектори, включени в СТЕ, трябва да допринесат за 62-процентно намаление, а тези извън СТЕ – за 43-процентно намаление в сравнение с нивата от 2005 г. (общата сума не е 100 процента поради специфичния начин, по който се моделират, изчисляват и отчитат емисиите в различните сектори). През 2020 г. секторът на селското стопанство е допринесъл за 12,6 процента от общия обем на парниковите 36.  газове в България (без земята, промените в земеползването и горското стопанство). 20 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година гийни източници и алтернативни енергийни източници (напр. зелен водород), раз- ширяване на капацитета за съхранение на слънчева и геотермална електроенергия и обновяване на сградния фонд. В него също така се акцентира върху либерализацията на сектора, която се забави. 34. Равнището на инвестициите в България продължава да е ниско, а са необходими значителни инвестиции, за да се отговори на предизвикателствата на развитие- то и да се ускори конвергенцията. През периода 2010-2022 г. България е инвести- рала средно 19,5 процента от БВП, което е значително под средната стойност за ЕС от 22 процента. Близо 70 процента от тези инвестиции са осигурени от частния сектор. Дългосрочните инвестиционни перспективи на България продължават да бъдат въз- препятствани от пропуски в бизнес средата, както и от недостига на квалифицирана работна ръка и наличието на сравнително голям сив сектор, а мобилизирането на частен капитал е от съществено значение за успеха на усилията на България за декар- бонизация, като зеленото финансиране набира скорост и потенциал. Ефективното мобилизиране на публично, смесено и частно финансиране зависи от създаването на подходяща институционална рамка. Макар че се очаква значителна част от ин- вестициите да бъдат подкрепени от вътрешни ресурси и ресурси на ЕС, финансовият сектор може да играе решаваща роля за пренасочването на търговския капитал към целите за нулеви нетни емисии. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 21  АМКА ЗА ПАРТНЬОРСТВО III. Р НА ГРУПАТА НА СВЕТОВНАТА БАНКА  рограма на правителството 3.1 П и средносрочна стратегия През 2020 г. българското правителство стартира изпълнението на своята сред- 35.  носрочна стратегическа рамка − Националната програма за развитие „България 2030“ (НПР БГ2030). В нея са заложени три стратегически цели: ускорено иконо- мическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата. За пости- гането на тези цели НПР БГ2030 предлага целенасочени политики и интервенции, групирани в пет интегрирани оси за развитие: (а) повишаване на конкурентоспо- собността на българската икономика и превръщането й в икономика, основана на знанието и интелигентния растеж; (б) устойчиво управление на природните ресур- си; (в) повишаване на конкурентоспособността и устойчиво развитие на регионите в страната; (г) изграждане на ефективни и отговорни публични институции и (д) повишаване на качеството на живот. НПР БГ2030 е подкрепена от Националния план за възстановяване и устойчи- 36.  вост (НПВУ). Планът предвижда 56 инвестиции и 47 реформи, подкрепени с евро- пейско финансиране, като средствата ще бъдат разпределени по четири стълба: (1) „Иновативна България“ (25,3 процента), имаща за цел подобряване на конкурен- тоспособността на икономиката и превръщането в икономика, основана на зна- нието и интелигентния растеж; (2) „Зелена България“ (41,9 процента) с фокус вър- ху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо да се посрещнат настоящите нужди на икономиката и обществото, като същевременно се поддър- жа екологична стабилност; (3) „Свързана България“ (18,3 процента) с фокус върху повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на регионите в страната; и (4) „Справедлива България“ (14,6 процента) с фокус върху групите и лицата в неравностойно положение за постигане на по-приобщаващ и устойчив растеж и споделен просперитет за всички, както и с акцент върху изграждането на ефективни и отговорни публични институции. Каре 1 обобщава подкрепата на ГСБ, която ще помогне на България да постигне етапните цели, залегнали в НПВУ и да се възползва в максимална степен от наличните ресурси на ЕС. 22 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Каре 1: Подкрепата на ГСБ за България за отключване на ресурсите на ЕС Освен от НПР БГ2030, целите на България за развитие се определят от ангажиментите, поети по НПВУ, оперативните програми, както и от други ангажименти, договорени с Европейската комисия. Показателни са следните примери за текуща и планирана подкрепа от ГСБ, насочена към подпомага- не на България в постигането на посочените цели: Справедлив енергиен преход: В подкрепа на една от етапните цели на НПВУ и плана RePowerEU на ЕК, Групата на Световната банка се ангажира с разработването на механизми, които защитават енер- гийно бедните и уязвимите потребители, включително чрез проектиране на национална обсервато- рия за енергийна бедност и подкрепи разработването на пътна карта за намаляване на зависимостта от изкопаемите горива. Възобновяеми енергийни източници: Въз основа на досегашната подкрепа за етапните цели на НПВУ, свързани с правната и регулаторната рамка за геотермална енергия, ГСБ ще подкрепи Бълга- рия за по-нататъшното развитие на сектора на геотермалната енергия (вж. Каре 6). Енергийна ефективност: В подкрепа на етапни цели от НПВУ за енергийна ефективност Групата на Световната банка ще подпомогне декарбонизацията на сградния фонд чрез предоставяне на диагно- стика и помощ за разработване на финансови инструменти и изграждане на капацитет за одитори по ЕЕ и съответния софтуер. В отговор на голямото търсене от страна на частния сектор МФК ще отпусне финансиране за изграждане на нови зелени активи и за „екологизиране” на съществуващи индустриални логистични активи в цялата страна. МФК ще подкрепи и декарбонизацията на големи търговски недвижими имоти в големите градове. АМГИ ще проучи възможностите за подкрепа на усилията за декарбонизация чрез своите решения за кредитно подобрение. Регионално развитие. В подкрепа на програма „Развитие на регионите 2021-2027 г.“ на ЕС, МБВР ще подпомогне изграждането на капацитет, за да се даде възможност за по-добро прилагане на новия интегриран подход към регионалното развитие, включително финансирането, като се използва ме- ханизмът за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ). Замърсяване на въздуха. МБВР ще подкрепи разработването на актуализирана Национална програ- ма за контрол на замърсяването на въздуха (НПКЗВ) с цел актуализиране и ако е необходимо пред- лагане на нови политики и мерки в ключови икономически сектори за постигане на националните тавани на емисиите, определени от Директивата на ЕС за националните тавани на емисиите (ДНТЕ). МФК ще проучи възможностите за подкрепа на проекти за централно отопление, които ще подпомог- нат постепенното премахване на изкопаемите горива за отопление в големите градове. Цифрово развитие: МБВР ще подпомогне преодоляването на техническите и институционалните пропуски, за да подкрепи България в изпълнението на ангажиментите, поети в Програмата на ЕК за научни изследвания, иновации и цифровизация за интелигентна трансформация за периода 2021- 2027 година. Програмата е посветена на изграждането на правителствен капацитет за ефективно управление и контрол на данните и наваксване на изоставането спрямо стандартите на ЕС. По отно- шение на частните инвестиции МФК ще продължи да подкрепя развиващия се ИТ/технологичен сек- тор в частните индустрии за рисков капитал и да укрепва и екологизира цифровата инфраструктура (вж. Каре 5). 3.2 Рамка на ГСБ за партньорство със страната Главната цел на РПС е да се помогне на българската икономика да стане по-кон- 37.  курентоспособна и приобщаваща, като едновременно с това се ускори зеленият и енергийният преход. РПС е структурирана около две стратегически задачи и че- тири цели (вж. Фигура 4), които стъпват върху досегашните постижения, извличат поуки от предходния период на партньорство и се фокусират върху стратегически ангажименти, като същевременно са приведени в съответствие с еволюиращите стратегически приоритети на ГСБ. Междусекторната тема на РПС е укрепване на ин- ституциите на национално и поднационално равнище. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 23 Извлечени поуки Iзпълнението на предходната РПС предоставя важни уроци, особено по отно- 38.  шение на програмата за знания, използването на сътрудничеството с ГСБ за постигане на по-голямо въздействие и фокуса върху глобалните обществени блага. Като се има предвид продължаващият акцент върху програмата за знания, от решаващо значение е ангажиментът да бъде насочен към конкретни пропуски в знанията и да даде възможност за генериране на знания, които да се прилагат извън границите на България и Европа. Основните изводи от Прегледа на изпълнението и извлечените поуки (ПИИП), които могат да бъдат видяни в Приложение 2, са след- ните: Урок 1: Програмата за знания може да бъде прилагана по-стратегически в подкре- па на институционалната промяна и за създаване на възможности за привличане на средства от ЕС и частни фондове в България, като същевременно предоставя информация за най-добрите практики, които да бъдат прилагани в световен ма- щаб. Този урок беше извлечен от три конкретни констатации на ПИИП: (а) Използва- нето на продукти на знанието не беше включено в разработването и дизайна на РПС. Методът за оценка на институционалните промени (ICAM)37, използван за да се разбере дали и по какъв начин знанието е довело до институционални промени в рамките на предходната РПС, показва, че някои интервенции са довели само до „придобиване на знания“ (оценка 3 от 6), докато въздействие на свързаните със знанието интервенции се постига при оценка шест; (б) Преливането на знания не е уловено систематично; (в) През по-късните години от РПС 2017-2022 ФГ и годините на изпълнение 2023 и 2024 г. (вж. Каре 2), когато знанията заеха по-значимо място в портфолиото на ГСБ, прилага- нето на знания беше използвано по-стратегически за привличане на средства от ЕС по НПВУ, за постигане на напредък по променящите се приоритети за развитие на Бълга- рия след началото на пандемията и след като страната беше засегната от регионалните и глобални последици от нахлуването на Русия в Украйна, както и за мащабиране на иновативни подходи. Новият Меморандум за разбирателство за предоставяне на КУЗ (2022 г.) затвърди този по-ясен стратегически подход, спомагайки за по-безпрепятстве- ната обработка на КУЗ от страна на правителството. Каре 2: Продължаващи и нови ангажименти през финансовите 2023 и 2024 г. I. Текущо изпълнение на КУЗ/КАД: КУЗ за управление на риска от наводнения и речни басей- ни; КАД за укрепване на системата за хората с увреждания (в сътрудничество с ЕК); КАД за вълна от ремонти (с ЕК); КАД за изграждане на капацитет на Националния осигурителен ин- ститут (НОИ) (в сътрудничество с ЕК); КАД за компактни градове; КАД за трансформация на електронното управление; КАД за екологизиране на публичните инвестиции; КАД за подкрепа на предприятия в затруднено положение (с ЕК); КАД за засилване на мониторинга и оценката на програмите на ЕС за иновации (с ЕК); Програма за борба с бедността на Звеното за страните от ЕС, регион ЕЦА (ECCEU). Стартирало изпълнение на нови споразумения за КУЗ/КАД: КУЗ за геотермална енергия II.  (споразумението е подписано през 2023 г.), КУЗ за качество на въздуха ( подписано през 2023  калата за оценка ICAM проследява постепенния напредък към институционална промяна, постигната чрез 37. С овластяване на агентите на промяната посредством трансфер на знания. „Знание” е широко понятие, което се отнася не само до традиционните знания и умения, но и до нагласите (напр. увереност и мотивация) и до взаимоотношенията (напр. мрежи и коалиции). 24 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година г.), КУЗ за регионално развитие (подписано през 2024 г.), КУЗ за управление на данните и прос- транствата за данни (подписано през 2024 г.); Преглед на публичните финанси (ППФ), Подна- ционален ППФ, КАД „Укрепване на общинския капацитет и ефективност“, КАД „Обучение за оценители на образователни права и анализ“, КАД „Насърчаване на цифровата трансформа- ция“ (с ЕК), КАД „Гарантиране на основния доход в ЕС“ (с ЕК), КАД „Поддържане на благоприят- на среда за бизнеса на поднационално равнище“ (с ЕК), Програма за борба с бедността на звено ECCEU за периода 2023-2024 ФГ (с ЕК), КАД „Демографска стратегия“ (с ЕК). III. Нови КУЗ/КАД в процес на обсъждане или официално поискани: КУЗ: Развитие на пътния сектор; КУЗ: Справедлив преход/Марица Изток; КУЗ: Обсерватория на енергийната бедност; КУЗ: Усъвършенстване на политиките на България за качествено образование и КУЗ: Инова- ции в индустриалните икономически зони/Българска банка за развитие. Обсъждат се нови ангажименти за КАД (извън основните КАД – Доклад за климата и развитието на страната (ДКРС), Политикономически анализ (ПИА) и Диагностика на частния сектор в страната (ДЧС 2.0.)), включително проект за създаване на платформи за социално включване за маргинали- зирани общности, в т. ч. и роми (с ЕК). Меморандум за разбирателство за предоставяне на КУЗ, подписан с правителството на Бъл- IV.  гария, с който се осигурява рамка за консултантските услуги срещу заплащане с цел по-бързо обработване на споразуменията за КУЗ от страна на България, като вече не се изисква парла- ментарно одобрение за всяко отделно споразумение за предоставяне на КУЗ. V. Селективна програма на МФК със силен допълващ ефект: Новите ангажименти на МФК в България подкрепиха иновациите и конкурентоспособността, съсредоточавайки се върху раз- витието на капиталовия стълб на пенсионната система и укрепването на цифровата стратегия. Те бяха насочени и към подобряване на енергийната ефективност на сградите, екологизиране на инфраструктурата за търговия на дребно и логистика и подобряване на достъпа на МСП до финансиране за борба с изменението на климата. Урок 2: Сътрудничеството с ГСБ може да бъде по-стратегическо, за да се постигне максимално въздействие в няколко избрани области. Възможностите за съвместни инициативи на МБВР, МФК и АМГИ бяха ограничени през периода на действие на РПС 2017-2022 ФГ. МБВР и МФК осъществяваха сътрудничество помежду си главно чрез про- грамата за отпускане на заеми. Въпреки това, както показва опитът от проекта за летище София, сътрудничеството между МБВР и МФК по време на консултантския мандат може да даде положителни резултати. В контекста на проектите за летище София МФК, МБВР и АМГИ обединиха усилията си, за да подкрепят АМГИ в подготовката за издаване на гаранции за концесионния договор, въпреки че в крайна сметка до издаване на такива гаранции не се стигна. В рамките на новата РПС Групата на Световната банка ще осигури системно участие по вертикалата в процеса на програмиране, като проучи възможности- те за съгласуване на дейностите и целите. Урок 3: Програмата за глобалните обществени блага може да придобие по-голяма значимост, като България играе водеща роля в разработването и пилотирането на иновативни подходи за справяне с неотложните предизвикателства пред развитие- то, които имат положителен ефект за региона и света. Въпреки че екологичният дне- вен ред не беше във фокуса на предходната РПС, ангажиментът по екологичния преход се оказа изключително иновативен и от полза за глобалната програма за климата. Разра- ботените в България новаторски методики за по-добро разбиране на декарбонизацията в региони, които не използват въглища и за оценка на нейното въздействие са иновативен пример за други държави в региона. Основните поуки, които имаха ефект на разпростра- нение, бяха свързани с решенията за декарбонизация на поднационално ниво, на места, които не се характеризират с интензивно използване на въглища в производството на енергия, но също така и по отношение на знанията за управлението на справедливия пре- Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 25 ход. Опитът от България беше използван в подкрепа на прехода на въглищните региони в Полша, при изготвянето на Доклада за климата и развитието на страната за Западните Балкани, както и в доклада на ГСБ за 2023 г. „В обсега на възможностите: Навигиране в политикономическата рамка на декарбонизацията“.38 Процесът на консултации Полезни за изготвянето на РПС бяха проведените консултации със заинтересо- 39.  ваните страни, включително правителството, гражданското общество и частния сектор. Първият кръг включваше автори на национални политики в София, ключо- ви партньори от ЕК и неправителствени организации. Следващите кръгове включва- ха представители на местната власт, частния сектор, организации на гражданското общество (ОГО), синдикати и асоциации на работодателите. Темите на консултаци- ите се основаваха на приоритетите, определени от респондентите на проучването на общественото мнение в страната, а именно: управление/реформи в публичния сек- тор, цифрово развитие, търговия и транспорт, икономически растеж при надлежно отчитане на изоставащите региони, образование, изменение на климата, води, както и справедлив преход към възобновяема енергия. Всички заинтересовани страни по- твърдиха значението на устойчивото ангажиране на ГСБ в България. Селективност и съответствие с новата методика на ГСБ 40. Селективност. РПС прилага филтри за селективност, които имат за цел да изострят фокуса на ангажимента към страната. Филтрите са следните: (а) съответствие с приоритетите за развитие, определени в актуализирания вариант на САС; (б) ка- либриране съобразно приоритетите на Националната програма за развитие на България и търсенето от страна на правителството; (в) използване на сравнител- ните предимства на ГСБ и ключовите корпоративни приоритети (намаляване на бедността, справяне с неравенството, планета благоприятна за живот, насърчаване на равенството между половете и мобилизиране на частен капитал). Прилагането на третия филтър включва укрепване на институциите в съответствие с политиката на МБВР за оттегляне; потенциал за разпространение на знания, възпроизводимост и мащабируемост в рамките на ЕС и региона на ЕЦА и извън него; съответствие между националните и глобалните предизвикателства, определени в Пътната карта за развитие до 2023 г.; повишени перспективи за подхода „Единна ГСБ” и моби- лизиране на частен капитал; и разширяване на възможностите за използване на партньорства с ЕС, както и с други международни финансови институции. При при- лагане на филтрите за селективност, СЗ1 е приведена в съответствие с целите на ГСБ за премахване на бедността и повишаване на споделения просперитет, вклю- чително чрез преодоляване на неравенствата, докато СЗ2 има за цел създаване на глобални обществени блага за планета, благоприятна за живот, които са от полза за всички хора както в България, така и извън нейните граници. Всяка от целите е насочена към укрепване на институциите чрез изграждане на правителствен капа- цитет и подпомагане на България да подобри своите политики. Във всички цели са разгледани възможностите за стимулиране на частния капитал, като най-големи възможности се предвиждат в рамките на СЗ2. Разпространение на знания, възпроизводимост и мащабируемост. Меморан- 41.  думът за разбирателство за предоставяне на КУЗ, подписан с правителството през 2023 г., дава възможност за одобряването на нови ангажименти от Министерски 38. Може да бъде видян на Интернет страница: https://openknowledge.worldbank.org/ and http://documents.worldbank. org/. 26 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година съвет, за разлика от изискваната в миналото ратификация от парламента. Това ще продължи да служи като важен инструмент за създаване на възможности за по-гъв- кава и стратегическа програма за знания в рамките на РПС за периода 2025-2029 ФГ, стъпвайки върху положителните уроци от предходната рамка за партньорство. ГСБ ще положи допълнителни усилия, за да гарантира оптимално използване на знания в подкрепа на институционалната промяна и по-систематично документиране на знанията и подходите, възпроизведени с клиенти в световен мащаб, например чрез изготвяне и разпространение на критични бележки за политиката относно поуките, извлечени от ангажимента с България. Освен това партньорствата ще се използват по-интензивно за разпространение на знания, включително в тясно сътрудничество с институциите на ЕС, ОГО и мозъчни тръстове, както и чрез ръководителите на целе- ви групи по ангажименти в други региони (вж. Каре 3). Каре 3: Генериране и споделяне на знания Разпространението на знания и създаването на модели и подходи, които могат да бъдат въз- произвеждани и разширявани, са в основата на РПС за периода 2025-2029 ФГ. Проучването на общественото мнение в страната за 2022 финансова година илюстрира успеха в България на подхода, основан на знанието, като ГСБ получи най-висока оценка за това, че е източник на подходяща инфор- мация за добри световни практики (8,1 по десетобалната скала), което е повече в сравнение с предиш- ната оценка от 2015 г. (7,5) и повече спрямо страните за сравнение от ЕЦА (7,5). В хода на изпълнението на предходната РПС знанията, натрупани в България, послужиха за ос- нова на подходи и практики в други държави от региона на ЕЦА и извън него. Примерите за това включват: (а) Използването на основано на резултатите финансиране в рамките на проекта за Фонда за гарантиране на влоговете в България послужи като пример за прилагане на иновации при други операции на МБВР, насочени към укрепване на финансовия и институционалния капацитет на схеми- те за гарантиране на влоговете. Уроците бяха възпроизведени през последните пет години в няколко държави, включително в Румъния, Лаоската народнодемократична република, Мозамбик, Таджикис- тан и Шри Ланка. (б) КУЗ „Качество на въздуха” предостави информация за ангажименти в Полша, Словакия, Босна и Херцеговина, Косово и Северна Македония. (в) В рамките на предишно споразуме- ние за КУЗ в областта на декарбонизацията МБВР подкрепи разработването на териториални планове за справедлив преход (ТПСП). За разлика от други аналогични планове в ЕС, ТПСП в България се фокусират не само върху въглищния сектор, но обхващат и други въглеродно интензивни отрасли – подход, който послужи като ценен модел, който може да повлияе на Европейската зелена сделка. Потенциална възможност за възпроизвеждане на ангажиментите по РПС за периода 2025-2029 ФГ: (а) Рамката за оценка на капацитета на местното управление, разработена по проекта „България: Укрепване на общинския капацитет и ефективност”, има за цел да предостави информация за по-ши- рока рамка за оценка в целия ЕС, предвидена за подпомагане на по-нататъшната децентрализация на управлението на европейските кохезионни фондове. (б) Програмата за КУЗ в областта на геотер- малната енергия стъпва на информация от опита на страни и региони, които са развили геотермал- ната енергия в голям мащаб, по-специално Турция, ЕС и Централна Америка; планира се и обмен на знания с Турция и Франция. Институционалната структура на геотермалната лаборатория, изтогвена с техническа помощ от МБВР, се основава на конкретни случаи от тези страни, както и от Исландия, Карибите, САЩ и Чили. Подкрепата за развитие на геотермалната енергия ще се стреми да изгради синергии с техническата помощ, предоставяна за обновяване на сградния фонд (Вълна на саниране), като се идентифицират възможности за разработване на устойчиви и достъпни отоплителни услуги, които ще стъпват върху информация от успешни случаи в Северна Европа. Опитът на България, която е изправена пред съпътстващи предизвикателства, свързани с постепенния отказ от въглища, енер- гийната бедност и енергийната сигурност, ще послужи като подходящ урок за страните, изправени пред сходни предизвикателства, подчертавайки възможността да извлекат социално-икономически ползи от развитието на геотермална енергия. Паралелната подкрепа за обновяване и справедлив пре- ход във въглищните региони на Румъния и Хърватия ще предостави платформа за споделяне на зна- ния и подобряване на качеството на оказваната подкрепа. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 27 Глобалните предизвикателства на ГСБ. Предизвикателствата пред България съв- 42.  падат с три от осемте глобални предизвикателства, посочени в Пътната карта за развитие на ГСБ до 2023 година. Програмата за зелена трансформация на България е свързана с глобално предизвикателство (i) Адаптация към изменението на кли- мата и смекчаване на последиците от него, като ангажиментите за чиста енергия подкрепят смекчаването на последиците, а ангажиментите за намаляване на еми- сиите и замърсяването на въздуха подкрепят смекчаването на последиците. Нале- жащите нужди на страната да се фокусира върху основан на производителността растеж и по-справедлива и конкурентоспособна икономика са свързани с глобални предизвикателства (iv) и (vii) Достъп до енергия и Създаване на условия за цифрови- зация. Единен подход на Групата на Световната банка. През периода на действие на РПС 43.  за 2025-2029 ФГ МБВР, МФК и АМГИ ще координират стратегически действията си, за да идентифицират възможностите за изграждане на по-ефективни ангажименти. Ръководената от МБВР програма за знания в ключови сектори ще има за цел да даде възможност за частни инвестиции и да създаде възможности за мобилизиране на частен капитал чрез интервенции на МФК и/или АМГИ, когато това е подходящо. По-конкретно, в рамките на РПС за периода 2025-2029 г. ГСБ ще създава благопри- ятни възможности за частния капитал чрез селективни преки дългови и капиталови инвестиции в значими проекти, насърчаващи най-добрите практики, включително чрез: (а) съвместен ангажимент на МБВР и частния сектор в геотермалния енерги- ен сектор и като част от работата в подкрепа на програмата „Вълна на саниране“ и качеството на въздуха; (б) от страна на МФК, насърчаване на изграждането на спо- собстваща среда чрез въвеждане на нови финансови продукти и практики в облас- тта на климата, които интегрират най-добрите екологични, социални и управленски стандарти (ЕСУ) във финансовите продукти и процеса на вземане на решения от институциите; и (в) приоритизиране на инвестициите в иновативни и екологични технологии и продукти в различните сектори, от МФК. АМГИ ще допълни тези уси- лия чрез тясна координация с МБВР и МФК, като калибрира по-внимателно прила- гането на своите продукти за кредитно подобрение спрямо нуждите на страната, за да определи областите, в които може да допринесе най-добре чрез мобилизиране на трансгранично финансиране от частния сектор. Примери за това, което се предвижда в секторите на енергетиката, екологичния транспорт и цифровото развитие, са посо- чени в карета 5, 6 и 7. 44. Партньорства. Подкрепата за по-нататъшното развитие на България зависи от съ- трудничеството с ключови партньори и особено с ЕК. ГСБ ще продължи да съгла- сува подкрепата си, за да помогне на страната да отключи и усвои значителните ресурси на ЕС, чрез ежегодни консултации на високо равнище с ЕК, които да осигу- рят координация, включително ключови регионални продукти за предоставяне на знания. ГСБ ще продължи да се ангажира с редица партньори извън ЕК, включител- но чрез участие в редовни срещи с ръководителите на агенциите на ООН в страната (Световната здравна организация, Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), Агенцията на ООН за бежанците и Международната организация по миграция), както и с Между- народния валутен фонд и ще продължи да координира и използва възможностите за сътрудничество. Пример в това тношение са последните кръгове от проучвания на домакинствата, които бяха проведени съвместно с УНИЦЕФ. ГСБ ще продължи да проучва възможностите за съвместна техническа помощ и финансиране с Евро- пейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Тясната координация с партньорите ще гарантира, че ГСБ ще се ангажира само в области, в които има сравнителни предимства и по този начин ще избегне дублиране на усилията. 28 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 3.3 Цели, подкрепяни от програмата на ГСБ Фигура 4: Стратегически задачи, цели и междусекторна тема на РПС СЗ 1 Цел 1 Повишаване на По-висока конкурентоспособност и дигитално включване конкурентоспособността и Цел 2 социално приобщаване По-устойчиво и приобщаващо предоставяне на услуги Цел 3 СЗ 2 Повишаване на призводството на енергия от Нисковъглеродна и по- възобновяеми източници и енергийна ефективност устойчива икономика Цел 4 Намаляване на замърсяването на атмосферния въздух Междусекторна тема: Укрепване на институциите Двете стратегически задачи, залегнали в настоящата РПС, са тясно свърза- 45.  ни помежду си, като и двете отразяват критичната нужда от повишаване на производителността и подкрепа на дългосрочния устойчив растеж за сближа- ване с равнищата в ЕС. В Каре 4 са представени допълнителни подробности за взаимовръзката между двете СЗ, които са насочени към хората, просперитета и планетата. Каре 4: Социални измерения на прехода към по-зелен растеж Работниците и общностите от веригата на въгледобива и заводите с високи емисии на пар- никови газове ще бъдат в челните редици на програмата за декарбонизация. Очаква се прехо- дът към нисковъглеродна икономика да засегне 13 000 работни места във въглищните мини и електроцентралите, работещи на въглища и още 3 000 работни места по веригата на въгледобива (Мандрас и Салоти, 2021 г.).а На индивидуално равнище работниците, които показват ограничена готовност за преход, имат ниски нива на фундаментални когнитивни умения, както и ограниче- ни функционални умения, особено в дигиталната област (Христова и др., 2022 г.).б На общинско равнище намаляващите приходи от закриването ще породят допълнително напрежение, пример за което е фактът, че 44 процента от приходите на община Бобов дол идват от електроцентралите, работещи на въглища. Жените, етнически малцинства като ромите и хората с ограничена мобилност са изправе- ни пред по-големи предизвикателства, свързани с изменението на климата. Жените имат слабо участие на пазара на труда, непропорционално голям брой от тях са ангажирани в неформална- та икономика и показват едни от най-високите нива на бедност. Ромските общности са силно уязвими към екстремни метеорологични събития поради исторически сложилото се заселване в рискови райони и лошите условия на живот, като 18 процента от тях нямат достъп до чешмяна вода в сравнение със 7 процента от общото население.в Много ог хората с ограничена мобилност живеят в райони, които са изправени пред демографски срив и са изложени на повишен риск от природни бедствия. Наличието на данни и анализи за локалната уязвимост към климата ще бъде от решаващо значение за провеждането на политики и програми, насочени към адаптация към изменението на климата и смекчаване на последиците от него. Необходимо е подобряване на капацитета на местни- Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 29 те власти както за предприемане на свързани с климата действия, които да се ръководят на местно ниво, така и за интегриране на анализа на уязвимостта към климата в планирането на местното развитие. Освен представителите на правителството и икономиката, всички граждани, предста- влявани включително от организации на гражданското общество, ще имат решаваща роля за постигане целите на България за смекчаване на последиците от климатичните промени и постигане на устойчивост към тяхното въздействие. a  адрас, Дж. и Салоти, С. (2021 г.). Косвени работни места в дейности, свързани с въглища, торф и нефтени шисти: Анализ М RHOMOLO-IO за регионите на ЕС. JRC Working Papers on Territorial Modelling and Analysis No. 11/2021, Европейска комисия, Севиля, JRC127463. б Христова, A., Фере, К., Димитров, Й. и Й. Алексиев. 2022 г. “Подготвени ли са работниците от кафявите професии за прехода  към зелена икономика? Случаят с районите с високи емисии на парникови газове в България,” Информационна бележка на Световната банка. в Национален статистически институт на Република България и Агенция на ЕС за основните права (FRA), 2020. Стратегическа задача 1: Повишаване на конкурентоспособността и социално приобщаване Цел 1: По-висока конкурентоспособност и дигитално включване По-голямата пазарна конкуренция, засилената регионална свързаност и ус- 46.  кореният напредък в областта на цифровата трансформация на държавното управление са ключови фактори, които биха помогнали да се обърне тен- денцията на забавяне на темповете на сближаване на България със средните стандарти (на живот) в ЕС. Бизнес средата в България е източник на предизви- кателства, а пазарната конкуренция е ограничена поради слабия администрати- вен капацитет, овладяването на държавата и неефективното прилагане на прави- лата за конкуренция. Развитието на частния сектор е изправено пред значителни предизвикателства, като България изостава от всички страни от ЕС по отношение на производителността на фирмите. Наред с това Оценката на готовността за ци- фрово управление на Групата на Световната банка за 2020 г. и подкрепената от ГСБ Оценка на цифровата трансформация за 2023 г. показват, че България се нарежда на предпоследно място в ЕС по отношение на цифровата трансформация на упра- влението като цяло и разкриват критични пропуски в управлението на данните и предоставянето на цифрови услуги. Това пречи на България да реализира напълно ползите от цифровизацията за растежа, създаването на работни места, предоставя- нето на услуги и устойчивостта. В рамките на РПС ще се увеличи подкрепата за изграждане на капацитет за 47.  приобщаваща цифрова трансформация, като същевременно се продължат ан- гажиментите, които насърчават иновациите и конкурентоспособността. По- мощта на МБВР за Министерството на електронното управление по фундаментални реформи, свързани с управлението на данните и пространствата за данни, ще по- могне на България да навакса изоставането си от стандартите на ЕС и ще създаде основа за МФК да продължи да развива подкрепата си за ИТ/технологичния сектор в отраслите на частния рисков капитал (вж. Каре 5). За да се улеснят растежът и конкурентоспособността на дружествата, ГСБ проучва възможни входящи точки за подпомагане на усилията за преодоляване на пропуските в областта на осно- вополагащите знания и развитието на умения (включително цифровите умения), идентифицира възможности за повишаване на ефективността и ефикасността на институциите за финансиране на развитието, като например Българската банка за развитие и продължава да извършва аналитична работа по предоставянето на фи- нансиране и бизнес консултантска подкрепа на предприятия и физически лица в 30 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година затруднено положение. Потенциалната техническа помощ (ТП) ще се съсредоточи върху идентифицирането и намаляването на рисковете от картелни споразумения и тръжни манипулации, за да се засили прилагането на правилата за конкуренция и да се осигурят равни условия за всички предприятия, което от своя страна може да доведе до намаляване на неправилното разпределение на ресурсите в икономиката и до по-силен растеж на производителността. МФК ще привлича капитал от частния сектор, за да повиши конкурентоспособността и производителността, като съще- временно подкрепя задълбочаването и засиленото приобщаване и екологизиране- то на капиталовите и финансовите пазари и засилва устойчивостта на финансовия сектор. Този фокус ще включва разширяване на цифровата и ИКТ инфраструкту- ра, подкрепяща икономическата устойчивост и свързаност на България и увели- чаване на зараждащото се дългосрочно устойчиво финансиране (отчасти поради ограничения капиталов пазар в България) на групите, получаващи недостатъчно услуги, включително чрез финансови продукти, насочени към ММСП – собственост на жени. Стъпвайки върху солидния и уникален по своя характер опит, натрупан при структурирането на публично-частни партньорства (ПЧП) на летище София по време на предходната рамка за партньорство, МФК ще проучи възможността за възобновяване на ПЧП за евентуално концесиониране на речни и морски приста- нища с цел подобряване на физическата инфраструктура и услугите. АМГИ възна- мерява да допълни МБВР и МФК, подкрепяйки инфраструктурни проекти ръководе- ни от публичния сектор или под формата на ПЧП, включително на поднационално равнище, както и проекти, насочени към подобряване на достъпа до финансиране за предприемачи, включително жени предприемачи, чрез издаване на гаранции за кредитно подобрение. Каре 5: Използване на единния подход на ГСБ за ускоряване на дигитализацията В съответствие с целите на „Цифровото десетилетие на ЕС“ България прие Национална страте- гия за цифрова трансформация през 2020 г., актуализирана Национална стратегия за електронно управление 2019-2025 г. през 2021 г. и Национална стратегия за изкуствен интелект през 2020 година. Въпреки тези обещаващи стъпки, общият напредък на България в областта на цифровата трансформация е бавен, което възпрепятства сближаването със сходни държави от ЕС. За да се справи с ключовите пропуски в цифровото пространство, през 2023 г. България договори с ЕС широка средносрочна програма, насочена към изграждане на капацитет за ефективно управле- ние и контрол на данните. Посредством КУЗ за управление на данните (2024 г.) МБВР ще помогне за укрепване на стратегическата, организационната и техническата база на правителството за ефективно управление и контрол на данните. Банката ще подкрепи широк набор от дейности, предназначени за преодоляване на пропуските в управлението на данни в България и изгражда- не на ключов брой пространства от данни, с което да насърчи иновациите и сътрудничеството между публичните и частните участници и да помогне на страната да навакса изоставането си от стандартите на ЕС. Подкрепата на МБВР за основополагащите аспекти на управлението на данни в България създава основа за по-нататъшното развитие на подкрепата на МФК за ИТ/технологичния сектор на Бъл- гария в отраслите на частния рисков капитал, при приоритизиране на инвестиции, в рамките на които МФК може да допринесе със своя уникален глобален експертен опит и ясен допълващ ефект под формата на проактивни стратегии за декарбонизация и/или приобщаване на половете, напри- мер. С разгръщането на КУЗ за управление на данни МФК проучва начини да подкрепи България за оползотворяване на следните възможности: (а) Наличието на тенденции към увеличаване на потреблението на данни свързани с необходимостта от модернизиране на фиксираните (оптични кабели до дома) и мобилните мрежи (5G, фиксиран безжичен достъп), наред с производството на зелена енергия за собствена консумация от телекомуникационните оператори чрез изграждане на собствени електроцентрали за зелена енергия; (б) Възможност за България да играе роля в областта на центровете за данни и изчислителните облаци, тъй като трябва да спазва разпоредбите на ЕС за Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 31 защита на данните; през България преминават голям брой подводни кабели, по които се осъщест- вява глобален пренос на трафик на данни, като същевременно е налице нараснала необходимост компаниите за производство и разпространение на съдържание да се доближат до клиентите, за да намалят латентността; (в) България разполага със сериозен капацитет за разработване на софтуер, подкрепен от талантливи ИТ специалисти, работещи срещу конкурентно заплащане. Клиентите, които наемат площи от оператори на центрове за данни, са изправени пред техните все по-строги изисквания относно потреблението на енергия, което стимулира търсенето на свързано с устойчи- востта финансиране. Ето защо съвместните ангажименти на ГСБ в областта на прехода към зелена енергия (вж. Каре 6) ще помогнат за привличане на нова група инвеститори в сектора на цифровото развитие. Освен това, стъпвайки върху текущото споразумение за КУЗ, МБВР и МФК ще проучат възможностите за съвместни ангажименти относно хостинга, споделянето, облачните услуги, защитата на личните данни и пропуските в съответното законодателство – области, за които КУЗ ще допринесе и по този начин ще укрепи способстващата среда. Синергиите, произтичащи от единния подход на Групата на Световната банка 48.  ще бъдат от решаващо значение за повишаване на конкурентоспособността чрез привличане на капитал от частния сектор. Допълвайки усилията на МБВР за насърчаване на иновациите и конкурентоспособността, МФК ще се стреми да стимулира частния сектор и да въвежда повече публично-частни партньорства, да задълбочава капиталовите и финансовите пазари и същевременно да разширява фи- нансовото приобщаване. Финансирането на стартиращи предприятия и получаващи недостатъчно услуги ММСП, особено в областта на цифровата трансформация и раз- рушителните технологии, ще бъде във фокуса на ангажиментите на МФК с фондове за рисков капитал и частни капиталови фондове, както и с финансови институции, като се отдава приоритетно значение на транзакции, при които МФК може да внесе уникална добавена стойност и да катализира съществена промяна в поведението на институционално ниво чрез работа по вертикалата и консултантска подкрепа. Про- дуктите на АМГИ за кредитно подобрение биха могли да подкрепят инвестициите в регионални и общински проекти, които ще спомогнат за подобряване на предоставя- ните обществени услуги, създаване на работни места, повишаване на производител- ността и намаляване на различията. Стратегическите ангажименти с ЕК ще създадат пространство за изпробване 49.  на новаторски подходи и използване на въздействието на средствата от ЕС. ГСБ ще работи с ЕК за провеждане на едно от първите в света рандомизирани кон- тролирани проучвания за оценка на потенциалните методи за преодоляване на ци- фровото разделение в България. Диагностицирането на ограниченията, пред които са изправени ММСП в България при въвеждането и продуктивното използване на цифровите технологии, ще послужи за изготвяне на препоръки за политики и про- грами за засилване на цифровизацията. Друг пример е проектът „Готови за бизнес на поднационално равнище“ (Subnational Business-Ready), в рамките на който ще бъде изготвен нов набор от данни, който да даде представа за способстващата биз- нес среда в шест български града и възможност за сравняването им с други градове в ЕС. Цел 2: По-устойчиво и приобщаващо предоставяне на услуги Укрепването на качеството и ефективността на предоставянето на публични 50.  услуги е от решаващо значение за постигането на по-силни и по-справедливи резултати в областта на човешкия капитал. Като страната в ЕС с най-високо 32 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година неравенство в доходите, задълбочаващи се регионални различия, ограничен об- хват на мерките за социална закрила, слаби образователни резултати на децата и застаряващо и бързо намаляващо население, България трябва да осъществи ос- новани на доказателства реформи за по-ефективни публични разходи и по-добър достъп до основни услуги. Необходим е стабилен пазар на частни пенсионни ус- луги, като се има предвид, че България има най-високия среден коефициент на зависимост на възрастните хора в региона. Предизвикателствата в областта на управлението намаляват икономическия потенциал и подкопават напредъка в усилията за намаляване на бедността и постигането на споделен просперитет, ето защо те трябва да бъдат преодолени чрез укрепване на институциите във всички области. РПС ще допринесе за постигането на тази цел чрез текущи и планирани услуги 51.  за предоставяне на знания, потенциално допълнени с инвестиции, ако възник- не такава възможност. Продължаващата аналитична подкрепа ще генерира яснота относно разпределението на бедността и ще изясни какви промени са необходими в държавното планиране и инвестиции, за да се подходи диференцирано към обла- стите с нарастваща производителност и население в трудоспособна възраст и тези в упадък. Подкрепата за общините в изоставащите региони ще има за цел да подпо- могне оптимизирането на общинските бюджети и междуправителствените фискал- ни отношения за по-добър достъп и качество на публичните услуги за гражданите. Очаква се новите ангажименти за КУЗ да помогнат за подготовката на настоящата и бъдещата работна сила. РПС ще спомогне за изграждане на капацитет на нацио- налните и местните власти за по-добро управление на справедливия преход чрез изпълнение на програми за картографиране на уменията и преквалификация на засегнатата работна сила. Бъдещата работна сила ще бъде подпомогната чрез ук- репване на образователната система на централно, областно и училищно равни- ще за по-добро предоставяне на услуги в областта на образованието. Като част от единните усилия на Групата на Световната банка за проучване на възможностите за подкрепа на грижите за възрастните хора, предвид бързото застаряване на насе- лението, МФК ще се стреми да доразвие капиталовия стълб на пенсионната система и да повиши нейната цифрова зрялост, като наред с това ще се стреми да насърчава икономически ефективни частни модели за предоставяне на здравни грижи и услу- ги за възрастните хора. Стратегическото сътрудничество с ЕК по тази цел ще даде възможност на ГСБ 52.  да използва средствата и реформите на ЕС и да генерира разпространение на знания на регионално ниво. В рамките на програмата на ЕС „Развитие на регио- ните” ГСБ ще продължи да подкрепя България в усилията за преодоляване на ре- гионалните неравенства, като насърчава ИТИ и подхода за „компактни градове”, които допринасят за превръщането на градовете в по-екологични, по-устойчиви, по-приобщаващи и съобразени с целите за устойчивост на градовете и адаптация към климатичните промени. Друго стратегическо партньорство, финансирано от ЕК, ще предостави информация за целите на актуализацията на Стратегията за де- мографско развитие на България 2012-2030 г. с акцент върху семейните политики и застаряването на населението. В рамките на регионалния ангажимент по проекта на ЕС за прилагане на гаранция за базов доход на маргинализирани домакинства, който се изпълнява и в Румъния и Словакия, ГСБ ще оцени ефективността на ал- тернативен механизъм за предоставяне на социални помощи на маргинализирани домакинства, съчетано с мерки в подкрепа на овластяването и социално-икономи- ческия напредък. Отчитайки поуките от ПИИП относно продължаващата необхо- димост от подкрепа на най-бедните групи от населението и по-специално ромите, този ангажимент е насочен към маргинализираните домакинства, които понастоя- щем е най-вероятно да бъдат изключени от достъп до услуги поради дизайна на по- литиките и е изричен фокус върху не-изключване на ромите. Ако се окаже успешен, този ангажимент би могъл да се възпроизведе и разшири в България, в региона на ЕЦА и в световен мащаб. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 33 Стратегическа задача 2: Нисковъглеродна и по-устойчива икономика Цел 3: Повишаване на производството на енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективост Високата енергийна интензивност на българската икономика възпрепятства 53.  общите перспективи за устойчив растеж на страната. България е най-въглеродно интензивната икономика в ЕС, като енергийният сектор е отговорен за повече от 70 процента от емисиите на парникови газове в страната. Необходимостта от повиша- ване на енергийната сигурност и устойчивост придоби значимост напоследък, което засили спешната необходимост България постепенно да се откаже от изкопаемите горива за производство на електрическа и топлинна енергия и да увеличи използ- ването на местни енергийни ресурси. Въпреки че зеленият преход в ЕС ще създаде възможности за нови индустрии и работни места, той може да породи социално-ико- номически рискове за България, ако страната не успее да планира и да се подготви за справедлив преход. Основните приоритети включват диверсификация на енергий- ния микс и ускоряване на енергийната ефективност, включително в сградния сектор, както и чрез увеличаване на енергията от възобновяеми източници. ГСБ ще помогне за ускоряване на прехода на България към отказ от изкопаеми 54.  горива за производство на електрическа и топлинна енергия, за увеличаване на използването на местни енергийни източници и за декарбонизация на иконо- миката. Многостепенният подход, при който се използват средства от ЕС и частни ка- питали, ще бъде най-ефективен за подпомагане на декарбонизацията на българската икономика. МБВР допринася за развитието на геотермалната енергия в България чрез знания и потенциално финансиране и ще подкрепи изграждането на капацитет за разширяване на програмите за обновяване на сградния фонд с цел подобряване на енергийната ефективност чрез предоставяне на техническа помощ за програмата „Вълна на саниране“. Като ангажира частния сектор, Групата на Световната банка ще катализира финансирането на нови инвестиции в областта на възобновяемата енергия и ще подкрепи подобряването на енергийната ефективност. Ангажиментите на МФК в областта на слънчевата фотоволтаична енергия и вятърната енергия на сушата ще дават предимство на по-сложни финансови и технически структури за банкиране, по отношение на които МФК има уникален глобален опит или задава стандартите, като например иновативни търговски структури и/или компоненти за съхранение на енергия за справяне с предизвикателствата, свързани с балансиране на мрежата. МФК ще предоставя предварителна и консултантска подкрепа и ще на- сърчава енергийната ефективност във всички сектори, например изграждането на зелени сгради, сертифицирането по EDGE39 и проектите за зелена логистика. С цел постигане на максимален допълващ ефект, МФК ще отдава приоритетно значение на ангажименти, съдържащи компонент за мобилизиране на частен капитал. ГСБ ще проучи и възможностите за зелени общински ПЧП за въвеждане на възобновяема енергия в съществуващи и нови активи. АМГИ би могла да подкрепи тези ангажимен- ти, като спомогне за по-нататъшно катализиране на чуждестранен частен капитал чрез своите решения за кредитно подобрение. Наред с това ГСБ очаква да участва и в разработването на стратегии за увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници, да информира политиките за подобряване на енергийната ефективност и да подкрепи преминаването на отоплителния сектор към по-устойчи- Процесът на сертифициране по EDGE е доброволна система за сертифициране, която признава сгради, проек- 39.  тирани така, че да са по-енергийно и ресурсно ефективни от стандартната практика. Процесът на серти- фициране се администрира от МФК. 34 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година ви технологии. Посредством ангажимента си в областта на геотермалната енергия МБВР ще помогне на правителството да укрепи капацитета си за определяне на мес- тоположението на геотермалните ресурси, да предоставя съвети за обекти, в които е оправдано да се инвестира и да анализира потенциалните финансови механизми и институционални структури за развитие на геотермалната енергия в България с частни (и потенциално публични) инвестиции (вж. Каре 6).. Необходим е стратегически подход в подкрепа на прехода на България към от- 55.  каз от изкопаеми горива и други въглеродно интензивни отрасли без неблаго- приятни последици за уязвимите групи от населението. ГСБ ще помогне за осигу- ряването на справедлив преход, като подкрепи разработването на генерален план за „Марица Изток” – най-големия енергиен комплекс в Югоизточна Европа, за справед- лив и приобщаващ процес, който създава възможности за достойна работа и гаранти- ра, че никой няма да бъде изоставен. Това ще включва катализиране на прехода към неизкопаеми горива сред частните фирми, като се има предвид, че частният сектор контролира значителна част от активите. Каре 6: Използване на единния подход на ГСБ за осъществяване на енергиен преход В проекта си за актуализиран Национален план в областта на енергетиката и климата България потвърди ангажимента си за преход към декарбонизиран енергиен сектор, като същевременно осигури стабилна и достъпна енергия, чрез изпълнението на пет цели: (1) повишаване на енер- гийната сигурност, (2) повишаване на енергийната ефективност, (3) разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници (с цел постигане на 29,9 процента дял на възобновяемата енергия в потреблението до 2030 г.), (4) развитие на конкурентен енергиен пазар (либерализация до 2025 г.) и (5) защита на потребителите. ГСБ подкрепя тези цели, като подпомага укрепването на капацитета на институциите в енергийния сектор и информира разработването на стратегии за декарбонизация на страната, насърчавайки координацията между засегнатите от прехода сектори (включително секторите на околната среда, заетостта и борбата с бедността) въз основа на разбира- нето на МФК и АМГИ за нуждите, финансирането и приоритетите на частния сектор. Подкрепата за възобновяемата енергия и енергийната ефективност създава възможности за из- ползване на предложенията на ГСБ, като МБВР подпомага подобряването на благоприятстващата рамка (регулаторна, институционална, пазарна), а МФК и АМГИ се ангажират с частния сектор и разработването на финансови инструменти и механизми в подкрепа на разработването на инова- тивни демонстрационни проекти. Привличането на частни инвестиции ще бъде от ключово значе- ние за оптимизиране на използването на публичните ресурси и за използване на съответния опит в тези подсектори. МБВР може да надгради техническата помощ и да предостави финансова подкре- па в ранните фази на развитие, за да намали финансовия риск от новите технологии, докато МФК бимогла да подкрепи разработването на ПЧП и да финансира съответните инвеститори от частния сектор на ниво проекти или програми, пряко или чрез финансови посредници. По подобен начин решенията на АМГИ за подобряване на кредитоспособността могат да играят роля за намаляване на рисковия профил на ПЧП, както и за намаляване на капиталовите разходи при капиталоемките технологии за възобновяеми източници. Подобни синергии от страна на ГСБ могат да бъдат по-сис- тематично изграждани за ключови проекти в процеса на енергиен преход (напр. за възобновяема енергия, енергийна ефективност, устойчиво отопление, стабилност на системата). Възможно е да възникнат възможности за сътрудничество в развитието на съществуващите мощности за съхране- ние на водноелектрическа енергия и помпено съхранение, като се има предвид ключовата роля на тази технология за компенсиране на променливостта на другите възобновяеми енергийни източни- ци и за повишаване на стабилността на мрежата. МБВР, МФК и АМГИ изготвиха съвместно предложение за регионален генерален план за отказ от въглища в най-големия въглищен регион в България, като подкрепиха идентифицирането на под- ходящи проекти и програми в областта на зелената енергия, където могат да се разгърнат възмож- ности за заетост и растеж. МФК би могла също така да подкрепи съществуващите производители Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 35 на електроенергия за преминаване от въглищна база към алтернативни горива, като използват съществуващата преносна инфраструктура. И накрая, МФК и АМГИ могат да помогнат за улесня- ване на достъпа до международните пазари (организиране на пътни изложения (роудшоу) с частни фирми), както и на достъпа до дългосрочно конкурентно финансиране от международни финансо- ви институции (включително чрез гаранции за подобряване на кредитоспособността от страна на АМГИ), които могат да станат ключови за подпомагане на енергийния преход. Цел 4: Намаляване на замърсяването на атмосферния въздух Лошото качество на атмосферния въздух (КАВ) е постоянно предизвикателство 56.  пред България, като емисиите на фини прахови частици (ФПЧ2,5) са значител- но по-високи от средните нива за ЕС и сходни с тези на някои от най-замърся- ващите страни от региона на ЕЦА.40 Замърсяването на въздуха от транспортни и енергийни емисии, което е забележимо в по-големите градове (София, Пловдив), съ- кращава продължителността на живота, увеличава разходите за лечение и намалява производителността в различните икономически сектори. Дългогодишният приори- тет за намаляване на замърсяването и подобряване на управлението на природните ресурси остава актуален. От съображения, свързани с общественото здраве и в изпъл- нение на амбицията за нулево замърсяване ЕК предложи засилване на Директивата за качеството на атмосферния въздух по отношение на пределно допустимите кон- центрации на замърсителите и други аспекти на управлението на КАВ. Това включва предложение за намаляване на граничната стойност на годишната концентрация на ФПЧ2,5 от 25 µg m3 на 10 µg m3 до 2030 г., с което тя се доближава до стойността от 5 µg m3 в актуализираните насоки на СЗО за качеството на атмосферния въздух,41 което потенциално може да увеличи натиска за намаляване на емисиите на ФПЧ от жилищното отопление. Граничните стойности по отношение на други замърсители на въздуха също могат да бъдат засилени. Групата на Световната банка ще продължи да подкрепя България в изпълнение- 57.  то на националните ангажименти за намаляване на емисиите. Това обхваща подкрепата на МБВР за националните инвентаризации на емисиите на пет важни замърсители на въздуха и може да включи подкрепата на МБВР за необходимата преоценка на политическата рамка за подобряване на качеството на въздуха в съ- ответствие с предстоящата актуализация на Националната програма на България за контрол на замърсяването на въздуха. МФК има за цел да използва солидния си опит в областта на ПЧП в световен мащаб и в страната за евентуални ангажименти по проекти за централно отопление, които биха подпомогнали постепенното отказва- не от изкопаеми горива за отопление, като по този начин се подобри качеството на въздуха. Предвидените ангажименти на МФК, имащи за цел мобилизиране на частен капитал, ще насърчават декарбонизацията в различни отрасли (включително улавя- нето на въглерод и съхранението на въглерод в морето) и ще подпомогнат увеличава- нето на зеленото финансиране за дейности, подкрепящи развитието на финансовия сектор и зелената логистична инфраструктура. АМГИ ще се стреми да допълва анга- жиментите на МБВР и МФК, като допълнително популяризира програмата за декар- бонизация и подпомага мобилизирането на чуждестранни инвестиции в подкрепа на устойчива инфраструктура.  иж Интернет страница: https://www.eea.europa.eu/themes/air/country-fact-sheets/2023-country-fact-sheets/ 40. В bulgaria-air-pollution-country и https://www.iqair.com/world-most-polluted-countries 41. Виж Интернет страница: https://apps.who.int/iris/handle/10665/345329. 36 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година ГСБ ще се възползва от динамиката, постигната в рамките на предходната РПС, 58.  за да ускори прехода към екологична, гъвкава и по-устойчива транспортна ин- фраструктура в България. Сътрудничеството с Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) ще подпомогне изготвянето на Национална стратегия за пътния сектор за пе- риода 2024-2030 г. и ще подобри институционалната ефективност. Това ще включ- ва подобряване на стратегиите за генериране на приходи за националната пътна мрежа, с които да се посрещат нуждите от поддръжка, да се подкрепят подобрения за по-голяма устойчивост на климата и да се даде възможност за електрифициране на сухопътния транспортен парк на България. Водят се дискусии с компанията за железопътна инфраструктура за подкрепа на финансирането на основните железо- пътни коридори, както и с АПИ за устойчиви мостове. Освен това ГСБ проучва как най-добре да подкрепи регионалната инфраструктурна програма за ускоряване на декарбонизацията на транспортния сектор, например чрез идентифициране на еко- логични транспортни проекти, които могат да бъдат подкрепени от „хибридни ПЧП”, чрез които ГСБ повишава финансовата жизнеспособност на икономически обоснова- ни ПЧП. МФК също така се стреми да възобнови използването на ПЧП за концесиони- ране на речни и морски пристанища, така че да се подобри физическата свързаност и предоставянето на услуги, като същевременно се намалят емисиите на парникови газове. За повече подробности относно начина, по който институциите на Групата на Световната банка се стремят съвместно да подкрепят екологичния транспортен сектор, вж. Каре 7. Каре 7: Прилагане на единния подход на ГСБ за екологичен транспорт България споделя визията на Европейската зелена сделка (за намаляване на емисиите на парнико- ви газове с поне 55 процента до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и постигане на нулеви нетни еми- сии на парникови газове до 2050 г.). Въглеродният интензитет на българския транспортен сектор е 3,5 пъти по-висок от средния за ЕС и е отговорен за 26 процента от емисиите на ПГ в страната. Транспортът и по-специално товарният автомобилен транспорт е единственият основен икономи- чески сектор, в който настоящите емисии на ПГ нарастват. Потенциална програма (КУЗ) за стратегия на пътния сектор включва дейности по планиране и при- оритизиране на проекти, които ще послужат като основа за пътната агенция да разработи и при- ложи схеми за участие на частния сектор, включително договори, основани на резултатите и ПЧП за екологизиране на инфраструктурата. В рамките на КУЗ ще бъдат разгледани възможностите за повишаване на таксите за ползване на пътищата, които са от ключово значение за подпомагане на инвестициите в сектора. Правилното планиране и инвестиране в рехабилитацията и поддръжката на пътищата ще бъде от ключово значение за подобряване на устойчивостта на инфраструктурата към изменението на климата и природните бедствия. В случай, че проектите бъдат реализирани, АМГИ може да подкрепи инициативата, като подобри рисковия профил на инвестициите за между- народните частни участници, заинтересовани от ПЧП. Освен това МБВР и МФК си сътрудничат в областта на бизнес развитието и в търсенето на въз- можности, които биха могли да доведат до отпускане на заеми от МБВР и мобилизиране на частен капитал чрез консултации и инвестиции на МФК в ПЧП. Целта е да се разработят програмни под- ходи, които могат да увеличат частното участие в страна, в която използването на ПЧП е сравни- телно ограничено, като по този начин се допринесе за преодоляване на недостига на инвестиции, с акцент върху областите, които са от ключово значение за декарбонизацията на транспорта (т.е. железопътен транспорт и вътрешни водни пътища) и устойчивостта (на пътищата). Когато бъдат идентифицирани транспортни проекти, ГСБ би могла да ги подкрепи с „хибридни ПЧП“ – инстру- мент, чрез който ГСБ повишава финансовата жизнеспособност на икономически обосновани ПЧП посредством ФИП на МБВР и консултантска дейност на МФК, която подпомага структурирането на ПЧП. Успешното използване на ПЧП за екологичен транспорт може да има положителен демонстра- ционен ефект за други сектори. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 37 МБВР и МФК разработиха съвместно предложение за подкрепа на мобилизирането на частен капитал и експертен опит за развитието на пристанищния сектор чрез програмен подход. В до- пълнение към структурирането на ПЧП за пристанище Варна, което ще бъде извършено чрез предоставяне на консултантски услуги от МФК, предложението включва подкрепа от МБВР за предварителна оценка на жизнеспособността на други потенциални проекти с частно участие (терминали за вътрешни водни пътища и сухи пристанища). Предложението предвижда финанси- ране за оценка и структуриране на проекти, което ще бъде мобилизирано по линия на Глобалния инфраструктурен фонд. В железопътния сектор МБВР предложи подкрепа за разработването на ключови проекти, които имат голям потенциал за участие на частния сектор, включително проекти за железопътна свърза- ност на последната миля и изграждане на сухи пристанища с цел развитие на екологични видове транспорт, като по този начин се допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта. Освен това МБВР и МФК си сътрудничат в анализа на пазарната карта за разработва- не на възможности за мобилизиране на частен капитал за лизинг на подвижен състав в България. Като част от това сътрудничество МБВР предоставя аналитични услуги и общи познания за сектора. Със своите решения за подобряване на кредитоспособността АМГИ би могла да подкрепи усилията за увеличаване на частното финансиране на инвестиции в железопътна инфраструктура с водещо участие на държавата и участието на частния сектор в допълващи проекти. Междусекторна тема: Укрепване на институциите По всички цели ГСБ ще подкрепя България за укрепване на управлението 59.  на публичния сектор, включително усилията за борба с корупцията, подо- бряване на ефективността на публичните разходи и насърчаване на равно- поставеността. Помощта ще бъде насочена главно към укрепване на системите за обществени поръчки, подобряване на управлението на публичните финанси и разработване на институционална рамка за преглед на разходите. МБВР ще по- могне за набелязване на реформи за подобряване на управлението на публичните инвестиции, с което да се гарантира качество и отзивчивост и същевременно да се насърчава преходът към зелена икономика. В рамките на РПС ще бъдат извър- шени две ключови диагностики: (а) Преглед на публичните финанси (2023 г.), който предоставя набор от варианти на политики за краткосрочна и средносрочна фискална консолидация, както и за дългосрочно смекчаване на неблагоприятно- то въздействие на застаряването на населението върху публичните системи; и (б) предстоящ Преглед на публичните финанси на поднационално ниво (2024 г.), кой- то ще разгледа в дълбочина общинските финанси и фискалните отношения меж- ду централното правителство и местните власти с цел укрепване на собствените източници на приходи на общините (включително екологични такси и данъци), оптимизиране на финансовите трансфери на централното правителство за уравно- весяване и намаляване на неефективността на разходите. Тези две диагностики ще стъпват върху извършената през 2019 г. „Оценка на системата за обществени по- ръчки“, с която бяха идентифицирани ключови области за по-нататъшно подобре- ние с оглед на подобряване на прозрачността, конкурентоспособността и контрола върху изразходването на средствата от ЕС. Подкрепата в областта на обществените поръчки, управлението на данните, ка- 60.  пацитета за интегрирани инвестиции на поднационално ниво и участието на гражданите ще останат важни области на фокус. Продължава диалогът с Агенци- ята за обществени поръчки (АОП) и Министерството на финансите за обсъждане на потенциални области на сътрудничество, включително изготвяне на стратегия за об- ществени поръчки и план за действие. Освен това Групата на Световната банка ще подпомогне България в изпълнението на ангажиментите към ЕС чрез изграждане на 38 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година стратегическа рамка за управление на данни и пространства от данни и ще подкрепи усилията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за прилагане на по-силен подход на отчитаща местните условия интегрирана регио- нална политика. Подкрепа ще бъде оказана на МРРБ за изграждане на капацитет на местните и регионалните заинтересовани страни, от които се очаква да разработ- ват, приоритизират и изпълняват междусекторни проекти чрез изграждане на парт- ньорства. 3.4 Изпълнение на РПС Портфолио Гъвкавостта в процеса на изпълнение ще остане от първостепенно значение. 61.  Стъпвайки върху цяло десетилетие на подкрепа от ГСБ, главно чрез споделяне на знания, основната нишка на РПС продължава да бъде с акцент върху знанието, като същевременно се дава възможност на България да получи достъп до пълния набор от инструменти на ГСБ, включително финансиране на инвестиционни проекти. В слу- чай, че България се възползва от достъпа си до кредитиране от МБВР, матрицата на резултатите от РПС ще бъде актуализирана по време на ПНИП, за да включи показа- телите за резултати на ГСБ от новата карта за оценка. Така например, МБВР консул- тира правителството относно включването на България в Многофазния програмен подход в областта на възобновяемата енергия за региона на ЕЦА с цел да подкрепи стремежа на страната да използва пълноценно геотермалните си ресурси. Тъй като периодът на изпълнение на ангажиментите по споразумение за КУЗ обикновено е между една и три години, а този за КАД и Доверителните фондове – между шест ме- сеца и две години, ангажиментите по РПС за България, които включват интензивно споделяне на знания, ще имат по-кратка продължителност, отколкото в държави с портфейл, включващ повече инструменти за кредитиране. Поради краткото време за изготвянето му, инструментът КУЗ позволява на ГСБ да реагира по гъвкав и рацио- нализиран начин на искания от страна на правителството за техническа подкрепа. В ПНИП ще бъдат отразени всички корекции на програмата, включително всяко потен- циално ново кредитиране от МБВР. РПС прилага стратегически подход към работата в областта на знанието. КАД, 62.  както и КУЗ и Доверителните фондове, осигуряват критична основа за натрупване на знания и помагат на правителството да приоритизира стратегическите области на развитие и да реагира на променящите се нужди. Активното портфолио на КАД и индикативният график за 2025 и 2026 финансова година включват изготвяне на ос- новни аналитични продукти и други дейности за споделяне на знания, финансирани както от ГСБ, така и от клиенти/ЕС, свързани с публичните финанси, действията в областта на климата, електронното управление, енергийната сигурност, социалното приобщаване и бизнес средата (вж. Таблица 2). Работата в областта на знанието ще допринесе за изпълнението и потенциалното по-нататъшно развитие на двете стра- тегически задачи и ще помогне за набелязване на нови възможности за ангажиране на частния сектор и сътрудничество с ГСБ в рамките на заложените четири цели. Към 30 юни 2024 г. поетата от МФК експозиция възлиза на 130,6 млн. щатски долара. Освен това МФК има неуредени експозиции по регионални проекти, които не се от- читат отделно като част от портфейла на МФК за България. Делът на поетите ангажи- менти в областта на климата към момента е почти 80 процента за периода 2020-2024 г., което е над средния дял на инвестициите в областта на климата на МФК Европа. МФК ще продължи да използва решения, свързани с частния сектор, като въвежда по- вече ПЧП, подкрепя ролята на частния сектор в декарбонизацията на икономиката и производството на енергия от възобновяеми източници, задълбочава капиталовите пазари и прави финансовите пазари по-приобщаващи. АМГИ ще продължи да работи Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 39 в тясно сътрудничество с МБВР и МФК в подкрепа на стратегически проекти с ефект върху развитието в приоритетните области на изменението на климата и растежа в изоставащите региони, които изискват достъп до чуждестранни инвестиции/финан- сиране. Финансово управление и обществени поръчки България има добре изградена система за управление на публичните финанси с 63.  установени надеждни процедури и нормативна база, ето защо при бъдещи опе- рации все повече ще може да се разчита на системите в страната. Прозрачността при съставянето и изпълнението на бюджета е трайно установена, като се полагат усилия за укрепване на управлението на публичните инвестиции и следване на раз- умна фискална политика. Налице е обаче нестабилност в качеството на системата поради неравномерния административен и оперативен капацитет на централно и местно равнище. Предходни проекти, финансирани от МБВР, вече бяха интегрирани в държавния бюджет и следваха вътрешните процедури за контрол и счетоводство, като при бъдещи операции също ще може да се разчита на вътрешен одит и външен надзор от Сметната палата на Република България. Въпреки че през последните години България предприе положителни стъпки за 64.  подобряване на правната, институционалната и контролната рамка на общест- вените поръчки, подобряването на прозрачността и конкурентността остава критично важна. Системата за обществени поръчки на България е съобразена с ев- ропейската рамка, а през 2019 г. страната въведе и система за електронни общест- вени поръчки. Налице е обаче значително поле за подобряване на прозрачността и конкурентността на процедурите за възлагане на обществени поръчки. По данни от Информационното табло на ЕС в България продължава да е трайно висок делът на процедурите за договаряне без предварително обявление (25 процента през 2021 г.), както и делът на търговете с единствен оферент (32 процента през 2021 г.). Неконку- рентните практики са по-често срещани в сравнение с други държави от ЕС, което е в основата на препоръките на ЕК за подобряване на прозрачността и повишаване на конкурентността на процедурите за възлагане на обществени поръчки. В изпълнение на НПВУ България предприема действия за решаване на проблема с ограничената конкуренция при обществените поръчки. 40 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Таблица 2: Филтри на програмите за знания и определяне на приоритетите през пър- вите години на РПС ФИЛТЪР 1 ФИЛТЪР 2 Приоритети на САС ФИЛТЪР 3 Приоритети на България Сравнителни предимства на ГСБ Потенциал за разпространение на знания Потенциал за партньорство Единна ГСБ, кредитиране от МБВР, потенциал за мобилизиране на частен капитал Приоритети Период на в програмата Дейност КУЗ/КАД изпълнение за знания Доклад за климата и развитието на страната (CCDR) 2025-2026 г. Политикономически анализ (РЕА) Основни КАД 2025 г. Диагностика на частния сектор в страната (CPSD 2.0) 2025 г. Геотермална енергия за енергийна сигурност в България (G4E5) КУЗ 2023-2025 г. Справедлив преход Марица Изток КУЗ неуточнено Повишаване на качеството на преподаване КАД 2024-2025 г. Развитие на пътния сектор КУЗ неуточнено Демографска стратегия КАД 2025-2026 г. Гарантиране на основен доход КАД 2022-2025 г. Способстваща бизнеса среда на поднационално равнище КАД 2023-2026 г. Управление на данни и пространства от данни КУЗ 2024-2026 г. Подкрепа за засилване на контрола върху замърсяването на въздуха в България КУЗ 2024-2026 г. Обсерватория за енергийна бедност КУЗ неуточнено Укрепване на общинския капацитети ефективност КАД 2024-2026 г. Преглед на публичните финанси на поднационално равнище КАД 2024-2025 г. Усъвършенстване на политиките на България за качествено образование КУЗ неуточнено Иновации в индустриалните икономически зони/Българската банка за развитие КУЗ неуточнено Подкрепа в областта на обществените поръчки КУЗ неуточнено Платформа на Ромското включване КАД 2025-2027 г. Програма за борба с бедността и за равнопоставеност КАД 2025 г. Насърчаване на цифровата трансформация и управленските КАД 2022-2025 г. практики за производителност и възстановяване в Европа Регионално развитие КУЗ 2024-2026 г. Ангажиментът на Световната банка в областта на обществените поръчки се 65.  подсилва от изграденото сътрудничество с АОП, датиращо от 2019 година. Това сътрудничеството включва организирането на Форума за обществени поръчки, поч- теност, управление и откритост (PRIMO) и семинара „Червен флаг“. Въз основа на резултатите от Оценката на системата за обществени поръчки, извършена през 2018 г., Групата на Световната банка ще продължи диалога с Министерството на финанси- те, за да определи съвместно действията, необходими за по-нататъшно подобряване на системите чрез отстраняване на посочените слабости в рамките на консултантски услуги и бъдещи операции по инвестиционно кредитиране. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 41  ПРАВЛЕНИЕ НА РИСКОВЕТЕ, IV. У СВЪРЗАНИ С ПРОГРАМАТА НА РПС Общият риск за постигането на програмните цели на предложената РПС се оце- 66.  нява като умерен. При използване на Инструмента на ГСБ за оценка на риска при системни операции две рискови категории дават основание за оценка „съществен” (вж. Таблица 3). Цялостната оценка на риска за предстоящия период на РПС е „уме- рен“. Като цялостна мярка за намаляване на риска, РПС е замислена да бъде прагма- тична и адаптивна, с достатъчна степен на гъвкавост, която да й позволи да се адап- тира и реагира на потенциалните нужди на страната. Таблица 3: Рискове пред РПС 2025-2029 ФГ Категория риск Оценка на риска 1. Политически и управленски СЪЩЕСТВЕН 2. Макроикономически УМЕРЕН 3. Свързан със секторни стратегии и политики УМЕРЕН 4. Свързан с техническия дизайн на проектите/програмите УМЕРЕН 5. Свързан с институционалния капацитет за изпълнение СЪЩЕСТВЕН 6. Фидуциарен УМЕРЕН 7. Екологичен и социален УМЕРЕН 8. Свързан със заинтересованите страни НИСЪК ОБЩО УМЕРЕН 42 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Политически и управленски риск – СЪЩЕСТВЕН 67. Зачестилите напоследък избори в страната пораждат висок политически и упра- вленски риск за поемането на отговорност и изпълнението на РПС. Честите из- бори и смени на министри могат да продължат да поставят под въпрос приемстве- ността по отношение на секторните приоритети, както и да затруднят вземането на решения, тъй като вижданията за развитието на България се различават значително между участниците на политическата сцена. Липсата на прозрачност и отчетност също продължава да е проблем в политическите и управленските структури на Бъл- гария. ГСБ следи отблизо развитието на ситуацията и се опитва да намали рисковете, доколкото е възможно, включително чрез провеждане на консултации с всички заин- тересовани страни и чрез запазване на гъвкав подход, за да може лесно да реагира на политико-икономическите промени и търсенето. Матрицата на резултатите от РПС е формулирана с оглед на подобна гъвкавост, а ПНИП ще предостави възможност за внасяне на всякакъв род стратегически корекции. ЕС също осигурява важна рамка за реформи, включително чрез основните етапи на НПВУ. Наред с това е важно да се отбележи, че общините не са обект на чести политически промени извън редовния изборен цикъл и следователно осигуряват приемственост при програмите на ГСБ, които се изпълняват на общинско равнище. Институционален капацитет за изпълнение – СЪЩЕСТВЕН РИСК Институционалният капацитет продължава да бъде ключов ограничаващ фак- 68.  тор в България, както е констатирано в САС и в хода на изпълнение на последна- та РПС. С цел да смекчи този риск, Грепата на Световната банка ще заложи укрепва- нето на институциите като задължителен филтър за всички свои ангажименти и ще използва възможностите си да обединява, за да създаде институционални рамки и платформа за междуведомствено и институционално сътрудничество. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 43 ПРИЛОЖЕНИЯ 44 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Приложение 1: Матрица на резултатите от РПС Стратегическа задача 1 (СЗ 1) – Повишаване на конкурентоспособността и социално приобщаване Нова СЗ, тясно свързана с фокусна област „Инвестиране в хората“ на предходната РПС и с приоритетите за реформи, формулирани в актуализирания Систематичен анализ на страната от 2022 г., за насърча- ване на приобщаващо и устойчиво регионално развитие, повишаване на пригодността за заетост и на мобилността и преодоляване на пречките пред производителността. Показатели за изпълнение Източник на данни Текуща стойност1 на стратегическата задача Неравенство на доходите • Евростат Коефициент на Джини за България: 37.2; EU: 29.6 (2022) Състояние на предоставянето • Индекс на онлайн услугите, Индекс за развитие на електронното на онлайн услуги от индекс за развитие на управление: 0.7766. България е на електронното правителство електронното управление 52-ро място от 193 страни (2022 г.) [КАРТА ЗА ОЦЕНКА] на ООН (EGDI) Описание на стратегическата задача Обосновка: Следващата стъпка към бъдещото развитие на България е преходът към приобщаваща и осно- вана на иновации икономика, която ще стимулира и поддържа растежа и ще подобри жизнения стандарт и възможностите за българските граждани. България е сред страните в ЕС с най-големи неравенства поради различията в ефективността на пазара на труда, ограничения обхват на социалната защита и непрогресив- ната данъчна система. Около половината от неравенството в доходите в България се дължи на неравен- ство на възможностите. Показателите за икономическо напрежение в България като дял на домакинства- та, които не могат да поддържат дома си достатъчно отоплен или да си позволят протеиново хранене, са постоянно по-високи от средните за ЕС. В актуализацията на САС за 2022 ФГ се подчертава, че квинтилът с най-ниски доходи изпитва икономическо напрежение единадесет пъти повече в сравнение с най-богатия квинтил. Нещо повече, Северозападният район за планиране на България е най-бедният регион от ниво NUTS-2 в ЕС по БВП на глава от населението. Ангажимент на ГСБ: Рамката за партньорство ще допринесе за постигането на СЗ 1 като насърчи усили- ята за по-висока конкурентоспособност и цифрово приобщаване и подкрепи по-ефективното и приобща- ващо предоставяне на услуги, включително от частния сектор. В подкрепа на целите на РПС и повишаване на качеството на услугите, ГСБ ще работи с централните и местните власти за осигуряване на адекватно покритие и подобряване на услугите с акцент върху уязвимите групи от населението. Въз основа на досега оказаната подкрепа, ГСБ ще продължи да работи за приобщаващо регионално развитие, услуги и социална закрила на маргинализираното и застаряващото население, по-добро качество на образованието и достъп до финансиране за стартиращи и МСП. Нови и вече предвидени дейности в областта на знанието ще уве- личат ролята на ГСБ в подкрепа на България за повишаване ръста на производителността чрез зелена и цифрова трансформация и подобрена бизнес среда. Свързани Цели за устойчиво развитие (ЦУР)  УР 4 − Осигуряване на приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на въз- • Ц можностите за учене през целия живот за всички. ЦУР 9 − Изграждане на устойчива инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индус- •  триализация и стимулиране на иновациите. ЦУР 10 − Намаляване на неравенствата в държавите и между тях. •  ЦУР 11 – Приобщаващи, безопасни и устойчиви градове и общности. •   ПС проследяват траекториите на показателите за изпълнение на СЗ, но не формулират целеви стойности. Оценките на неравен- 1. Р ството се основават на еквивалентите на разполагаемия доход на възрастните и се отнасят за референтната, а не годината на провеждане на изследването. Например стойностите за 2022 г. отразяват данни, събрани през 2023 г., за референтната 2022 година. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 45 Цел 1 на РПС: По-висока конкурентоспосбност и дигитално приобщаване Нова цел на РПС, която е тясно свързана с Приоритет 2 на САС от 2022 г. „Повишаване на производи- телността, уменията и пригодността за заетост за всички“ и е съобразена с напредъка в изпълнението на НПВУ, чийто първи стълб „Иновативна България“ има за цел подобряване на конкурентоспособ- ността на икономиката и превръщането в икономика, основана на знанието и интелигентния рас- теж. Логика на интервенцията: Потенциалът на България за икономически растеж в дългосрочен план нама- лява, което забавя темпа на сближаване със средните доходи в ЕС. Предвиденият за периода 2011-2019 г. темп на растеж от 2,1 процента е наполовина по-нисък от този през предходното десетилетие, което за- държа България на дъното на ЕС по отношение на относителните реални доходи. Общият напредък на Бъл- гария в областта на цифровата трансформация на държавното управление (ЦТУ) е бавен и възпрепятства сближаването със стандартите на ЕС. Оценката на готовността за цифрово управление за 2020 г. на Група- та на Световната банка и подкрепената от нея оценка на цифровата трансформация за 2023 г. показват, че България е на предпоследно място в ЕС по отношение на цялостната ЦТУ и разкриват критични пропуски в управлението на данните и предоставянето на цифрови услуги. Съществуват и значителни предизвика- телства пред развитието на частния сектор, като България изостава от всички държави в ЕС по отношение на производителността на фирмите. Растежът на производителността на фирмите би бил по-силен, ако внедряваха повече иновации, но фирмите в България изостават от своите аналози в използването на нови технологии, включително цифрови. Бизнес средата поставя предизвикателства, а пазарната конкуренция е ограничена, като анализ на публични данни за над 200 000 обществени поръчки разкрива, че около 50 процента от поръчките в България може да са били възложени на фирми с висок риск от прибягване до тайни споразумения. Научени уроци и нови знания на ниво програма: В САС от 2022 г. се посочва, че готовността на България за цифров преход остава ниска и че страната сериозно изостава от останалите държави-членки на ЕС. В рамките на предходната РПС Групата на Световната банка работи за генериране и трансфер на ключови знания, за да подпомогне напредъка на страната в готовността за цифрово управление чрез пилотното въвеждане на нов организационен модел за споделяне на услуги в централната администрация, оценка на готовността за цифрово управление през 2019-2020 г. и план за действие за електронно управление за напредък по ключови реформи. Освен това през юни 2022 г. ГСБ предостави на правителството на Бъл- гария бележки по политиката, в които се очертава цялостен набор от реформи и инвестиции, насочени към повишаване на цифровото приобщаване, конкурентоспособността и устойчивостта с цел постигане на по-висока производителност. Тези бележки включваха и научени уроци, свързани с насърчаването на конкурентоспособността и приобщаващия устойчив растеж, обхващащи необходимостта от внедряване на технологии и цифровизация сред МСП. Текуща и планирана подкрепа от ГСБ за тази цел на РПС: The ГСБ ще подкрепи България в усилията за повишаване на ръста на производителността чрез приобщаваща цифрова трансформация, привличане на чуждестранни инвестиции и насърчаване на научните изследвания и иновациите. Новата РПС ще подкре- пи Министерството на електронното управление (МЕУ) за провеждането на редица фундаментални рефор- ми в управлението на данните и пространствата от данни, за да помогне на България да навакса изостава- нето си от стандартите на ЕС. Това включва подпомагане на МЕУ в разработването на рамка и национална стратегия за данните и установяване на единни практики за управление на данните с цел подобряване на качеството на данните, прозрачността и отчетността на публичните институции. Други текущи и плани- рани дейности по програми за КАД и КУЗ ще включват използване на цифровизацията и иновациите за по-голяма конкурентоспособност на частния сектор. Това включва проекта DIGITRANS – Насърчаване на цифровата трансформация и управленските практики за повишаване на производителността – стратеги- ческо сътрудничество между ГСБ и ГД „Регионална политика” на ЕК за провеждане на едно от първите в света рандомизирани контролирани проучвания за оценка на потенциалните методи за преодоляване на цифровото изоставане в България. Посредством проекта „Готовност за бизнес на поднационално равни- ще“ (Subnational Business-Ready) ГСБ създава нов набор от данни, за да получи представа за способстващата бизнес среда в шест български града и как те се представят в сравнение с други градове в ЕС. Планира- но споразумение за предоставянена КУЗ ще спомогне за укрепване на капацитета на Министерството на иновациите и растежа за упражняване на надзор над институциите за финансиране на развитието с цел улесняване на растежа и конкурентоспособността на предприятията. Потенциална техническа помощ, фи- нансирана от ЕК, би могла да помогне за укрепване на конкуренцията и правилата, с което да се осигурят 46 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година равни условия за всички предприятия. Подкрепата за Агенцията за насърчаване на МСП в България ще помогне за оценка на състоянието, възможностите и препоръките за целеви трансгранични икономически връзки между България и Сърбия. МФК ще стимулира частния сектор и привличането на капитали от частния сектор за повишаване на конку- рентоспособността и производителността в България. МФК ще насърчава участието на частния сектор в ин- фраструктурата и ще допринася за задълбочаване на финансовите и капиталовите пазари. МФК ще подкрепя местни иновативни и конкурентноспособни на регионално равнище компании, които имат големи вериги на доставки за МСП и работят в сектори с потенциал за създаване на качествени работни места, включително в производството и услугите с добавена стойност и в развитието на сектора за недвижими имоти. Във финан- совия сектор МФК ще укрепва капиталовата позиция на местните банки чрез използване на своята програма за консултации и кредитиране, за да насърчи кредитирането на сектори и групи с недостатъчно обслужване, включително на ММСП, собственост на жени. МФК ще работи за улесняване на капиталовото финансиране на стартиращи предприятия и МСП, особено в областта на цифровата трансформация и разрушителните технологии, чрез ангажиране с фондове за рисков капитал и частни капиталови фондове. Цифровата свър- заност ще бъде укрепена чрез потенциални инвестиции на МФК в цифрова инфраструктура, по-специално за модернизиране на фиксирани и мобилни мрежи, увеличаване на изчисленията в облак и подпомагане на екологизирането на центровете за данни. АМГИ ще се стреми да предоставя гаранции в инфраструктур- ния сектор, за да подпомогне свързването на хората с икономически възможности, докато подкрепата за финансовия сектор ще се съсредоточи върху подобряване на достъпа до финансиране с цел подпомагане на предприемачите, включително жените предприемачи, да реализират своя потенциал. Продуктите на АМГИ за кредитно подобрение биха могли да подкрепят инвестиции в регионални и общински проекти, които ще спомогнат за подобряване на предоставянето на обществени услуги, за създаване на работни места, повиша- ване на производителността и намаляване на регионалните различия.. Показатели за изпълнение Допълнителни индикатори Програма на ГСБ на целите на РПС за напредък (ДИН) Показател 1.1: Повишен ДИН 1.1: Приоритетни Текущи ангажименти: институционален капацитет пространства от данни, •Управление на данни и на Министерството на избрани от МЕУ за пространства от данни в електронното управление разработване България, КУЗ (МЕУ) за провеждане на Изходна линия: Липсва •Насърчаване на цифровата реформи в областта на приоритизиране на секторите трансформация и управлението на данни, с цел изготвяне на национална управленските практики съобразени със стратегия за данните (2023 г.) за производителност и стандартите на ЕС възстановяване в Европа Цел: Избрани от MЕУ 4 [междусекторен – (DIGITRANS), КАД пространства от данни за институионален] •Преглед на публичните разработване въз основа на финанси на поднационално Изходна линия: Липсва стратегически и практически равнище, КАД национална стратегия за критерии за приоритизиране •Способстваща бизнес среда на управление на данни на пространствата от данни поднационално равнище, КАД (2024 г.). Цел: МЕУ разработва и приема Национална рамка Източник: P181260 Потенциални ангажименти: за управление на данни като Финанси, конкурентоспо- • част от от ангажиментите, собност и иновации, КУЗ поети по програмата на Обществени поръчки • ЕС Научни иследвания, (инструмент за проверка иновации и дигитализация за на картелни споразумения, интелигентна трансформация изграждане на капацитет) 2021-2027 г. (2025 г.) Проект EBBG SL Climate на • МФК (48705; заем за МСП Източник: P181260 в областта на климата и равенството между половете, зелени ипотеки) Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 47 Показатели за изпълнение Допълнителни индикатори Програма на ГСБ на целите на РПС за напредък (ДИН) Показател 1.2: Приета ДИН 1.2: Препоръки за Потенциални кредитни линии • стратегическа рамка за политики и програми за ММСП с банки и НБФИ, ускоряване на националната за засилване на включително по регионални цифрова трансформация цифровизацията на МСП в проекти, включващи България [междусекторен – България с цел повишена Инвестиции на МФК в • институионален] конкурентоспособност цифрова инфраструктура, Изходна линия: Липсва Изходна линия: Липсва (2022 г.) изчисления в облак, стратегия за цифрова екологизиране на центрове за Цел: Да (2025 г.) трансформация (2022 г.) данни Източник: P178036 Селективни инвестиции • Цел: Приемане на Национална на МФК в устойчивост стратегия за цифрова на финансовия сектор и трансформация, свързана с приобщаване политическата програма на ЕС Инвестиции на МФК във • „Цифрово десетилетие 2030“ фондове за инвеститори на (2025 г.) частен/рисков капитал за Източник: P174293 насърчаване на въвеждането на цифровите технологии и Показател 1.3: Стойност предприемачеството на неизплатените заеми ПЧП на МФК за • за ММСП, предоставени от инфраструктура на речни и финансови институции, морски пристанища подкрепяни от МФК (в млн. АМГИ – кредитно подобрение • щатски долари) за инфраструктурни Изходна линия: 750 (2023) проекти, като например Цел: 950(2028) ПЧП и проекти, От тях заеми за МСП, собстве- ръководени от публичния ност на жени предприемачи, сектор, включително на предоставени от финансови поднационално равнище институции, подкрепяни от АМГИ – кредитно подобрение • МФК (в млн. щатски долари): за улесняване на достъпа до финансиране за Изходна линия: 150 (2023) предприемачи, включително Цел: 400 (2028) жени Източник: Инвестиции на МФК Техническа помощ за засилено • с финансови институции прилагане на правилата за конкуренция Цел 2 на РПС: По-устойчиво и приобщаващо предоставяне на услуги Нова цел на РПС, която надгражда свързаната с нея досегашна работа за подобряване на достъпа до основни услуги, включително за най-бедните 40 процента от населението, както и за укрепване на ин- ституционалния капацитет за управление на училищната ефективност. Логика на интервенцията: Подобряването на качеството и ефикасността на предоставяните публични услуги е от решаващо значение за по-равномерно разпределение на резултатите в областта на човешкия капитал. Пет от шестте района за планиране на България (по класификацията NUTS-2) са сред най-бедни- те региони в ЕС по БВП на глава от населението. Въпреки че жизненият стандарт се е подобрил за всички българи между 2015 г. и 2020 г., неравенството в доходите остава на трайно високи нива, като България е страната в ЕС с най-високо неравенство в доходите. Различията в ефективността на пазара на труда, ограниченият обхват на социалната закрила и непрогресивната фискална система допринасят за високите 48 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година равнища на неравенство. През 2021 г. около 82 процента от ромите са били изложени на риск от бедност и социално изключване в сравнение с 32 процента от общото население. Наред с това основно предизви- кателство пред дългосрочния икономически растеж на България е бързото намаляване и застаряване на населението. България е третата най-застаряваща страна в Европа, като до 2060 г. се очаква населението в трудоспособна възраст (15-64 години) да намалее с 40 процента, а населението на възраст 65 и повече години да се увеличи с 18 процента. Най-бедните 40 процента от населението вече имат най-висок сре- ден коефициент на зависимост на възрастните хора сред страните за сравнение в региона, а бедността е особено висока сред възрастните жени. Това очертава една от най-тревожните демографски ситуации в Европа, поради което развитието на стабилен пазар за частни пенсионни услуги е от първостепенно зна- чение за България. Предизвикателствата пред управлението също намаляват икономическия потенциал и подкопават напредъка в намаляването на бедността и постигането на споделен просперитет. България изостава от останалата част на ЕС по отношение на върховенството на правото, контрола на корупцията и ефективността на управлението. Освен това пропуските в основните умения на различните групи учащи ограничават както способността на населението да се адаптира към пазара на труда, така и неговия потен- циал. През последното десетилетие образователната система на България се представя зле в развиването на основни умения (решаване на проблеми, четене, математика и природни науки), като функционалната неграмотност на 15-годишните е близо 50 процента (PISA, 2022 г.), а 17 процента от учениците в 4-ти клас (PIRLS, 2021 г.) нямат умения за четене. Научени уроци и нови знания на ниво програма: Според констатациите на ПНИП, ГСБ е генерирала важни знания в България за преодоляване на регионалните различия, подобряване на качеството на преподаване и създаване на условия за потенциални подобрения в достъпа до основни услуги за марги- нализирани групи. Примерите включват създаване на нов модел за насърчаване на подхода на интегри- рани териториални инвестиции (ИТИ) и „компактни градове”, провеждане на диагностика, имаща за цел да се разбере как да се увеличи броят на записаните в предучилищна възраст деца от ромски произ- ход и да се отговори на предизвикателствата, пред които са изправени маргинализираните общности, както и разработване на нов инструмент за подобряване на качеството и потенциала за приобщаване на средното образование. МБВР изготви също така анализ на ситуацията на всички нива на образовател- ната система, анализ на политиките и подкрепата за учителите, както и методология за мониторинг и оценка за Стратегията за образование до 2030 година. САС от 2021 г. предостави насоки как правител- ството да подобри преразпределителната ефективност на социалното подпомагане и да увеличи финан- совата устойчивост на пенсионната система за бързо застаряващото население. Очертаните приоритети за бърз, приобщаващ и устойчив растеж показват, че ще бъде необходима промяна в планирането и инвестициите на правителството с цел да се приложи диференциран подход към районите в растеж и тези в упадък и да се подкрепи последователното предоставяне на висококачествени обществени услуги в цялата страна. Текуща и планирана подкрепа от ГСБ за тази цел на РПС: Текущата и планирана подкрепа чрез предос- тавяне на КУЗ и КАД се фокусира върху преодоляването на регионалните неравенства и предоставянето на информация за стратегическите инвестиции в образователния сектор на България, приобщаващите и екологични политики на пазара на труда и социалните услуги, насочени към справяне с бедността. Те- кущи КАД ще спомогнат за подобряване на ефективността и ефикасността на публичните разходи и ще генерират знания за разпределението на бедността. Това включва преглед на публичните финанси, кой- то да допринесе за плана на българското правителство за постепенна фискална консолидация, както и преглед на публичните финанси на поднационално равнище, който да анализира общинските бюджети и междуправителствените фискални отношения между централното правителство и общините в Бълга- рия и да предложи варианти за оптимизиране на реформите с цел намаляване на различията в достъпа до публични услуги и тяхното качество на общинско равнище. В партньорство с Генерална дирекция „Реформи” на ЕК, Групата на Световната банка ще предостави техническа подкрепа за генериране на анализи и конкретни предложения за актуализиране на действащата Стратегия за демографско разви- тие на България 2012-2030 г. в съответствие с най-добрите практики на ЕС и международно ниво. Други възстановими консултантски услуги (КУЗ) и ангажименти по линия на Доверителния фонд (TF) ще по- могнат за изграждане на капацитета на регионалните органи за прилагане и наблюдение на подхода на ИТИ в рамките на програмата на ЕС „Развитие на регионите” и ще анализират възможностите за меж- дуюрисдикционно сътрудничество за разработване на нова правна рамка за регионално развитие. Това ще даде информация за ефективното използване на различните потоци на финансиране, включително чрез Механизма за справедлив преход и НПВУ. Регионалните ангажименти ще оценят множеството ли- Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 49 шения, които понасят уязвимите групи в България, с което ще допринесат за политическия диалог по темата за социалното приобщаване и ще подкрепят оценката на пилотния проект на ЕС „Прилагане на гаранция за базов доход на маргинализирани домакинства“. За да се подобри качеството и устойчивост- та на предоставяните услуги в областта на образованието, МБВР ще помогне чрез планирана програма за КУЗ за укрепване на капацитета за мониторинг и оценка, което да даде възможност за своевременно вземане на решения на централно, областно и училищно равнище. Други поети ангажименти ще помог- нат за подготовката на настоящата и бъдещата работна сила да отговори на новите предизвикателства на пазара на труда. Потенциално споразумение за КУЗ в подкрепа на трансформацията на енергийния комплекс „Марица Изток” се очаква да спомогне за изграждането на капацитета на националните и местните власти за управление на справедливия преход и да осигури картографиране на уменията и програми за пряко и косвено засегнатата работна сила. МФК ще допринесе към тази програма чрез ин- вестиция в най-големия пенсионен фонд, която ще бъде допълнена от консултантски услуги, за да се помогне на дружеството да разработи дългосрочна цифрова стратегия и капацитет, като наред с това МФК ще се стреми да насърчава икономически ефективни частни модели за предоставяне на здравни грижи и услуги за възрастни хора. Показатели за изпълнение Допълнителни индикатори Програма на ГСБ на целите на РПС за напредък (ДИН) Показател 2.1: Повишен ДИН 2.1: Налична Текущи ангажименти: капацитет на заинтересова- доказателствена база за • КУЗ „Регионално развитие“ ните страни на национално, разработване и прилагане •Гаранция за базов доход местно и регионално равнище на интервенции в подкрепа (приобщаване на ромите), за разработване и прилагане на маргинализирани КАД на подходи за устойчиво и домакинства •Насърчаване на качеството на интегрирано териториално Изходна линия: Завършени преподаване, КАД развитие оценки на обхвата (2023 г.). •Карти на бедността, КАД [междусекторен – •Преглед на публичните Цел: Завършена оценка на институионален] финанси на поднационално новата пилотна инициатива в равнище, КАД Изходна линия: Национални подкрепа на маргинализирани •Общински капацитет, КАД инструменти и програми, домакинства (2025 г.).) •Демографска стратегия, КАД разработени по метода „отгоре- Източник: P177945 •Проект „Делфин“ (Dolphin) надолу” (2023 г.) на МФК (46009; частен Цел: Приносът на заинтересова- пенсионен фонд) ните страни дава информация за преразглеждане на национал- Потенциални ангажименти: ните програми за регионално Интегрирани инвестиционни • развитие (например покани за платформи за социално представяне на предложения, приобщаване (Ромско технически спецификации, включване), КАД критерии за определяне на КУЗ „Марица Изток“, • приоритети при избора на компонент за проекти и др.) (2026 г.) преквалификация Източник: P500791 Подкрепа за образователния • сектор Показател 2.2: Повишаване ДИН 2.2: Налична Инвестиции на МФК в • на капацитета на доказателствена база за предоставяне на частни Министерството на оценка на качеството на здравни услуги за възрастни образованието и науката преподаване в системата на хора за подобряване на ранното детско образование качеството на преподаване (РДО) [междусекторен – институионален] 50 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Показатели за изпълнение Допълнителни индикатори Програма на ГСБ на целите на РПС за напредък (ДИН) Изходна линия: Проектът Изходна линия: Липсва единна за рамка на стандартите за доказателствена база, която да качество на РДО се фокусира дава информация за качеството върху структурното качество на преподаване в РДО (2023 г.) и административното Цел: Пилотирани инструмент съответствие, а не върху и методи за наблюдение на качеството на преподаване класната стая за начинаещи (2023 г.). учители (<3 години), Цел: Приети от Министерството завръщащи се към професията на образованието и науката опитни учители и учители, (МОН) Стандарти за качество работещи с деца от уязвими на РДО (2028 г.) групи (2025 г.) Източник: P502291 Източник: P502291 Стратегическа задача 2 (СЗ 2) – Нисковъглеродна и по-устойчива икономика Тази СЗ е в съответствие с Фокусна област 1 „Укрепване на институциите за устойчив растеж“ на пре- дходната РПС. Управлението на рисковете, свързани с климата и енергийната сигурност, е от решаващо значение за прехода на България към модел на устойчив растеж. Предизвикателствата пред развитието на България, формулирани в актуализирания САС за 2022 ФГ, изискват декарбонизация на икономика- та, изграждане на енергийна устойчивост и сигурност, справяне с нарастващата въглеродна интензив- ност на транспортния сектор и намаляване на замърсяването. Показатели за изпълнение на Източник на данни Текуща стойност стратегическата задача Възобновяема енергия (като • Евростат България:19.4; ЕС:21 (2021 г.) процент от брутното крайно потребление на енергия). Брой на хората, изложени на • Оценки на глобалния модел, [Конкретни стойности ще бъдат опасно качество на въздуха основани както на данни за отразени при провеждане на [КАРТА ЗА ОЦЕНКА] качеството на атмосферния ПНИП, когато ще бъдат извест- въздух, придобити на място, ни стойностите от картата за така и на глобални набори от оценка] данни (свързани със спътни- кови наблюдения и метеоро- логия). Описание на стратегическата задача Обосновка: България е най-енергоемката и въглеродно интензивна икономика в ЕС и се нарежда сред страните от ЕС с най-лошо качество на въздуха, което до голяма степен се дължи на емисиите, свързани с битовото отопление. Интензивността на емисиите на парникови газове е повече от четири пъти по-ви- сока от средната за ЕС. В енергийния микс на страната преобладават изкопаемите горива, а енергийният сектор е най-големият емитент на парникови газове, като на него се падат над 70 процента от общите емисии на страната. Използването на вятърна и слънчева енергия се увеличи през последното десетиле- тие, но спешно е необходим по-нататъшен ръст на възобновяемите енергийни източници в енергийния сектор и декарбонизация на отоплението и транспорта. Насърчаването на зелена и устойчива инфра- структура и технологии ще бъде необходимо за подпомагане на стабилния икономически растеж на Бъл- гария. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 51 Ангажимент на ГСБ: Стъпвайки върху оказаната досега подкрепа, Групата на Световната банка е в със- тояние да помогне на България в разработването на дългосрочна стратегия за декарбонизация на енер- гийния сектор, като в момента се работи в подкрепа на развитието на геотермалната енергия и декарбони- зацията на сградния фонд. Друга предвидена подкрепа включва работа с правителството за разработване на пътна карта за справедлив енергиен преход и механизми за защита на енергийно бедните и уязвимите потребители. Тъй като инвестициите в сигурни транспортни коридори придобиха голямо значение, ГСБ активно проучва потенциални области за подкрепа на регионалната инфраструктурна програма, включ- ващи транспортна и енергийна интеграция. Текущата подкрепа за контрол на замърсяването на въздуха може да бъде увеличена чрез потенциален ангажимент за усъвършенстване на политическата рамка за подобряване на качеството на атмосферния въздух в съответствие с очакваната нова засилена директива на ЕС за качеството на въздуха. МФК ще подкрепя участниците от частния сектор при въвеждането на енергийно ефективни и нисковъглеродни технологии в сферата на търсенето и предлагането на енергия и ще насърчава екологични, социални и управленски практики (ЕСУ) и сертифициране (по методологията EDGE) на енергийно ефективни сгради, както и ще насърчава екологизирането на транспортната и логис- тичната инфраструктура, включително чрез ПЧП. АМГИ ще се стреми да допълни ангажиментите на МБВР и МФК чрез предоставяне на гаранции за кредитно подобрение за публични проекти и проекти за ПЧП, насочени към енергийния сектор и устойчивата инфраструктура, за да подпомогне напредъка на страната по пътя на екологичното и устойчиво развитие. Свързани Цели за устойчиво развитие (ЦУР) · ЦУР 7 − Осигуряване на достъп до надеждна, устойчива и модерна енергия на достъпни цени за всички. · ЦУР 13 − Предприемане на спешни действия за борба с изменението на климата и неговите последици. Цел 3 на РПС: Увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници и повишаване на енергийната ефективност Нова цел на РПС, която отговаря на нарастващите потребности на България за декарбонизация на ико- номиката и повишаване на енергийната сигурност за по-устойчив модел на растеж. Логика на интервенцията: Енергийният сектор е отговорен за повече от 70 процента от емисиите на парни- кови газове в страната. В първичния енергиен микс преобладават изкопаемите горива с дял от 61 процента (23 процента нефт, 24 процента въглища и 14 процента природен газ). Високата енергийна интензивност възпрепятства общите перспективи за устойчив растеж на България. Основните приоритети включват ди- версификация на енергийния микс и ускоряване на енергийната ефективност, включително в сградния сек- тор, както и увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници. Нуждата от повишава- не на енергийната сигурност и устойчивост придоби особено значение след нахлуването на Русия в Украйна, което изправи България пред още по-спешна необходимост от постепенен отказ от използването на изко- паеми горива за производство на електро и топлинна енергия и преминаване към използването на местни енергийни ресурси. Вносът на руски газ (който формираше над 70 процента от доставките на газ за България преди февруари 2022 г.) беше прекратен в края на април 2022 година. Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) отговаря на тези спешни нужди чрез предвидените реформи и инвестиции в декарбо- низация на енергийния сектор, насърчаване на чистото и ефективно производство и използване на енергия и ресурси и подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд. Научени уроци и нови знания на ниво програма: През 2021 г. ГСБ представи на правителството широк набор от политически бележки, в които се правят констатации и препоръки по сектори за екологично, устойчиво и приобщаващо възстановяване. В тях се подчертава както необходимостта от ясен план за изпълнение на последните етапи от либерализацията на енергийния пазар, при особено внимание към бедните и уязвимите домакинства, така и нуждата от стратегия за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници. САС посочва, че напредъкът в декарбонизацията на икономиката е загубил инерция, като напоследък се отбелязва само ограничен напредък в постигането на енергийна ефектив- ност и насърчаването на по-широко навлизане на възобновяемата енергия. Освен това е налице спешна нужда България да разработи и приложи пътна карта за справедлив енергиен преход във всички региони, засегнати от намалената зависимост от въгледобива или други въглеродно интензивни отрасли, стъпвай- ки върху първоначалните разработки на ГСБ. 52 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Текуща и планирана подкрепа от ГСБ за тази цел на РПС: Групата на Световната банка е в състояние да помогне на България да разработи дългосрочна стратегия за декарбонизация на енергийния сектор, която да е финансово поносима, да защитава бедните и уязвимите и да допринася за смекчаване на последици- те от изменението на климата. ГСБ подкрепи България в изготвянето на обявения през май 2022 г.план REPowerEU, за справяне с нарастващите цени на енергията, прекратяване на зависимостта от Русия по отношение на изкопаемите горива до края на десетилетието и ускоряване на зеления преход. Текущите ангажименти за постигане на напредък по тези приоритети включват споразумение за КУЗ, което да даде възможност за бъдещо развитие на геотермалната енергия в страната, както и принос към декарбониза- цията на сградния фонд и адаптирането му към изменението на климата в рамките на техническата помощ на ЕК и ГСБ за „Вълната на саниране“ в България. Водят се разговори в подкрепа на разработването и при- лагането на пътна карта за справедлив енергиен преход в комплекс „Марица Изток”. ГСБ вече предостави навременна подкрепа на Министерството на енергетиката за по-нататъшно укрепване на някои части от плановете за справедлив преход. ГСБ ще си сътрудничи с правителството за разработване на механизми за защита на енергийно бедните и уязвимите потребители, включително чрез създаване на национална обсерватория за енергийна бедност, която трябва да бъде готова до 2026 г. съгласно ангажиментите по НПВУ. МФК ще допринесе за изпълнението на тази програма както чрез инвестиционна, така и чрез кон- султантска подкрепа, включително чрез катализиране на инвестиции във възобновяеми енергийни източ- ници при използване на най-лесно достъпни за България ресурси като слънчева фотоволтаична енергия и генерирана на сушата вятърна енергия, включително и съхранение на енергия, с което да се адресира техният непостоянен производствен профил. Наред с това МФК ще подкрепя енергийната ефективност на търговски сгради и логистична инфраструктура. МФК проучва и възможностите за партньорство с бан- ковата система за разгръщане на финансирането на борбата с изменението на климата, като същевре- менно насърчава екологични, социални и управленски практики (ЕСУ) и сертифициране (EDGE) и дава потенциална възможност на МСП и домакинствата за по-малки проекти за възобновяема енергия чрез разпределено производство. Съвместно с МБВР и АМГИ, МФК ще проучи зелени общински ПЧП за въвеж- дане на възобновяема енергия в съществуващи и нови активи. От своя страна АМГИ, работейки в тясно сътрудничество с МБВР и МФК, ще проучи ангажиментите и възможностите за предоставяне на гаранции за кредитно подобрение за публични проекти и публично-частни партньорства с цел подобряване на ус- ловията за частно финансиране в енергийния сектор, особено в областта на производството и развитието на преносната мрежа. Показатели за изпълнение Допълнителни индикатори Програма на ГСБ на целите на РПС за напредък (ДИН) Показател 3.1: Активиран ДИН 3.1: Създаване Текущи ангажименти: капацитет за възобновяема на център за върхови •Геотермална енергия за енергия в GW постижения в областта на енергийна сигурност в [КАРТА ЗА ОЦЕНКА] геотермалната енергия в България, КУЗ Изходна линия: 0 (2024 г.) България •Инвестиционен проект Изходна линия: Липсва „Лъвска глава БГ“ (Lion’s Head Цел: 0.6 GW (2029 г.) разработена пътна карта, BG) на МФК (48119; зелена Източник: Инвестиции на логистика, зелени сгради) обхващаща необходимите МФК във ВЕИ (слънчева и •Инвестиционен проект CTP съоръжения, оборудване, вятърна енергия; съхранение UCL на МФК (47722; зелена организация и персонал, както на енергия в батерии). логистика и индустриална и изисквания за изграждане на капацитет (2023 г.) инфраструктура) •Инвестиционен проект Цел: Създаване на геотермална NEPI UCL на МФК (48424; лаборатория в подкрепа на инфраструктура за зелени научните изследвания и сгради за търговия на дребно) изграждането на капацитет (2025 г.) Потенциални ангажименти: Източник: P180543 Справедлив преход – КУЗ • „Марица Изток“ Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 53 Показатели за изпълнение Допълнителни индикатори Програма на ГСБ на целите на РПС за напредък (ДИН) Показател 3.2: Повишаване ДИН 3.2: Разгръщане на Ангажимент на МФК в • на капацитета на финансов инструмент подкрепа на осъществяването Министерството на (ФИ) за финансиране на справедлив преход енергетиката за насърчаване на обновяването на Обсерватория за енергийна • и управление на развитието многофамилни жилищни бедност, КУЗ на геотермалната сгради (МЖС) с цел Проект на МФК • енергия [междусекторен – енергийна ефективност. за изграждане на институионален] Изходна линия: Липсва ФИ фотоволтаична централа Изходна линия: Липсва (2023 г.). „Св. Георги“ (48725) механизъм (2023 г.) (производство на слънчева Цел: Функциониращ финансов енергия) Цел: Разработване и стартиране инструмент (2025 г.). Инвестиционна и • на механизъм за подкрепа Източник: P177061 консултантска подкрепа на пилотен(и) проект(и) с от страна на МФК за общ капацитет от 30MWth за производство и финансиране отопление от геотермални на енергия от възобновяеми източници (2027 г.). източници Пълно въвеждане на механизма Проект EBBG SL Climate на • (2027 г.) МФК (48705; заем за МСП Източник: P180543 в областта на климата и равенството между половете, Показател 3.3: Повишаване зелени ипотеки) на капацитета на АМГИ – механизъм за • Министерството кредитно подобрение за на енергетиката за публични проекти и проекти осъществяване на справедлив за ПЧП с цел подобряване на преход [междусекторен – условията за финансиране от институионален] частния сектор, включително Изходна линия: Комплекс за производство и пренос на „Марица Изток” е с обща енергия инсталирана мощност от 3 300 MW без генерален план за сяправедлив преход към постепенно прекратяване на използването на въглища (2023 г.). Цел: Изпълнение на Пътна карта за комплекс „Марица Изток” (вкл. План за действие за справедлив преход за работниците и общините, регионална икономическа стратегия и рамка за управление) (2027 г.). Източник: КУЗ „Марица Изток“ 54 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Цел 4 на РПС: Намаляване на замърсяването на въздуха Нова цел на РПС, свързана с предишната фокусна област за по-добре защитени природни активи, която отразява продължаващия и задълбочаващ се ангажимент за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Логика на интервенцията: Качеството на атмосферния въздух (КАВ) е проблем за човешкото здраве. През 2020 г. Европейската агенция по околна среда изчисли, че приблизително 238 000 преждевременни смъртни случая в ЕС-27, от които 10 600 в България, се дължат на експозиция на фини прахови частици (в този случай оценени като частта от общото количество прахови частици във въздуха, съставена от частици с диаметър 2,5 µm или по-малки). Нормите на ЕС за качество на въздуха са превишени в 28 български гра- да, а в същото време Европейската зелена програма изисква постигането на по-висока цел за намаляване на емисиите до 2030 г., така че да се реализира амбицията за нулево замърсяване, необходимо за среда без токсични вещества. Замърсяването на въздуха, до голяма степен причинено от енергийната и транс- портната инфраструктура, има важно икономическо въздействие, тъй като намалява продължителността на живота, увеличава разходите за лечение и намалява производителността поради намаления обем на продукцията и загубените работни дни в различни икономически отрасли. Въглеродният интензитет на транспортния сектор е 3,5 пъти по-висок от средния за ЕС, като секторът е един от основните емитери на парникови газове, на който се падат 26 процента от общите емисии. Научени уроци и нови знания на ниво програма: В САС се посочва, че забавеният напредък в декар- бонизацията на България се дължи не само на продължаващото присъствие на въглеродно интензивни сектори в икономиката и на ограничения напредък в постигането на енергийна ефективност, но и на нарастващата въглеродна интензивност на транспортния сектор. Освен това напредъкът в декарбони- зацията ще изисква идентифициране и смекчаване на въздействието върху бедните и уязвимите гру- пи. В бележките по политиката, предоставени от ГСБ на правителството през юни 2022 г. и 2023 г., се подчертава, че консултантските услуги биха могли да бъдат от съществено значение за подпомагане на България при изграждането на капацитет за изпълнение на Националната програма за управление на качеството на атмосферния въздух и Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха. Освен това в многонационалното проучване на ГСБ относно устойчивите градове се посочват области- те с недостатъчно добри резултати, свързани с реформата на градското пространство, управлението на твърдите отпадъци и качеството на въздуха. Текуща и планирана подкрепа от ГСБ за тази цел на РПС: Консултантските услуги на ГСБ, предос- тавяни чрез ново споразумение за КУЗ, ще помогнат на правителството да актуализира Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха в България в съответствие с Директивата на ЕС за националните ангажименти за намаляване на емисиите (2016/2284). Потенциалният следващ етап на подкрепа за Програмата за управление на качеството на атмосферния въздух би могъл да включи кон- султации относно политическите мерки за подобряване на КАВ в отговор на преразгледаните стандар- ти съгласно очакваната нова директива на ЕС за качеството на въздуха. Освен това ГСБ проучва как най-добре да подкрепи програмата за регионална инфраструктура за ускоряване на декарбонизацията на транспортния сектор, например чрез идентифициране на екологични транспортни проекти, които ГСБ би могла да подкрепи чрез „хибридни ПЧП” като инструмент за повишаване на финансовата жиз- неспособност на икономически обосновани публично-частни партньорства. Ангажиментите ще се ос- новават на наскоро завършената от ГСБ стратегическа оценка на транспортния сектор и биха могли потенциално да включват подкрепа за разработването на пътна стратегия и разширяване на помощта чрез финансиране на инвестиционни проекти. МФК ще подкрепи тази цел на РПС чрез насърчаване на декарбонизацията във всички отрасли на промишлеността чрез прилагане на иновативни нисковъ- глеродни производствени технологии и ефективност на материалите по цялата верига на стойността, чрез увеличаване на финансирането във връзка с климата/зеленото финансиране при интервенциите във финансовия сектор и чрез екологизиране на логистичната инфраструктура. МФК също така проучва възможностите за участие в проекти за трансформация на топлофикационните дружества с цел посте- пенно премахване на изкопаемите горива за отопление, което има пряко отражение върху качеството на атмосферния въздух. От своя страна АМГИ ще подкрепи тази цел, като проучи възможностите за пре- доставяне на гаранции за кредитно подобрение за проекти за изграждане на устойчива инфраструктура, включително на поднационално равнище. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 55 Показатели за изпълнение Допълнителни индикатори Програма на ГСБ на целите на РПС за напредък (ДИН) Показател 4.1: Укрепване на ДИН 4.1: Подобрено Текущи ангажименти: националните политики за междуинституционално •Подкрепа за засилване на контрол на замърсяването сътрудничество в контрола върху замърся- на въздуха [междусекторен – областта на управление ването на въздуха, КУЗ институионален] на качеството на •Инвестиционен проект Изходна линия: Национална програ- атмосферния въздух. „Лъвска глава БГ“ (Lion’s Head ма за контрол на замърсяването на Изходна линия: Няма BG) на МФК (48119; зелена въздуха (НПКЗВ), основана на оста- създаден официален орган логистика, зелени сгради) ряла национална инвентаризация за междуинституционално •Инвестиционен проект CTP на емисиите, с опасения относно UCL на МФК (47722; зелена сътрудничество в последователността и точността на логистика и индустриална областта на управление на данните в енергийния и селскосто- инфраструктура) качеството на атмосферния панския сектор (2022 г.) •Инвестиционен проект въздух (2022 г.). Цел: Приемане на актуализиран NEPI UCL на МФК (48424; Цел: Възстановяване на инфраструктура за зелени НПКЗВ в съответствие с Съвета по чистотата на сгради за търговия на дребно) изискванията на ЕС (2024 г.) въздуха с представителство Източник: P181208 на високо равнище Потенциални ангажименти: (заместник-министър) от Развитие на пътния сектор, • Показател 4.2: Повишен капа- ключови министерства, КУЗ цитет на Агенция „Пътна инфра- подпомаган от Транспорт, включително • структура” (АПИ) за изпълнение експертна(и) техническа(и) регионални инфраструктурни на програмата за екологичен транспорт [междусекторен – работна(и) група(и) коридори институионален] (2024 г.). Ангажименти в областта • Изходна линия: Липса на стратегия Източник: P181208 на комуналните услуги за пътния сектор, съобразена със за централно отопление стратегията „ЕС 2020“ (2023 г.) и общинска зелена инфраструктура (ГСБ) Цел: Приемане на пътна стратегия Подкрепа за подобряване на • в съответствие със стратегията „ЕС качеството на въздуха, КУЗ 2020“ и Бялата книга за транспорта МФК, Фотоволтаична • с министерска заповед, определя- централа „Св. Георги“ (48725; ща отговорностите за изпълнение- производство на слънчева то (2027 г.) енергия) Източник: КУЗ „Развитие на Проект EBBG SL Climate на • пътния сектор“ МФК (48705; заем за МСП в областта на климата и Показател 4.3: Намаления на равенството между половете, емисиите на парникови газове, зелени ипотеки) постигнати чрез инвестициите Нови структурирани • на МФК, годишно инвестиции в речни и морски Цел: поне 279,000 tCO2e/годишно пристанища по линия на ПЧП (2029 г.) на МФК Източник: Инвестиции на МФК, Нови инвестиции на МФК • свързани с климата. в иновативни зелени финансови инструменти Показател 4.4: Частен капитал, Нови инвестиции на МФК • мобилизиран в декарбонизацията на чрез инвестиции на МФК промишлени отрасли с високи [КАРТА ЗА ОЦЕНКА] емисии Цел: US$ 700-800 млн. (2029 г.) АМГИ – гаранции за кредитно • Източник: МФК, Мониторинг на подобрение за проекти за портфейла от инвестиции, свърза- устойчива инфраструктура, ни с климата, с мобилизиране на включително на капитал (определение на МФК). поднационално равнище 56 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Приложение 2: Преглед на изпълнението и извлечените поуки, България, 2017-2022 ФГ Дата на РПС: 19 май 2016 г., покрива 2017-2022 ФГ (Доклад № 104987) Дата на ПНИП: 31 май 2019 г. (Доклад № 135421) Дата на ПИИП: 26 октомври 2023 г. I. Увод 1. Настоящият доклад за Прегледа на изпълнението и извлечените поуки (ПИИП) оценява резул- татите от изпълнението на Рамката за партньорство с България (РПС) на Групата на Световната банка (ГСБ) за периода 2017-2022 финансова година. ПИИП оценява постигането на целите на РПС, качеството на разработване и изпълнение на програмата и съответствието с корпоративните цели на ГСБ. В него се извличат поуки, които да послужат при изготвянето на нова РПС. Рамката на резулта- тите от Прегледа на напредъка и извлечените поуки (ПНИП) е използвана като основа за оценка на постигането на целите (Приложения 1 и 2). Като се има предвид, че акцентът в портфолиото на ГСБ е поставен върху споделянето на знания, ПИИП включва оценките и поуките от прилагането на Мето- диката за оценка на институционалните промени (ICAM), което помага да се разбере по какъв начин интервенциите на ГСБ са подпомогнали институционалното укрепване и извлича поуки от това (вж. Приложение 3). 2. Предвид настъпилото забавяне в разработването на новата РПС за България за периода 2024- 2028 ФГ, настоящият доклад за Прегледа на изпълнението и извлечените поуки разглежда и устойчивостта на резултатите през междинната 2023-та финансова година. В хода на консулта- циите с правителството на България (БП) бяха набелязани области за нови и продължаващи ангажи- менти, но динамичният политически контекст (четири правителства за период от 18 месеца) доведе до забавяне на вземането на решения и до практическа необходимост от отлагане на разработването на нова РПС на няколко етапа. Така например, изготвянето на ПИИП и новата РПС започна през 2022-ра финансова година. В края на 2022 ФГ екипът на ГСБ проведе консултации относно новата РПС с ми- нистър-председателя и Министерски съвет, на които беше постигнато широко съгласие по рамката на РПС. Няколко дни обаче след поетия на високо ниво ангажимент правителството падна и последваха два кръга от парламентарни избори. Ето защо екипът на ГСБ трябваше да забави процеса на изготвяне на ПИИП и РПС на всеки един от тези етапи. Макар че оценките в ПИИП се основават на резултатите от изпълнението на предходната РПС (2017-2022 ФГ), в доклада се подчертава и продължаващият на- предък, свързан с целите на РПС, както и продължилият ангажимент през междинната 2023 ФГ (вж. също Каре 1). Каре 1: Продължаващи и нови ангажименти през междинната за РПС 2023 финансова година. I.  екущо изпълнение на консултантски услуги срещу заплащане (КУЗ)/консултантски и ана- Т литични дейности (КАД): Управление на речните басейни и риска от наводнения (КУЗ); Укреп- ване на системата за хората с увреждания (КАД) (в сътрудничество с Европейската комисия (ЕК)); КАД „Вълна на обновяване”; КАД „Изграждане на капацитет на Националния осигурителен ин- ститут (НОИ)“ (в сътрудничество с ЕК); КАД „Компактни градове“; КАД „e-Управление“; КАД „Под- крепа на бизнеси в затруднено положение“ (в сътрудничество с ЕК); Укрепване на мониторинга и оценката (M&E) на програмите за иновации на ЕС. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 57 II.  апочнато изпълнение на нови КУЗ/КАД: КУЗ „Геотермална енергия“, КАД „Насърчаване на З цифровата трансформация“; КАД „Европейска гаранция за безусловен базов доход“; и КАД „Бла- гоприятна среда за бизнеса на поднационално равнище“.  фициално поискани нови КУЗ/КАД: 1. КУЗ „Качество на атмосферния въздух“, 2. КУЗ „Ре- III. О гионално развитие“, и 3. „Електронно управление“. Обсъждат се и нови ангажименти за КАД, включително проект за създаване на платформи за социално приобщаване на маргинализирани общности, в т. ч. ромите (в сътрудничество с ЕК).  одписан Меморандум за разбирателство с българското правителство за осигуряване на ча- IV. П дър за ангажиментите и по-бързо придвижване на споразуменията за КУЗ от страна на България, като вече не се изисква парламентарно одобрение за всяко от тях поотделно. 3. Въпреки постигнатия напредък, равнището на бедност и неравенство в България остава високо за стандартите на Европейския съюз (ЕС). На фона на прогнозираното забавяне на растежа и посто- янната инфлация се очаква бедността (при използване на линията на бедност за по-висок среден доход от 6,85 щатски долара по паритет на покупателната способност за 2017 г.), измерена в БВП на глава от населението, да изравни спада си и до 2024 г. да достигне равнище от 3,5 процента. Въпреки отбеля- заното напоследък намаляване, неравенството в доходите в България, измерено чрез коефициента на Джини, остава най-високото в ЕС – 38,4 през 2022 година. Като причини за трайно високите нива на неравенство се посочват различията в ефективността на пазара на труда, предизвикателствата, свър- зани с обхвата на системата за социална закрила и характеризиращата се с ограничена прогресивност фискална система. В едно проучване се оценява, че около половината от неравенството в доходите се дължи на неравенството във възможностите1.  илната програма за споделяне на знания се превърна в здрава основа на РПС, подкрепена от 4. С две основни фокусни области: укрепване на институциите и инвестиране в хората. Фокусни- те области останаха актуални по време на целия период на действие на РПС, като в хода на ПНИП през 2019 г. бяха въведени някои промени, за да се използват сравнителните предимства на ГСБ, да се отразят текущите ангажименти и да се приведе програмата в съответствие с новите искания на правителството на страната. Заемното финансиране от Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) беше по-ограничено от предвиденото: беше осъществена една нова операция на стойност 320 млн. щатски долара за укрепване на устойчивостта и стабилността на финансовия сектор, но планираната операция за енергийна ефективност беше прекратена. Въпреки това броят и размерът на ангажиментите за КУЗ нараснаха по няколко от целите, залегнали в РПС, като изпъл- нените споразумения бяха на обща стойност 41,6 млн. щатски долара. Благодарение на стратегиче- ското използване на услугите за споделяне на знания, предоставяни чрез КУЗ и КАД, финансирани от МБВР и ЕК, бяха идентифицирани затрудненията и повишена готовността за реформи, насочени към постигане на напредък по мандата на ГСБ за споделен просперитет и намаляване на бедността. Наред с това бяха осъществени КАД (общо 28) на стойност 4 млн. щатски долара и 13 други ан- гажимента на обща стойност 5 млн. щатски долара безвъзмездно финансиране (чрез доверителни фондове). Международната финансова корпорация (МФК) и Агенцията за многостранно гарантиране на 5.  инвестициите (АМГИ) също запазиха селективния си подход. Програмата на МФК възлизаше общо на 690,9 млн. щатски долара, от които 109 млн. щатски долара собствени средства на МФК и 582 млн. щатски долара мобилизирани средства главно по шест проекта в областта на инфраструктурата, за- страховането, здравеопазването и търговското финансиране. Новите ангажименти на МФК бяха на- сочени приоритетно към проекти с ясно изявено търсене и въздействие, иновативни характеристи-  ветовна банка. 2021 г. „България – Систематичен анализ за страната“ (Bulgaria: Systematic Country Diagnostic), Вашингтон, окръг Ко- 1. С лумбия. 58 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година ки, силен демонстрационен ефект и мобилизация на частен капитал. Няколко регионални проекта на МФК имаха забележимо въздействие и в България, по-конкретно в областта на частния акционерен капитал и в сектора на веригата за доставки на храни2. Към края на юли 2023 г. АМГИ нямаше неу- редени активни експозиции в страната. През 2006 ФГ АМГИ издаде гаранции в размер на 88,9 млн. щатски долара за 16-годишен период в подкрепа на изграждането и експлоатацията на 600-мегаватова електроцентрала3, което изигра важна роля за способността на проекта да мобилизира дългосрочно търговско финансиране. През август 2022 г. гаранцията на АМГИ беше отменена, а дължимият заем беше предсрочно погасен. През периода на действие на РПС АМГИ имаше за цел да мобилизира чуж- дестранен капитал за проекти с въздействие, особено в инфраструктурния сектор. Нови гаранции оба- че все още не са реализирани.  рамките на РПС една от ключовите роли, отредена на ГСБ в България, беше да подпома- 6. В га привличането на средства от ЕС за постигане на социално-икономическа конвергенция с по-напредналите държави-членки. Такава финансова подкрепа беше налична по седем оператив- ни програми в рамките на кохезионната политика на ЕС за периода 2014-2020 г., последвана от по- тенциални 16,6 млрд. евро по Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. и 7,5 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства от програмата NextGenerationEU, от които 6,27 млрд. евро предназначени за Националния план за възстановяване и устойчивост на България (НПВУ). Тъй като в България усвояването на средства от ЕС изостава от средното за съюза, ключов акцент в ангажимента на МБВР беше да помогне на България да укрепи институционалния си капацитет и да изпълни задължителните условия за достъп до финансиране от ЕС като част от цялостния подход за Максимално увеличаване на финансирането за развитие (МФР). С развитието на архитектурата на финансиране от ЕС, МБВР засили диалога си с правителството на страната, което доведе до подпис- ването на ново рамково споразумение (РС) за КУЗ през междинната 2023-та финансова година. РС (юли 2022 г.) между БП и МБВР обхваща програмите за финансиране от ЕС през Програмен период 2021-2027 г., което означава, че всяко споразумение за КУЗ влиза в сила след подписването му без да подлежи на парламентарна ратификация. 7. Цялостната оценка на резултатите от изпълнението на РПС 2017-2022 ФГ е „умерено задоволи- телна“. Очаква се програмата на ГСБ да постигне целевите стойности по всички показатели, свързани с целите на РПС. Наред с това беше постигнат напредък и през преходната 2023-та финансова година, но този напредък не беше осъществен в рамките на планирания график (вж. Таблица 1). Независимо от това, ГСБ успя да разработи и изпълни реалистична, гъвкава и новаторска програма, благодарение на която бяха постигнати постепенни ползи за укрепване на институциите и която доведе до разпрос- транение на знания на регионално и световно равнище. Поради това оценката за изпълнението на програмата от страна на ГСБ е „добра”. Таблица 1: Обобщение на оценките за степента на постигане на целите, залегнали в РПС ОБЛАСТ Оценка Брой Постиг- До голяма Частично Непос- цели нати степен постигнати тигнати постигнати Укрепване на Умерено 3 1 1 1 0 институциите за задоволителна устойчив растеж Инвестиране Умерено 2 1 1 0 0 в хората задоволителна ОБЩО ЗА РПС Умерено 5 2 (40%) 2 (40%) 1 (20%) 0 задоволителна  рез периода на действие на РПС, МФК участва в следните регионални проекти, включващи България: Soufflet Corp (45465), Launchub 2 2. П (44956), Evolving Europe (43921), Blackpeak II (44918), DCM OTP MREL (45474), CTP UCL (47722). Ей И Ес-3С „Марица Изток I“ ЕООД е базова мощност, която е в експлоатация и доставя електроенергия на държавната енергийна 3.  компания НЕК. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 59  апредък в резултатите от РПС, II. Н свързани с развитието Област 1: Укрепване на институциите за устойчив растеж Подобряване на устойчивостта и стабилността Цел 1 на РПС.  на финансовия сектор – Постигнато Програмата постигна очаквания напредък по отношение на подобряване на устойчивостта и 8.  стабилността на финансовия сектор. Докладът за спазването на стандартите и кодексите в областта на несъстоятелността и режимите за кредиторите/длъжниците, завършен до голяма степен в рамките на предишната РПС, предостави насоки за ангажимента на ГСБ чрез извършената оценка на същест- вуващото законодателство, разпоредби и процедури и предложи варианти за укрепване на рамката за несъстоятелност и институционалната среда. Пакетът от интервенции включваше заемно финан- сиране от МБВР и текущи КАД за укрепване на рамката за несъстоятелност, докато МФК предостави търговско финансиране и консултантски услуги за подобряване на управленските практики и управле- нието на риска в банковата система. 9. Проектът за укрепване на депозитното застраховане позиционира Световната банка (СБ) като надежден партньор в усилията за стабилизиране на Фонда за гарантиране на влоговете в банки- те (ФГВБ) и възстановяване на неговите резерви. Проектът на стойност 300 млн. евро беше първо- то заемно финансиране от страна на МБВР от 2009 г. насам, разработено след фалита на четвъртата по големина банка в страната през 2014 година. Той включваше пряко финансиране на ФГВБ, което позволи изплащането на един по-скъп държавен заем и изпрати положителен сигнал към пазара за повишаване на доверието в ФГВБ като ключов участник в мрежата за сигурност на финансовия сек- тор. В рамките на съвместната програма на СБ и Международния валутен фонд (МВФ) за оценка на финансовия сектор (FSAP) бяха проведени допълнителни диагностични изследвания, насочени към проблемите на корпоративното управление в банковия сектор и слабостите в рамката за банков над- зор и преструктуриране. Иновативното използване на основано на резултатите финансиране по проекта за ФГВБ се оказа 10.  ефективно за постигане на целите за развитие на проекта и привлече други източници на фи- нансиране. Споразумението за заем в размер на 300 млн. евро между Европейската банка за възста- новяване и развитие (ЕБВР) и ФГВБ влезе в сила през 2016 г., за да се изпълни изискването за мобили- зиране на дългосрочен заем или механизъм за бекстоп финансиране. Съотношението на резервите на ФГВБ към покритите депозити достигна стойност от 2,16, с което беше надхвърлена крайната цел от 1,5. Използването на обвързани с изплащането показатели (DLI) в рамките на проекта осигури както насоки, така и стимули за укрепване на институционалния капацитет на ФГВБ да разпознава и реагира на потенциални банкови проблеми чрез повишаване на прозрачността на финансовото състояние на институциите, чиито депозити застрахова и чрез изготвяне на план за действие при извънредни ситу- ации, който ще бъде задействан в случай на бъдещи банкови фалити. Допълнителен нетърсен положи- телен резултат беше, че за постигането на два от DLI-показателите се наложиха изменения в Закона за банковата несъстоятелност с цел ускоряване на процеса на възстановяване. Подкрепата на СБ имаше за цел да подобри механизмите за превантивно преструктуриране и 11.  да помогне на предприятията да откриват финансовите си затруднения на възможно най-ранен етап. Сред значимите резултати от КАД са приемането през 2017 г. на препоръки за изменение на Търговския закон с цел подобряване на рамката за несъстоятелност и предварителни стъпки за съз- даване на инструменти за ранно предупреждение за идентифициране на предприятия в затруднено положение и задействане на механизми за контрол. Диагностиката и насоките на СБ послужиха като основа за транспонирането на избрани членове от Директива (ЕС) 2019/1023 относно рамките за пре- вантивно преструктуриране, несъстоятелността и опрощаването на задължения. Тези реформи са осо- бено важни за малките и средните предприятия, които са по-уязвими към финансови затруднения и допринасят за значителен дял от българската икономика. 60 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година МФК допълни усилията на МБВР с интервенции за подобряване на управленските практики и 12.  управлението на риска в банковата система. Тези интервенции включват както търговско финанси- ране, така и консултантски услуги. За улесняване на търговията, Глобалната програма за финансиране на търговията на МФК предостави търговски гаранции на три български банки, като подкрепи тър- говски потоци на обща стойност 63,1 млн. щатски долара. Търсенето на подкрепа от МФК в областта на търговското финансиране затихна през втората половина от периода на действие на РПС поради високата ликвидност в банковия сектор. Въпреки че заложените в РПС показатели бяха строго фокусирани върху застраховането на де- 13.  позитите, програмата на СБ подкрепяше по-широки тенденции, които са от решаващо значение за устойчивостта и стабилността на финансовия сектор. В Доклада на МВФ за консултациите по член IV за 2022 г. (юни 2022 г.) се заключава, че „банковият сектор остава добре капитализиран и ликвиден” и че „системните рискове изглеждат ниски”. МВФ обоснова тази оценка чрез показателите за финансова стабилност (2016-2021 г.), като например съотношението на капитала към рисковопре- теглените активи, което остана стабилно и качеството на активите, което се подобри с намаляването на дела на необслужваните кредити от 2016 г. до 2021 година. Укрепване на институционалната рамка за финансиране Цел 2 на РПС.  на транспортната инфраструктура с нарастващо участие на частния сектор – Частично постигнато Целите за укрепване на институционалната рамка за финансиране на транспортната инфра- 14.  структура бяха частично постигнати. Тази цел беше добавена по време на ПНИП, за да бъдат отразе- ни новите ангажименти, предвиждащи предоставяне на консултации на българската Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) във връзка с въвеждането на електронно таксуване на националните магис- трали, осигуряване на ефективно прилагане на рамката за концесиите и публично-частното партньор- ство (ПЧП) в България и подкрепа на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в структурирането на участието на частния сектор на летище София. Някои от задачите, свързани с тази цел, не можаха да бъдат изпълнени в планирания срок поради пандемията от COVID-19 и неблагоприятното въздействие върху обема на трафика, способността на ползвателите на пътища да плащат новите такси и броя на туристите, преминаващи през летище София. Техническата помощ от СБ позволи на АПИ да разработи и внедри система за електронно тол 15.  таксуване за подобряване устойчивостта на активите на пътната мрежа. Системата, която се осно- вава на принципите на ЕС за справедливост и ефективност, предвижда по-замърсяващите и по-тежки- те превозни средства да поемат своя дял от разходите. Програмата за КУЗ подкрепи АПИ във внедрява- нето на системите за електронна винетка и електронно тол таксуване (които заработиха през 2019 г.). Наред с това АПИ придоби капацитет за осъществяване на мониторинг и осигуряване на качеството. Внедряването на системата е в ход от 1 март 2020 година. Тя се обслужва от близо 900 служители на Националното тол управление (НТУ), които бяха наети и обучени с помощта на предоставените от СБ услуги за изграждане на капацитет. Въпреки това целевото ниво на разходите за пътния сектор, предвидено в РПС, не беше постиг- 16.  нато в очакваните срокове. Разходите на АПИ за 2022 г., в размер на 500 млн. лева, не успяха да достигнат целевата стойност от 1 млрд. лева по множество причини. Преговорите с автомобилния бранш и други заинтересовани страни по време на предизборния период доведоха до намаляване на обхвата на пътната мрежа, за която се събират пътни такси и до определяне на тарифи за пътните такси под нивата, препоръчани от СБ. Правителството на страната беше предпазливо по отношение на новата политика за събиране на пътни такси, въвеждайки я първоначално като временна мярка с възможност новото правителство да преразгледа обхвата и нивата на тарифите в посока нагоре. Меж- дувременно пандемията намали обема на трафика и свързаните с него приходи от пътни такси. Впо- следствие приходите от пътни такси тръгнаха нагоре и се очаква да достигнат 800 млн. лева за 2023 г., като изискването на законодателството е тези средства да се използват за пътна инфраструктура. Разходите за пътния сектор се очаква да нараснат за 2023 година4.  о данни на АПИ бюджетът за пътна инфраструктура е 2,4 млрд. лева за 2022 г. и 41 млрд. лева за 2023 г. 4. П Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 61 С цел да подобри трансграничната свързаност и да увеличи частното участие в инфраструктура- 17.  та, МФК предостави помощ за структуриране и изпълнение на ПЧП за модернизиране, разши- ряване, експлоатация и поддръжка на основното международно летище в София. 35-годишната концесия отбеляза първата голяма сделка в летищния сектор в региона на ЕЦА след началото на пан- демията. МФК мобилизира инвестиция в размер на 480 млн. евро под формата на собствен капитал и дълг, което доведе до авансово концесионно възнаграждение в размер на 285 млн. евро за прави- телството на страната. През 2021 г. в рамките на общата мобилизирана сума МФК пое ангажимент за дългов инструмент в размер на 36,8 млн. щатски долара за своя сметка, заедно с ЕБВР, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и др. Тази инвестиция ще подкрепи предоставянето на по-качествени услуги за пътниците и ще подобри ефективността и качеството на услугите за обработка на товари, като увеличи международната търговия и подкрепи създаването на работни места. Заради пандеми- ята новото строителство на летище София беше отложено за 2021 г., а свързаната с него цел по РПС беше надхвърлена през 2022 година. Работейки съвместно с МФК, АМГИ проучи възможностите за предоставяне на гаранции за застраховка срещу политически риск за покриване на капиталовите ин- вестиции в летище София. В тази връзка обаче не бяха издадени гаранции. Наред с това АМГИ проучи и други възможности за улесняване на трансграничните инвестиции в проекти за ПЧП в транспортния сектор, но това не доведе до предоставяне на нови гаранции. И накрая, диагностичната дейност на СБ в секторите на транспортната и логистичната инфра- 18.  структура осигури база за използване на други източници на финансиране и идентифициране на потенциални области за подкрепа през периода на следващата РПС. Диагностичната пътна карта, разработена в рамките на КАД „Улесняване на транспорта и търговията“, осигурява база за търсене на финансиране от ЕС за разработване на цялостен логистичен генерален план за определяне на опти- малния инвестиционен микс, което е ключова стъпка за привличане на частни инвестиции. Подкрепа- та беше насочена и към по-широкообхватно подобряване на фискалната устойчивост, като в рамките на КУЗ беше направена оценка на системата за обществени поръчки и капацитета на Агенцията за об- ществени поръчки. Този анализ даде силна насока за укрепване на капацитета на агенцията чрез про- веждане на функционален преглед, анализ на данни за договорите за обществени поръчки и оценка на системата за обществени поръчки, като всички те, наред с другото, са необходими за подпомагане на търговете за проекти с ПЧП. По-добро опазване на природните активи и по-ефективно Цел 3 на РПС.  използване на ресурсите – До голяма степен постигнато Смекчаване на рисковете за околната среда беше един от приоритетите на РПС с фокус върху 19.  подпомагане на България да използва природните си ресурси по устойчив начин. Повечето цели, макар и не всички, бяха постигнати. При разработването на РПС основен акцент беше поставен върху организационното укрепване и подобряване на нормативната база, за да се постигне съответствие с изискванията на ЕС, особено по отношение на водите, качеството на въздуха и адаптирането към из- менението на климата. Областите се разшириха с появата на възможности в хода на РПС, включвайки горско стопанство, управление на риска от бедствия, регионално развитие, синя икономика и декар- бонизация. Беше подписано четиригодишно споразумение за КУЗ в подкрепа на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), като по време на ПНИП бяха добавени нови показатели за резулта- тите от изпълнението, с които да се оцени подкрепата, предоставена за разработването на планове за управление на речните басейни (ПУРБ) и планове за управление на риска от наводнения (ПУРН). Заемното финансиране и ангажиментите по програми за КУЗ доведоха до ключови подобре- 20.  ния в областта на водоснабдяването и канализацията (ВиК). Проектът за развитие на общинската инфраструктура, изпълняван между 2009 г. и 2020 г., подкрепи изграждането и рехабилитацията на язовири за осигуряване на надеждно водоснабдяване за около 180 000 души.5 Проектът също така допринесе за повишаване на капацитета на общините за мобилизиране на инвестиции в сектор ВиК  троителството на язовир „Пловдивци“ беше завършено в рамките на срока за изпълнение, докато останалите дейности по из- 5. С граждане (язовир „Луда Яна“) и рехабилитация (язовир „Студена“) бяха завършени извън сроковете за изпълнение, но в рамките на РПС. 62 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година чрез разработване на регионални генерални планове за системите на ВиК в 51 общини с национален обхват. Трите споразумения за КУЗ „Водоснабдяване и канализация“, изпълнявани в подкрепа на Ми- нистерството на регионалното развитие и благоустройството, подкрепиха разработването на страте- гия за финансиране на ВиК сектора, която понастоящем се изпълнява от МРРБ. Въпреки това остават значителни предизвикателства, свързани с управлението на водите. Цели- 21.  те на РПС ще бъдат постигнати със закъснение що се отнася до изготвянето на ПУРБ и ПУРН за периода 2022-2027 г., съобразени с изискванията на ЕС. Понастоящем ПУРБ и ПУРН са в процес на разработва- не, като се очаква да бъдат приети до края на 2024 г. след отбелязаните закъснения, дължащи се, наред с другото, на въздействието на пандемията от COVID-19 върху събирането на данни на терен, недоста- тъчната наличност и качество на данните и политическите промени. Подкрепата от страна на СБ доведе до положителни резултати, свързани с качеството на въздуха 22.  и изменението на климата. Предоставените КУЗ помогнаха на българското правителство да разра- боти пътна карта за постигане на съответствие с директивите за качеството на въздуха и таваните на емисиите, което доведе до приемането на Националната програма за подобряване на качеството на ат- мосферния въздух (НППКАВ) и Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020- 2030 г. (НПКЗВ). Продължаваща подкрепа за актуализиране на НПКЗВ и укрепване на междуинститу- ционалната координация за управление на качеството на въздуха ще бъде предоставена в рамките на ново споразумение за КУЗ, което ще бъде подписано през 2023 година. Консултантски услуги в областта на адаптацията към изменението на климата подкрепиха България в изпълнението на изискванията на ЕС и допринесоха за изготвянето на одобрените през 2019 г. Национална стратегия и План за действие за адаптиране към изменението на климата, които определят рамката за приоритетни действия и инвести- ции за адаптиране към изменението на климата до 2030 година. Стратегията предостави информация в процеса на програмиране на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2021-2027 г., при което адаптацията към изменението на климата и смекчаването на последиците от него трябваше да бъдат включени в най-малко 30 процента от секторните фондове. СБ предостави консултации относно политиките и методологическа подкрепа за определяне 23.  на потенциала на сините и зелените природни богатства на страната. В рамките на КАД „Синя икономика“ бяха предоставени аналитична база и консултации относно политиките с оглед на раз- работването на съгласувана рамка на политиките и цялостен правителствен подход за намаляване на замърсяването на морската среда и насърчаване на устойчивия растеж на синята икономика. Отпра- вените в доклада препоръки за бъдещи политики послужиха за информационно обезпечаване на бъл- гарското председателство на регионалната инициатива на ЕС „Обща морска програма” за Черно море. Споразумение за КУЗ в областта на горското стопанство подкрепи разработването на методология за изготвяне на национална инвентаризация на горите, която да позволи по-добро управление и защита на екосистемите и устойчиво управление на природните ресурси в България. В рамките на КУЗ за управление на риска от бедствия бе предоставена навременна подкрепа за 24.  използване на възможностите за финансиране от ЕС на програми за възстановяване и устойчи- вост при кризи. Благодарение на разработения Национален план за управление на риска от бедствия, основан на Национален профил на риска, правителството на България беше и продължава да бъде добре подготвено да мобилизира както средства за възстановяване след кризата от COVID-19, така и ресурси по Многогодишната финансова рамка на ЕС, за да инвестира в своите приоритети, свърза- ни с устойчивост на бедствия и климатичните промени. Чрез Министерството на вътрешните работи българското правителство вече разполага с диагностични данни за предприемане на по-структуриран подход за справяне с многобройните рискове от бедствия, както и със стабилна система за идентифи- циране и приоритизиране на зелени инвестиции, в т. ч. инвестиции за намаляване на риска, реформи в политиката и изграждане на капацитет. Подкрепата на СБ доведе до нов интегриран подход към регионалното развитие и декарбониза- 25.  цията, установявайки модел за региона. Основните резултати включват създаването на правна рамка за интегрирания териториален подход и подобрена структура и роля на шестте регионални съвета за развитие в България. Те ще служат като териториални органи, изпълняващи набор от избрани проекти за интегрирани териториални инвестиции в рамките на Програмата за развитие на регионите в Бъл- гария за периода 2021-2027 година. Предоставените КУЗ в областта на декарбонизацията подкрепиха Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 63 разработването на териториални планове за справедлив преход (ТПСП) на областно ниво, които дават възможност за постигане на напредък по Европейския зелен пакт чрез информационно обезпечаване на проекти за интегрирани териториални инвестиции. За разлика от някои други страни от ЕС, които са съсредоточили своите ТПСП върху въглищните региони, България разшири техния обхват, така че да об- хванат въглеродно-интензивните индустрии в по-широк план – подход, който може да послужи за модел в региона. Консултантските услуги на СБ помогнаха на правителството да планира справедлив преход в осем въглеродно-интензивни области, обхващащи 62 общини и 25 процента от населението. Тази про- грама постави основите за бъдеща работа във всички области въз основа на ново споразумение за КУЗ с МРРБ, като устойчивостта на климата представлява важен стълб на този ангажимент. Предоставените КУЗ в областта на синята икономика подкрепиха интегрирания подход за устойчиво развитие чрез из- готвената диагностика на синята икономика с препоръки за изграждане на синергия между отделните сектори и допринесоха за информирано изпълнение на Общата морска програма за Черно море. СБ помогна за укрепването на електроенергийния сектор и постигна заложения в РПС индика- 26.  тор за резултати в областта на енергетиката, свързан с приемането на стратегия за енергийна ефективност на жилищата. Две програми за КУЗ в сектора на електроенергетиката предоставиха информация за целите на изготвянето и изпълнението на цялостна програма за реформи, което доведе до стабилизиране на финансовото състояние на Националната електрическа компания. Планираната операция за енергийна ефективност на жилищни сгради отпадна, тъй като правителството на стра- ната отдели средства от собствения си бюджет, с което да осигури широка подкрепа за Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Въпреки това подготовката на СБ за планираната операция по отпускане на заеми допринесе за мобилизиране на подкрепа от ЕК чрез Механизма за техническа помощ в подкрепа на „Вълната от обновяване“ в държавите-членки на ЕС. СБ предостави цялостен анализ на енергийната ефективност на жилищните сгради, който подпо- могна подготовката и приемането на Дългосрочната стратегия за обновяване на националния сграден фонд от жилищни и обществени сгради до 2050 година. Област 2: Инвестиране в хората Укрепване на институционалния капацитет за управление Цел 4 на РПС.  на училищните резултати – Постигнато По тази цел бяха постигнати всички целеви стойности на залегналите в РПС показатели за из- 27.  пълнение. Предоставените КУЗ подпомогна разработването на система от показатели за ефективност на училищата и пилотното прилагане на нова методология – оценка на мерките за добавена стойност на училищата (SVAM). Бяха реализирани два пилотни проекта за SVAM – един за ученици от първи гимназиален етап (въз основа на резултатите от тестовете след 4-ти и 7-ми клас) и един за ученици от втори гимназиален етап (въз основа на резултатите от тестовете след 7-ми клас и оценките от матури- те). Освен това наскоро приключили задачи по КУЗ и КАД осигуриха важна подкрепа за подобряване на резултатите от обучението на учениците, при което бе даден приоритет на учениците в неравно- стойно положение. СБ подкрепи съставянето на карта на непосредствената учебна среда и потребно- стите, ситуационен анализ на образователната система на всички нива, анализ на политиките и под- крепата за учителите, както и методология за мониторинг и оценка на Стратегията за образованието до 2030 година.  одобряване на достъпа до основни услуги, включително Цел 5 на РПС. П за най-бедните 40 процента и маргинализираните групи – До голяма степен постигнато СБ помогна за подобряване на инфраструктурата за предоставяне на ВиК услуги на живеещите 28.  в бедност. Рехабилитацията на язовир „Пловдивци“, който се намира в отдалечен район, беше под- крепена по Проекта за развитие на общинската инфраструктура, в резултат на което беше подобре- но водоснабдяването на близо 30 000 бедни и маргинализирани жители на района. В допълнение 64 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година към това, предоставените КУЗ в областта на водоснабдяването и канализацията положиха основите за по-ефективно използване на публичния бюджет във ВиК сектора. Подобреното програмиране и финансиране на сектора доведе до увеличаване на достъпа до услуги за събиране и пречистване на отпадъчни води, като и по двата показателя бяха надхвърлени целите, определени за периода на действие на РПС. Диагностичната дейност и изграждането на капацитет позволиха да се подобри достъпът до ос- 29.  новни услуги на маргинализирани групи, включително ромски деца и хора с увреждания. СБ проведе рандомизирано контролно изпитване на интервенция, осъществявана от Тръста за социална алтернатива в 236 общности, за да разбере как да се увеличи записването в предучилищна възраст на ромските деца. Резултатите показаха, че предлагането на безплатен достъп до детски градини е най-рентабилната стратегия за увеличаване на участието. Поради пандемията целевото увеличаване на броя на записаните в детска градина деца не беше постигнато по време на действието на РПС, но констатациите от КАД помогнаха за информирано изготвяне на поправките в Закона за предучилищ- ното и училищното образование от 2020 г. и измененията в данъчното законодателство от 2022 г., по силата на които от април 2022 г. образованието и грижите в ранна детска възраст станаха безплатни за всички. СБ също така подкрепи укрепването на системата за оценка на уврежданията в рамките на задачата с Генерална дирекция „Подкрепа на структурните реформи“ (ГД ПСР), която включваше: (а) подкрепа за Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за подобряване на цялостната индивидуална оценка на функционирането и потребностите на възрастните хора с увреждания; и (б) предоставяне на технически консултации на МТСП относно създаването на Държавна агенция за хора- та с увреждания. Понастоящем българското правителство работи по промени в правните разпоредби, които да позволят създаването на такава агенция. 30. Иновативен ангажимент, изпълняван съвместно от екипите по „Градско развитие“, „Управление на риска от бедствия“, „Бедност“ и „Социална устойчивост и приобщаване“, формира модел на ефективен подход за справяне с многосекторния характер на предизвикателствата, пред които са изправени маргинализираните общности. Препоръките, изготвени в рамките на КАД „Жилищни условия и условия на живот на ромите”, предоставиха на БП по-цялостна картина на основните фак- тори, влияещи върху жилищните условия и условията на живот на маргинализираните групи, които могат да бъдат взети предвид при разработването на бъдещи програми и интервенции, насочени към уязвими, маргинализирани групи от населението. С изпълнението на задачите по програми за КУЗ и КАД, свързани с електронното управление, 31.  бяха направени ключови стъпки към по-голяма ефективност на публичните разходи за предос- тавяне на услуги. Това е част от по-широкия стремеж да се гарантира, че всички българи ще имат дос- тъп до основни услуги. През 2019-2020 г. СБ извърши оценка на готовността за цифрово управление и разработи план за действие в областта на електронното управление за придвижване на ключови ре- форми. Някои препоръки бяха изпълнени, като например издигането на Държавната агенция за елек- тронно управление в ранг на министерство и създаването на Министерство на електронното управле- ние. Нова програма за КУЗ в областта на електронното управление, която е в процес на разработване, ще спомогне допълнително за укрепване на институционалния капацитет на министерството. Подкрепа от страна на МФК улесни достъпа до висококачествено здравеопазване. Капиталова 32.  инвестиция на МФК в частен доставчик на здравни услуги подпомогна създаването на интегрирана здравна мрежа в цялата страна, която предоставя широк спектър от здравни услуги в няколко насе- лени места. Тези резултати са в съответствие с провежданата в България здравна реформа, насочена към устойчивост на здравната система и по-добри здравни резултати чрез първични и превантивни здравни услуги. Между 2018 г. и 2020 г. подкрепените от МФК доставчици на здравни услуги обслужи- ха 1 567 332 пациенти, като почти постигнаха целевия резултат от 1 579 500, а за периода 2018-2022 г. броят на обслужените пациенти достигна общо 2 763 886. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 65  езултати от работата на групата III. Р на Световната банка Цялостното представяне на ГСБ се оценява като „добро“. Заложеният в програмата избирателен 33.  ангажимент на ГСБ в подкрепа на ключови приоритети, определени в Националната програма за раз- витие на България 2020 (НПР БГ2020), беше насочен към укрепване на институциите и предоставяне- то на услуги. Програмата на РПС успя да запази област „Инвестиране в хората” в дневния ред, въпреки ограниченото й използване от страна на правителството, което даде възможност на ГСБ да създаде основи за диалог и разработване на програми за новата РПС. Програмата на ГСБ претърпя развитие в отговор на променящите се изисквания на страната и възможностите на ЕС, поставяйки особен акцент върху подпомагането на България да укрепи институционалния си капацитет и да изпълни задължи- телните условия, въведени от ЕК за финансиране по програмата на ЕС за периода 2021-2027 г.,6 като по този начин се привлекат европейски средства за мащабна подкрепа на усилията на страната за упра- вление на риска от бедствия, адаптиране към изменението на климата, подобряване на качеството на атмосферния въздух, качеството на водата и други области. Дизайн и уместност на програмата Един от приоритетите на РПС беше да се подкрепи конвергенцията на България с ЕС, като на- 34.  предъкът към европейските стандарти се стимулира чрез предоставяне на услуги, свързани със знанието. От самото начало на периода на РПС правителството на България изрази нежелание за взе- мане на заеми от МФИ, включително МБВР, както и цялостно нежелание за поемане на международен дълг, поради което в рамките на партньорството предимство беше дадено на програмата за споделяне на знания. К лючова фокусна област в програмата на СБ беше „Инвестиране в хората“, предвид значението 35.  й за постигане на двойната цел на ГСБ за намаляване на бедността и постигане на споделен прос- перитет. Тази област беше изключително актуална за България, като се има предвид, че сравнително силният икономически растеж и стабилната макроикономика на страната не доведоха до съизмеримо намаляване на бедността и неравенствата. Въпреки ограниченото търсене от страна на българското правителство на подкрепа от СБ за разширяване на ангажимента в социалната област, този приоритет беше запазен чрез аналитична работа и диалог, финансирани от административния бюджет на МБВР и допълнителна подкрепа от ЕК. Диагностиката и консултациите, предоставени от СБ, положиха осно- вите за активизиране на реформите в рамките на новия период на РПС. 36.  Дизайнът на програмата беше стратегически и селективно насочен към постепенно постигане на нарастващи ползи в динамичния контекст на страната, характерен за периода на РПС. В Сис- тематичния анализ на страната от 2015 г., актуализиран през 2021 г., бяха идентифицирани области, които биха могли да окажат трансформиращо въздействие върху икономиката, но възможностите за ангажиране в тези области зависеха от конкретното търсене от страна на българското правителство. Честата смяна на кабинети усложни привличането на застъпници, предвиждането на предстоящи про- мени в приоритетите и усилията за насърчаване на широка подкрепа от заинтересованите страни, особено в предизборните периоди. Независимо от това, екипите на СБ работиха стратегически за сп- равяне с идентифицираното от САС ключово междусекторно ограничение, а именно необходимостта от укрепване на институциите. При изготвянето на програмата беше отделено голямо внимание както на КАД, подкрепяни от собствения бюджет на СБ за изграждане на готовност за реформи, така и на КУЗ, в рамките на които подкрепата на СБ може да привлича средства от ЕС. Диагностиката, техниче- ската помощ и консултациите относно политиките бяха предназначени да обезпечат информационно постепенния напредък в институционалното укрепване, както е показано в Приложение 3. По подобен  егламентът за общоприложимите разпоредби на ЕК определя правилата относно фондовете на ЕС за споделено управление, вклю- 6. Р чително Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, Европейския социален фонд плюс, Фонда за справедлив преход и Фонда за убежище, миграция и интеграция. От държавите-членки се изисква да изпълняват „необходимите условия“, за да се гарантира ефективността на фондовете на ЕС и да се извлече максимална полза от тях. 66 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година начин, прилагайки селективен подход, МФК успя да реализира своите приоритети, постигайки демон- страционен ефект и насърчавайки мобилизирането на частен капитал в такива ключови области като инфраструктурата и социалните сектори. Целите на РПС бяха разработени с оглед на изпълнението на ключови приоритети, в рамките на 37.  реалистичен обхват и чрез целенасочени интервенции. Случаите, в които целите не бяха постигна- ти, като цяло отразяват не толкова грешките в замисъла, колкото последиците от силно динамичния в политическо отношение период на изпълнение. Темпът на реформите, свързани с възстановяване- то на разходите в пътния сектор, енергийната ефективност в жилищния сектор и управлението на речните басейни и риска от наводнения, беше повлиян от политическата динамика. Допълнителни предизвикателства произтекоха от пандемията от COVID-19, довела до значително намаляване на броя на туристите и обема на трафика в транспортния сектор, както и от нарастващите енергийни разходи, които ограничиха възможностите на ВиК операторите да предоставят ефективно услуги на достъпни цени. 38. РПС беше тясно съгласувана с изискванията за капиталовия пакет на МБВР за държави с доходи над нивото за стартиране на процедура по отделяне, въпреки че тези правила бяха въведени през 2018 г., когато РПС вече беше в процес на изпълнение. Селективният ангажимент на ГСБ подчертаваше двойката цели с акцент върху инвестиране в хората и достъп до основни услуги за най-бедните 40 процента от населението. Укрепването на институциите за устойчив икономически и социален растеж беше едновременно фокусна област на РПС и междусекторен приоритет. Бяха разработени новаторски подходи за управление на потенциални кризисни рискове, които биха мог- ли да имат регионален/глобален ефект, като например използването на основано на резултатите финансиране за ФГВБ, имащо за цел да се привлече допълнително финансиране и да се подобри устойчивостта и стабилността на финансовия сектор. Други ангажименти също доведоха до създа- ването на иновативни модели и подходи, които да бъдат възпроизвеждани или адаптирани в други държави, като например задачите по програми за КУЗ и КАД, свързани с качеството на въздуха, декарбонизацията, както и разширяването на ТПСП, така че да обхванат въглеродно интензивни индустрии извън въглищната верига. МФК използва иновативни подходи за осигуряване на допъл- няемост, създавайки модел за нови инфраструктурни инвестиции в транспорта и логистиката. Като се има предвид вече постигнатото високо ниво на съответствие с новите изисквания на капиталовия пакет, в ПНИП не беше отделено специално внимание на необходимостта от промени за засилване на съответствието, нито беше изрично посочен начинът, по който портфолиото ще подкрепи пътя на страната към отделяне от МБВР. Някои от показателите в матрицата на РПС за мониторинг на резултатите можеха да бъдат по- 39.  добре калибрирани за прецизно проследяване на напредъка. Осигуряването на дългосрочен заем за ФГВБ беше важна стъпка за гарантиране на стабилността на финансовия сектор, но споразумението за заем с ЕБВР вече беше подписано към началото на периода на РПС. По-смислен показател в този случай можеше да бъде изготвянето на план за действие при извънредни ситуации, който да се задей- ства в случай на бъдещи банкови фалити, отразявайки по-ясно резултатите, постигнати чрез интер- венциите по проекта за ФГВБ и Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP). Що се отнася до целта на РПС, насочена към по-добра защита на природните активи и подобряване на ефективността при използването на ресурсите, определените показатели обхващаха по адекватен начин защитата на активите, но не и подобряването на ефективността. По-строги показатели бяха необходими и за втората област на РПС с фокус върху инвестициите в хората, така че да се уловят ползите за маргинали- зираните и уязвимите групи от населението. Утвърдените показатели, свързани със събирането и пре- чистването на отпадъчни води, записването в детски градини и здравните услуги, не бяха разработени така, че да проследяват промените по категории бенефициенти. Като цяло, в матрицата за мониторинг беше пропусната възможността за систематично измерване на резултатите по отношение на групите с най-ниски доходи. Програмата на СБ успя да идентифицира възможности за повишаване на капацитета на пуб- 40.  личния сектор, да изгради готовност за реформи и обезпечи с информация някои впечатлява- щи стъпки на правителството, в т. ч. въвеждането на безплатно предучилищно образование за всички деца. Разбирането на пропуските в областта на знанието и справянето с тях се оказа ефек- тивна проектна стратегия за отстраняване на слабостите, мобилизиране на ресурси и изграждане Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 67 на динамика. КУЗ „Споделени услуги” успя да генерира известен интерес и капацитет за електронно управление в общата администрация, което положи основите за надграждане чрез КАД за провеж- дане на преглед на публичните разходи и институционалната среда, както и за разработване на план за действие за електронно управление. Тези инвестиции доведоха до по-силно ангажиране на БП с реформи в областта на електронното управление, намерило неотдавна израз в създаването на Ми- нистерство на електронното управление. Наред с това СБ използва разнообразни партньорства за подсилване на резултатите от скромни по размер задачи, свързани със знанието. Пример за това е КАД за оценка на подходите за преодоляване на различията в участието на ромските и неромските деца в предучилищното образование. Извършената оценка на въздействието послужи като основа за законодателни промени, които проправиха пътя към безплатно предучилищно образование за всички деца. СБ беше инициатор на иновативни подходи към нови модели в проектирането, водещи до ре- 41.  гионално и глобално разпространение на знания и създаване на глобални обществени блага. Използването на финансиране, основано на резултатите, по проекта за ФГВБ послужи като ценен пример за други операции на СБ, насочени към подпомагане на схеми за застраховане на депозити, например в Мадагаскар и Лаоската народнодемократична република. Някои консултантски услуги също допринасят за създаване на регионални и глобални обществени блага. Така например програ- ма КУЗ „Качество на въздуха” осигури с информация изпълнението на задачи по програми за КУЗ и КАД в Полша, Словакия, Босна и Херцеговина, Косово и Северна Македония. Концесията на летище София постави основите за бъдещо развитие на инфраструктурата в България чрез модела на ПЧП. Очаква се критично важните изменения в правната рамка на ПЧП, приети с консултантската под- крепа на МФК в рамките на операцията за летище София, да дадат тласък за нови инфраструктурни инвестиции. Въпреки това бяха установени някои недостатъци в разработването на програмата, които отчас- 42.  ти се дължат на вътрешната координация, системи и процеси. Консултантските услуги са ориенти- ран към клиента инструмент, който често се разработва в крайно съкратени срокове. Екипите отбеля- заха, че натискът, свързан с определяне на целите, подписване на споразумение с клиента и постигане на резултати в ускорени срокове, понякога води до нереалистичен обхват или подоптимални условия за изпълнение на КУЗ. Примери за това са подписването на КУЗ за оценка на системата за обществени поръчки с Агенцията за обществени поръчки (оценяваната агенция), а не с нейния надзорен орган, както и недостатъците при разработването на КУЗ за електронно тол таксуване, които позволиха спе- цификациите по проекта да бъдат определяни от клиента, който не разполагаше с достатъчно техни- чески капацитет за вземане на основополагащи проектни решения, свързани с делови, оперативни и организационни аспекти. Изпълнение на програмата Изпълнението на Рамката за партньорство за периода 2017-2022 ФГ положи основите за силна 43.  програма в рамките на следващата РПС. Проведените диагностики в областта на транспорта, реги- оналното развитие и декарбонизацията създадоха базата за интегрирани териториални инвестиции, насърчавайки нови възможности за укрепване на инфраструктурата и свързаността на национално и поднационално равнище. Очаква се продължаване на сътрудничеството, свързано с енергетиката, електронното управление, околната среда, регионалното развитие и др. Макар КУЗ и КАД да са основ- ни лостове за ангажиране, новото правителство изрази готовност за задълбочаване на ангажимента, включително чрез операции по отпускане на заеми със стратегическа цел за реформи. Тясното сътрудничество между Управленското звено за страната (УЗС) и екипите на Глобалните 44.  практики на СБ създаде възможност за гъвкаво реагиране на променящите се обстоятелства. Представителството на СБ в страната изигра важна роля за поддържане на комуникацията с клиента и за предоставяне на персонализирани консултантски услуги в условията на чести политически проме- ни. Отзивчивостта на УЗС пролича особено след началото на пандемията от COVID-19 през 2020 г., ко- гато всички дейности по преговорите и надзора преминаха в дистанционен формат. Наред с това УЗС демонстрира адаптивност и гъвкавост при оказването на подкрепа за смекчаване на въздействието на COVID-19. 68 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 45. Активният надзор включваше засилено внимание към въпросите, свързани с предпазните мерки и доверителното управление, макар това да допринесе за забавяне на изпълнението. По проекта за ФГВБ приемствеността в екипа на СБ спомогна за подобряване на надзора и укрепване на работни- те отношения с институциите на клиента, което допринесе за неговия успех. Проект „Общинска ин- фраструктура” беше определено предизвикателство за надзора поради десетгодишната си продължи- телност, но екипът прояви адаптивност и отзивчивост при осигуряване на съответствие на дейностите по изграждане и възстановяване на язовири. Това включваше регулярно привличане на световни екс- перти в помощ на надзора и консултиране на българското правителство в предприемането на сложни иновативни действия, като например използването на синтетична мембрана при рехабилитацията на язовир „Студена“. Тясното сътрудничество между клиента и екипа на СБ беше от съществено значение за непрекъснатия напредък. Екипът следеше отблизо действията на БП на етапа на проектно приключ- ване (и дори след това) в опит да насърчи завършването на язовирите „Луда Яна“ и „Студена“. Освен това, подкрепата на СБ за разработването на надеждни общински генерални планове мобилизира зна- чителни по обем допълнителни инвестиции за сектора – постижение, което надхвърли планираните цели. Проведеният през 2019 г. ПНИП осигури възможност за корекции по средата на периода на 46.  действие на РПС в отговор на променящите се обстоятелства и приоритети на БП. Внесените значими промени отразяваха нарастващия акцент върху модернизацията и укрепването на институ- циите, особено във връзка с транспортната инфраструктура, регионалното развитие, управлението на водите, управлението на риска от бедствия, електронното управление, образованието и системата за хората с увреждания. Заложената в РПС цел, свързана с електроенергийния сектор, беше отменена предвид липсващия към онзи момент интерес от страна на съответното министерство за осъществява- не на партньорство. Инструментът КУЗ се оказа важен лост за постигане на напредък по програмата за развитие, възползвайки се от подкрепата на ЕС за сътрудничество с българското правителство. Доба- вянето в хода на ПНИП на нови показатели за резултатите от РПС беше отражение на факта, че БП все повече разчита на предоставяните КУЗ за възобновяване или поддържане на темпото на провеждани- те ключови реформи, но същевременно беше и знак, че инвестиционни операции са малко вероятни през оставащата част от периода на действие на РПС. 47. Сътрудничеството с други партньори за развитие спомогна за постигане на целите на РПС. Проек- тът на МБВР за ФГВБ привлече допълнителни 300 млн. евро от ЕБВР. Екипът във водния сектор работи в тясно сътрудничество с ЕИБ по стратегията за финансиране на сектор „Водоснабдяване и канализа- ция“ в България. Примерите за сътрудничество, свързани с човешкото развитие, включват съвместна- та работа с Детския фонд на ООН по проведеното през 2021 г. пулсово проучване на домакинствата, имащо за цел да разбере как животът на хората е бил повлиян от COVID-19 и сътрудничеството с бази- раната в София фондация „Тръст за социална алтернатива“ за преодоляване на изоставането в ранното обучение на ромските деца. В рамките на проекта за летище София сътрудничеството между МФК и ЕБВР по въпросите на околната среда и устойчивостта се засили едва след подписването през 2020 г. и 2021 г. на съответните инвестиционни сделки. 48. В рамките на РПС се осъществяваше редовна координация между МБВР, МФК и АМГИ, макар това да не доведе до конкретни съвместни инициативи. През 2021 г. МФК и АМГИ работиха съвместно по искане за застраховане срещу политически риск на частната капиталова инвестиция в летище Со- фия, което в крайна сметка не се осъществи. АМГИ, въз основа на извършената от МФК предварител- ната работа в областта на ПЧП, проучи възможностите за издаване на гаранции за застраховка срещу политически риск с цел улесняване на трансграничните инвестиции в проекти за ПЧП в транспортния сектор. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 69 IV. Съгласуваност с корпоративните цели на ГСБ РПС подкрепи избрани области, съгласувани с двойната цел на ГСБ за борба с крайната бедност 49.  и насърчаване на споделен просперитет и важни за най-бедната страна в Европейския съюз по БВП на глава от населението. СБ е партньор, който с готовност допринася за постигане на напредък по някои приоритети в програмата за развитие на България, както е видно от работата във финан- совия сектор, която включваше и първата операция по отпускане на заем от 2011 ФГ насам. Други възможности бяха насочени към използване на средства от ЕС за постигане на по-голямо икономиче- ско въздействие, например чрез по-добро спазване на директивите на ЕС относно водоснабдяването и канализацията и качеството на въздуха, по-ефективно изразходване на публичните средства чрез електронно управление и по-добро управление на училищните резултати. СБ подкрепи приоритета „Инвестиране в хората”, въпреки ограниченото търсене на заеми и нови консултантски услуги от стра- на на правителството. Аналитичната работа и диалогът, финансирани от административния бюджет на МБВР, както и сътрудничеството с ЕК и други партньори, в зависимост от нуждите, бяха насочени към изграждане на готовност за реформи и разширяване на подкрепата в подготовка за по-голям инте- рес от страна на правителството. Продължаващият диалог постепенно засили търсенето, което намери израз в исканe от българското правителство за няколко ангажимента, финансирани по прогами за КУЗ. Внесените от ПНИП промени бяха предназначени да подобрят съгласуваността с корпоратив- 50.  ните цели на ГСБ и развиващите се приоритети на страната, както и да осигурят по-голяма селективност. Новата програма за финансиране от ЕС за периода 2021-2027 г. и нейните благопри- ятни условия породиха повишен интерес към подкрепа за засилване на институционалния капаци- тет чрез разширена програма за КУЗ, по-конкретно във връзка с управлението на водните ресурси, намаляването на риска от бедствия, транспорта и образованието. В хода на ПНИП бяха добавени и критерии за селективност, за да се гарантира, че всяко ново финансиране ще бъде насочено към изграждане на съществен институционален капацитет, като същевременно носи добавена стойност в поне една от следните области: (а) предоставяне на иновативни решения, които носят ползи на маргинализираните, бедните и уязвимите групи от населението; (б) катализиране на инвестиции от частния сектор или привличане на допълнителни ресурси, включително достъп до безвъзмездни средства на ЕС и ефективното им използване; и (в) принос към изграждането на регионални и гло- бални обществени блага. Вниманието към корпоративните приоритети на ГСБ в портфолиото за България беше смесе- 51.  но. В РПС бяха заложени цели за напредък по програмата за изменение на климата и намаляване на рисковете за околната среда, като този фокус беше разширен с появата на нови възможности през периода на действие на РПС, което доведе до разпространение на знания на регионално равнище. СБ допринесе за приемането от страна на правителството на Националната програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух и Националната програма за контрол на замърсяването на възду- ха 2020-2030 г., както и за одобряването на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и Плана за действие, на Националния план за управление на риска от бедствия и на нов интегриран подход към регионалното развитие и декарбонизацията с цел постигане на напредък по Европейската зелена сделка и пр. Наред с това, разширяващата се програма за КУЗ отразяваше оказ- ваната важна подкрепа за максимално използване на средствата от ЕС чрез стратегическо секторно планиране и укрепване на капацитета на ключови секторни институции. Напредък бе постигнат и в ангажирането на частния сектор за МФР чрез модела за ПЧП, създаден в резултат от работата на МФК по концесията на летище София, който може да се използва и при други инвестиции в транспортна и логистична инфраструктура. В същото време обаче в програмата на Световната банка не бе даден приоритет на преодоляването на различията между половете. Въпреки залегналата в РПС подробна оценка на равнопоставеността на половете, очертала дефицитите, свързани с достъпа на жени и моми- чета до икономически възможности и участие в обществения живот в България, не бяха формулирани цели за конкретно намаляване на тези дефицити, нито показатели за резултатите от РПС, включващи дезагрегирани по пол целеви стойности. 70 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година V. Извлечени поуки Динамичната политическа обстановка в България изискваше адаптивност на поетия ангажи- 52.  мент. Нежеланието да се вземат заеми от МФИ, включително от МБВР, съчетано с чести правител- ствени смени, доведе до фокусирана върху знанието програма, включваща само една инвестиционна операция през периода на РПС. Същевременно обаче, съвпадането на периода на РПС с няколко по- литически цикъла, в съчетание с малкото внесени промени в хода на ПНИП, се оказа от съществено значение за влизане в конструктивен диалог с реформаторски настроеното ново правителство веднага след встъпването му в длъжност през юни 2023 година. Погледнато в перспектива това би могло да представлява основа за по-задълбочен ангажимент през следващия период на РПС. Подкрепата за реа- листични, скромни цели позволява на ГСБ да изгради готовност за процесите на реформи, които могат да бъдат ускорени, когато има политически ангажимент и търсене за инструментите на ГСБ. Избирателност Резултатите от изпълнението на РПС за периода 2017-2022 ФГ показаха как ангажиментите на 53.  ГСБ могат да помогнат за ускоряване на структурните, икономическите и социалните реформи. Въз основа на изпълнението на РПС, ключовите приоритети, които остават актуални за новата рамка за партньорство, включват: (а) инвестиране в институциите, което е от решаващо значение предвид необходимостта от укрепване на капацитета на правителството за изпълнение и способността му да усвоява средства от ЕС; (б) инвестиране в хората, което е ключов акцент в двойната цел на ГСБ; и (в) принос към регионалните и глобалните обществени блага, например чрез инвестиции в областта на климата в подкрепа на Европейския зелен пакт. Освен това се очаква измененията на правната рамка за ПЧП в България, инициирани от МФК по време на изпълнението на РПС, да осигурят успешен модел за привличане на частен капитал за нови инфраструктурни инвестиции. Програмата на СБ следва да запази напредъка в ключови области, като същевременно задъл- 54.  бочи ангажиментите там, където има възможности за използване на сравнителните предим- ства на СБ. В актуализирания вариант на САС от 2021 г. се подчертава значението на укрепването на институциите в подкрепа на развитието на България и за постигане на по-приобщаващ растеж. Това включва прозрачност и отчетност на съдебната система за гарантиране върховенство на закона и дос- тъп до правосъдие, повишен капацитет за предоставяне на качествени обществени услуги, по-силни контролни и одитни институции и повишена прозрачност за ограничаване на корупцията и неконку- рентните практики, включително при обществените поръчки и независими регулаторни институции за осигуряване на равнопоставеност. Наред с това следва да се отбележи, че формирането на човешки капитал, включително ромската проблематика, е основна спънка по пътя на България към растеж и развитие. Необходим е стратегически и ориентиран към действия двустранен подход за подобряване на 55.  приобщаването на ромите и други маргинализирани групи от населението, за да се постигне напредък в изпълнението на социалната програма. Политически чувствителната и технически сложна тема за приобщаването на ромите изисква работа с по-широк кръг от правителствени и непра- вителствени заинтересовани страни на национално и общностно равнище. Бедността и трудностите като цяло са се отразили на българското население и е по-вероятно лостовете за промяна да бъдат успешни, ако включват ромите, както и маргинализираните групи от неромски произход, като интер- венциите са предназначени за преодоляване на различията на общностно равнище. СБ разполага с възможности за използване на свои програмни инструменти като карти на бедността и атласи на мар- гинализираните градски и селски общности, както и да се възползва от опита си в подкрепа на водено от общностите развитие и насърчаване на изоставащите региони, например инициативата „Догонва- щи региони” в Словакия. Този пространствен подход е съобразен с политиката на ЕС за сближаване и позволява на правителството на България да се възползва от фондовете на ЕС, които ще бъдат основен финансов ресурс за преодоляване на критичните пропуски в областта на услугите и инфраструктурата на страната. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 71 ГСБ би могла да играе ключова междусекторна роля в подкрепа на „зелената” трансформация 56.  по време на периода на действие на следващата РПС. Европейската зелена сделка би могла да бъде ключов двигател за разширяване на портфолиото за страната, като възможности за това възникват от наскоро приключили и текущи ангажименти в областта на регионалното развитие, транспорта, окол- ната среда, водите, енергетиката, управлението на риска от бедствия и електронното управление. Така например, ТПСП са важно отражение на разпространението на знания както в България, така и в ре- гионален план, като предоставят пътни карти за напредъка в изпълнението на Европейския зелен пакт чрез информиране на интегрирани териториални инвестиции на областно ниво. Ангажиментите следва да бъдат по възможност скромни и гъвкави, за да подкрепят постигането 57.  на постепенен напредък към по-силни институции. При планирането на всяка задача на ГСБ трябва да се вземат предвид съображенията относно ограничения административен и технически капацитет на публичната администрация и предизвикателствата, свързани с честата смяна на персонала. През периода на действие на РПС се появиха предизвикателства, свързани с липса на ИТ инфраструктура, лошо качество или липса на данни, ограничени технически познания на държавните звена, натова- рени с ключови функции и несъществуващи или неадекватни системи за подпомагане на бизнес про- цесите (например в областта на обществените поръчки). Освен това интервенциите, насочени към развиване на капацитета на правителствените единици или публичната администрация в по-широк план, са от решаващо значение, за да се гарантира, че СБ помага за изграждането на нейния капацитет за постигане на дългосрочни резултати, а не за подмяната й в краткосрочен план. Максимално увеличение на финансирането за развитие Изборът на инструменти следва да се основава както на отчитането на сравнителните предим- 58.  ства на ГСБ, така и на използването на средствата от ЕС за постигане на възможно най-голяма ефективност. ГСБ може да играе решаваща роля като посредник на знания и координатор за пости- гане на напредък по ключови приоритети за развитие и за разработване на новаторски подходи въз основа на глобални знания. Задълбочените анализи, отразяващи най-добрите световни практики, са от съществено значение за поддържане на диалога с властите. Програмата за знания, реализирана чрез КУЗ/КАД, изигра решаваща роля за информирано изготвяне на пътна карта за развитие. Пре- доставянето на заемно финансиране в рамките на следващата РПС би могло да осигури възможности за по-мащабно прилагане на изпитани иновативни подходи. То би могло също така да укрепи инсти- туционалния капацитет, например чрез практическо обучение в областта на обществените поръчки, предпазните механизми и финансовото управление, което да подпомогне усилията на България за привличане и усвояване на средства от ЕС. Стратегическата комбинация от свързани със знанието услуги и подкрепа за отпускане на заеми може да донесе значителни дивиденти на България, а въвеж- дането на иновативни инструменти за привличане на частни средства може да изиграе ключова роля за постигане на целите за развитие. Операциите чрез ПЧП са ключов инструмент за мобилизиране на частен капитал и предоставя- 59.  не на инфраструктурни услуги. Това бе демонстрирано от успешното приключване на концесията за летище София, включваща операции с правилно разпределение на риска и провизии за икономическо ребалансиране в случай на непредвидени събития, подобни на кризата, предизвикана от COVID-19. Жизнеспособната структура на икономически обоснования проект беше постигната чрез преструк- туриране на потока на плащанията, което изискваше гъвкавост както от страна на концедента, така и на концесионера в случай на непредвиден спад на въздушния трафик. Този урок ще бъде взет под внимание при бъдещи операции по модела на ПЧП. ГСБ би могла по-ясно да обоснове добавената стойност, която носи, давайки интегриран отго- 60.  вор, който успешно прилага глобалните знания на ГСБ в европейски контекст. Успешният опит, насърчаващ приемствеността и доверието в някои сектори, например в образованието, служи като полезен модел за укрепване на видимостта и репутацията на СБ в България. Тази необходимост се отнася също и за МФК и АМГИ. Възможностите за съвместни инициативи на СБ, МФК и АМГИ бяха ограничени по време на РПС за периода 2017-2022 ФГ. Въпреки това, както показва опитът с летище София, на ранния етап на консултантския мандат беше налице сътрудничество между СБ и МФК. По 72 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година подобен начин МФК, СБ и АМГИ обединиха усилия в подкрепа на АМГИ за издаване на гаранции за концесионния договор, което обаче не се реализира. В по-широк план, следващата РПС дава възмож- ност на АМГИ да калибрира по-внимателно прилагането на своите продукти съобразно нуждите на страната и да се консултира тясно със СБ и МФК в този процес, за да открои областите, в които може да даде значим принос. По време на следващия период на РПС, МФК и АМГИ биха могли да координират дейността си със УЗС, за да идентифицират възможностите за ангажиране с цел изграждане на по-го- лямо и надеждно присъствие в страната. Заедно, институциите на ГСБ са готови да служат като важен партньор за развитие при изпълнението на оперативните програми за периода 2021-2027 г. и на НПВУ на България. За да се приведе подкрепата от страна на ГСБ в тясно съответствие със Споразумението за партньорство между България и ЕС за програмен период 2021-2027 г., предстоящият период на РПС следва да продължи поне до 2028 година. Управление с акцент върху постигането на резултати Целите на РПС следва да бъдат конкретни и измерими, като се определят показатели за всяка 61.  планирана промяна. Широкообхватните цели са трудни за постигане, особено в динамичен полити- чески контекст или при наличие на нисък капацитет. Освен това, все по-разширяващата се програ- ма на РПС представлява уникално предизвикателство по отношение на измерването на постигнатите резултати, ето защо повече внимание би следвало да се обърне на дефинирането и измерването на постепенните ползи, които се очакват от изпълнението на тези ангажименти. Методиката ICAM (вж. Приложение 3), която предоставя стандартна рамка за планиране, оценяване и оповестяване на резул- татите от КУЗ, може да бъде използвана за информиран избор на показатели за РПС. 62. Рамката за проследяване на резултатите от РПС трябва да включва ясни и реалистични показате- ли за измерване на постепенното извличане на ползи, особено що се отнася до целите, насочени към най-бедните 40 процента от населението. Въпреки че за фокусна област „Инвестиране в хора- та“ една от посочените цели е подобряване на достъпа до основни услуги, включително за най-бедните 40 процента и маргинализираните групи от населението, целевите стойности не са дезагрегирани, така че да бъдат оценени промените в достъпа до услуги на посочените групи от населението. ПНИП предоставя възможност за извличане на поуки и внасяне на промени с цел укрепване на 63.  рамката за оценка на резултатите. Това следва да включва не само корекции въз основа на текущия напредък и възникналите непредвидени предизвикателства, но и добавяне, ако е необходимо, на по- казатели за наблюдение на променящи се приоритети. Въпреки направената в РПС подробна оценка на различията между половете, в ПНИП не бяха прецизирани целите, нито бяха добавени показатели за наблюдение на резултатите по пол, а единственият дезагрегиран по пол показател на РПС отпадна, тъй като операцията за енергийна ефективност не беше осъществена. Освен това ПНИП можеше да разгледа по-задълбочено контекста на политическата динамика и последиците от нея за програмата на РПС в бъдеще. Например преходната 2023-та година – между РПС за периода 2017-2022 ФГ и новата РПС, която се изготвя в момента за периода 2024-2028 ФГ, не беше предвидена на етапа на ПНИП, но можеше да бъде разгледана като потенциален риск предвид политическите събития към онзи момент. Втори ПНИП не беше предвиден поради настъпилото забавяне в изготвянето на новата РПС, тъй като екипът на ГСБ считаше всеки изборен период за възможност бързо да възобнови ангажиментите с новото правителство без да може да предвиди високата честота на последвалите избори (три парла- ментарни избора и четири правителства за период от 18 месеца). А декватният местен капацитет на СБ е от съществено значение за обезпечаване на информа- 64.  ционна подкрепа за изпълнението. Местното ръководство и експертиза, например ръководител на работна група или старши специалист, базирани в софийския офис, подпомагат честата комуникация с клиента, прилагането на диагностичните анализи и препоръки към контекста на страната и свърз- ването на международния опит и най-добрите световни практики с местните нужди. Капацитетът за взаимодействие с правителството на страната и изпълнение на задачите ще продължи да бъде от съ- ществено значение за поддържане на програмата и за разширяване на ангажиментите, когато при новото правителство възникнат нови възможности в рамките на следващата РПС. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 73 И накрая, екипите на ГСБ трябва да бъдат адекватно подкрепяни в техния ангажимент за ино- 65.  вации. Повишаването на осведомеността и подкрепата за нови инструменти и иновативни проду- кти ще бъде от решаващо значение за изтъкване пред правителството на страната на сравнителните предимства на ГСБ спрямо други международни финансови институции и по-широкия пазар. Всяка несигурност в предлаганите условия трябва да бъде отстранена, преди да се пристъпи към процеса на договаряне с клиента. Опитът от договарянето на проекта за финансиране на непредвидени разходи за застраховане на депозитите, в крайна сметка отхвърлен от клиента, показа колко е важно да се гаран- тира, че финансовите условия за всеки нов ангажимент са ясно дефинирани и оповестени на всички заинтересовани страни. 74 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година ПИИП Приложение 1: Обобщена таблица: Статус на матрицата за оценка на резултатите от изпълнението на РПС за периода 2017-2022 ФГ Описание Статус към Оценка момента на ПИИП Цел 1 на РПС: Подобрена устойчивост и стабилност на финансовия сектор Съотношение на резервите на ФГВБ към гарантираните депозити. Постигнато Мобилизиран дългосрочен заем или помощен механизъм тип Постигнато Постигнато „бекстоп“ за финансиране от ФГВБ (допълнителен показател за напредък). Цел 2 на РПС: Укрепване на институционалната рамка за финансиране на транспортната инфраструктура с нарастващо участие на частния сектор Влезли в действие електронна винетка и система за електронно Постигнато таксуване влизат в действие. Частично Разходи за пътния сектор (благодарение на приходите от електронно Непостигнато постигнато таксуване). Брой на хората, които получават достъп до подобрени летищни услуги. Непостигнато Цел 3 на РПС: По-добре защитени природни богатства и подобрена ефективност при използването на ресурсите Брой на хората, които се възползват от надеждно водоснабдяване. Постигнато Разработена от правителството пътна карта за постигане на Постигнато съответствие с директивите за качеството на въздуха. Приета от правителството стратегия за енергийна ефективност Постигнато До голяма на жилищните сгради. степен постигнато Одобрена от правителството стратегия за адаптиране към Постигнато изменението на климата. Приети от правителството планове за управление на речните Частично басейни и планове за управление на риска от наводнения. постигнато Цел 4 на РПС: Укрепване на институционалния капацитет за управление на училищните резултати Разработена система от показатели за представянето на училищата Постигнато с цел информационно обезпечаване на бъдещи правителствени интервенции. Постигнато Разработена методология за оценка на SVAM, отразяваща Постигнато социално-икономическия статус на учениците. Приложен актуализиран модел за инспектиране на училищата. Постигнато Цел 5 на РПС: Подобряване на достъпа до основни услуги, включително за най-бедните 40 процента от населението Брой на бедните, които се възползват от надеждно водоснабдяване Постигнато Увеличен достъп до подобрени услуги за събиране и Постигнато пречистване на отпадъчни води (на национално равнище). До голяма Увеличаване на броя на децата (на възраст 3-6 години), До голяма степен степен записани в детска градина. постигнато постигнато Брой обслужени пациенти (общо в болнични и амбулаторни условия) До голяма степен постигнато Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 75 ПИИП Приложение 2 Матрица за оценка на резултатите от изпълнението на РПС за периода 2017-2022 ФГ Бележка: Повече подробности, свързани с раздел „Допълнителни доказателства“ за всяка цел на РПС, са представени в Приложение 3. Цел и Индика- Изходна Статус към момента Извлечени поуки Програма обща тор линия/ Цел на провеждане на и предложения на СБ оценка ПИИП за новата РПС Област 1: Укрепване На институциите за устойчив растеж Цел 1 Съотно- Изходна Постигнато. Основаното Приключили на РПС: шение на линия: Целта е преизпълне- на резултати дейности Подобрена резервите 0.75 на – коефициентът на финансиране Преглед на спазва- устойчивост на ФГВБ към процента резервите е 1,92% в края осигури ефективен нето на стандар- и стабил- гаранти- към края на на 2020 г. подход за постигане тите и кодексите ност на раните 2015 г. на целите на в областта на финансовия депозити. (в млн. лева) 2020 г. развитието на несъстоятел- сектор. Цел: 1.5 проекта. процента Покрити депо- 60,494 ността и правата Оценка: до края на зити (предходна Необходима е на кредиторите; Постигнато 2020 г. година) силна вътрешна Програма за Портфейл на ФГВБ 1,164 координация в СБ, оценка на Коефициент на 1.92% за да се подкрепят финансовия резервите сложни иновативни сектор; операции. Подкрепа за Източник: Проекта за · П  ортфейл на ФГВБ: Стратегическото сътрудничество с укрепване на Активи в инвестицион- застраховането ния портфейл други двустранни организации може на депозитите Покрити депозити: стр. 29 ·  на Комисията за от Годишния доклад да увеличи ресурсите за постигане на по- финансов надзор; на ФГВБ за 2020 г. голямо въздействие. Инструменти Дългосрочен Изходна Постигнато. за ранно заем или линия: ФГВБ сключи с ЕБВР Продължаването предупреждение механизъм липсва споразумение за заем в на реформата при риск от за помощно размер на 300 млн. евро, на системата за фалит, КАД. финанси- Цел: Да считано от септември несъстоятелност ще ране тип (мобилизи- 2016 г. изисква повишаване ран финан- на капацитета на Продължаващи „бекстоп“ дейности мобилизи- сов механи- Източник: Годишен съдебната система ран от ФГВБ зъм) доклад на ФГВБ за 2016 г. за разглеждане на няма данни (допъл- производства по нителен несъстоятелност показател за и реформиране на напредък). режима на отчитане на кредитите. Допълнителни данни за приноса на СБ към целта за институционално укрепване: • Проектът за ФГВБ спомогна за повишаване на институционалния капацитет на ФГВБ чрез: • увеличаване на наличната информация за финансовото състояние на институциите, чиито депозити Фондът застрахова. • изготвяне на план за действие при извънредни ситуации в случай на бъдещи банкови фалити. • изискване за изменение на Закона за банковата несъстоятелност, за да се ускори процесът на възстановяване чрез използване на обвързани с отпускането на средства показатели (DLI) по проекта. Обезпечено от КАД информирано изготвяне на измененията на Търговския закон, приети през 2017 •  г. с цел подобряване на рамката за несъстоятелност. Обезпечено от КАД информирано изготвяне на план за действие за установяване на инструменти за •  ранно предупреждение за идентифициране на предприятия в затруднено положение в съответствие с директивата на ЕС. 76 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Цел и Индика- Изходна Статус към момента Извлечени поуки Програма обща тор линия/ Цел на провеждане на и предложения на СБ оценка ПИИП за новата РПС Цел 2 Влезли в Изходна Постигнато. Устойчивостта на Приключили на РПС: действие линия: 0 Системата за електронни активите на пътната дейности на СБ Укрепване електронна винетки заработи на мрежа ще изисква от Поднационално на институ- винетна Цели: 1 януари 2019 г. българските власти проучване ционалната система и Респективно Електронното тол таксува- да заделят прихо- „Правене на рамка за система за до 1 януари не влезе в действие на дите от електронни бизнес“ (Doing финанси- електронно и 16 август 16 август 2019 г. тол такси за пътния Business) ране на тол таксу- 2019 г. сектор. (финансирано от транспорт- ване. Източник: ЕС); ната инфра- https://tollpass.bg/en/toll/ Пътната карта за Реформа на структура с toll-system-in-bulgaria диагностика на рамката за ПЧП нарастващо транспорта и тър- (финансирана от участие на говията осигурява ЕС); частния основата за финанси- сектор. ран от ЕС генерален КУЗ за електронно план за определяне тол таксуване; Оценка: на оптималното Улесняване на Частично съчетание на финан- транспорта и изпълнено сиране и привличане търговията – на инвестиции от втори етап на Разходи Изходна Непостигнато. частния сектор. КАД; за пътния линия: 511 млн. лева (2022 г.) МФК, Наскоро приклю- сектор (бла- 600 млн. лева Пандемията от COVID-19 Консултантски чилата концесия годарение на (2018 г.) намали обема на трафика и услуги за ПЧП на за експлоатация и приходите от свързаните с него приходи Цел: модернизация на Летище София електронни от пътни такси, но за 2023 1.0 млрд. лева г. беше постигнат напре- летище София е (МФК 602327). тол такси). (2022 г.) дък по отношение на целта успешен модел за (800 млн. лева). Законода- нови инфраструк- Продължаващи телството предвижда тези турни инвестиции в дейности на СБ средства да се използват за магистрали, летища, МФК – Летище пътна инфраструктура. железопътни линии, София. пристанища или Източник: Информация на логистична инфра- сайта на АПИ структура. Брой на Изходна Неизпълнено. хората, които линия: 0 499 434 (2020 г.) получават (2017 г.) 571 906 (2020 г.) достъп до Целта, заложена за 2020 подобрени Цел: г., беше надхвърлена летищни 850 000 души през 2019 г. (1 208 206). услуги. (2020 г.)7 Пандемията от COVID-19 обаче значително намали нивото на използване на летището през 2020 г., а новите строителни работи на летището започнаха едва през 2021 г., докато консултациите по ПЧП, които предшестваха и под- крепиха инвестицията, се проведоха през 2017/2018 г. През 2022 г. целта отново беше надхвърлена, като броят на пътниците достиг- на 1 020 621. Допълнителни доказателства за приноса на СБ към целта за институционално укрепване:  ъздаване на Национално тол управление, което да управлява националната система за електронни • С тол такси,я с оставащи насоки за преразглеждане на структурата за възлагане на бизнес модела на външни изпълнители. Агенция „Пътна инфраструктура“ придоби капацитет за извършване на комплексни проверки и •  изпълнение на функции по верификация. Приета е нова политика за събиране на такси за изминат участък, с която да се съберат 60 процента •  от средствата, необходими за годишния бюджет на пътния сектор, с потенциал за преразглеждане на обхвата на мрежата за събиране на такси за изминат участък и нивата на тарифите. Други ползи включват намаляване на измамите с винетки и по-справедливо разпределение на таксите между потребителите.  ази цел е изчислена по стандартната методика за консултантски услуги на МФК (IFC PPP Advisory) за летищни проекти за ПЧП, 7. Т като действителният годишен брой пътници (4 970 000 през 2016 г.) е умножен по коефициент 0,17 за нетуристическите летища. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 77 Цел и Индика- Изходна Статус към момента Извлечени поуки Програма обща тор линия/ Цел на провеждане на и предложения на СБ оценка ПИИП за новата РПС Цел 3 на Брой на Изходна Постигнато. Реформата в областта Приключили РПС: хората, линия: 0 180 000 души ще се въз- на обществените дейности на СБ По-добре ползващи ползват от изграждането поръчки може да Воден сектор, защитени надеждно Цел: 170 000 на два язовира и рехабили- спомогне за нама- души КУЗ-3; природни водоснабдя- тацията на трети. ляване на корупци- Горско стопан- богатства и ване. (2021 г.) ята. Така например Източник: Оценките се ство, КУЗ; подобрена използването на План по програ- ефективност основават на броя на алгоритми може да населението в съответните мата за енергийна при използ- подпомогне автома- ефективност на ване на региони, в които се нами- тизираното подаване рат построените/рехабили- жилищни сгради, ресурсите. на сигнали (червен КАД. тирани язовири, въз основа флаг) за откриване на на националната статисти- Адаптация към Оценка: конфликти на интере- изменението на До голяма ка. Първоначалният срок си и други проблеми на проекта беше 2015 г. климата, КУЗ; степен (приложено чрез КУЗ Качество на въз- постигнато (съгласно споразумението в Румъния). за заем), но поради много- духа, КУЗ; бройни забавяния заемът ТПСП предоставят Проект за разви- беше удължен до 2020 г., възможност за пости- тие на общинска- а някои от строителните гане на напредък по та инфраструк- дейности продължиха и Европейската зелена тура; след това. сделка чрез предоста- Стратегическо вяне на информация планиране на за интегрирани тери- енергийния сек- ториални инвестиции тор, КУЗ; на областно ниво. Стабилизиране и реформа на енер- Междусекторните гийния сектор, теми изискват меха- КУЗ; низми за улесняване Управление на на междусекторната риска от бедствия, координация не КУЗ. само от страна на правителството, но и Продължаващи в рамките на СБ. дейности на СБ Планове за упра- вление на речните басейни и риска от наводнения, КУЗ; Декарбонизация, КУЗ; Компактни градо- ве, КАД; Екологизиране на публичните ин- вестиции, КАД. Прави- Изходна Постигнато. телството линия: Правителството прие разработва липсва Национална програма за пътна карта Цел: Да подобряване на качеството за постигане на атмосферния въздух и На- на съответ- ционална програма за кон- ствие с ди- трол на замърсяването на рективите за въздуха 2020-2030 г. (2019 качеството г.). Тези програми включват на въздуха. мерки, обвързани със сроко- ве и се квалифицират като пътна карта за постигане на стандартите за качество на въздуха (НППКАВ) и за намаляване на емиси- ите (НПКЗВ), определени съответно в Директивата на ЕС “Чист въздух за Европа” (CAFÉ) и в Директивата на ЕС за националните тавани на емисиите. Източник: Air Quality Deep Dive (WB, 2022). Стр. 41. 78 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Цел и Индика- Изходна Статус към момента Извлечени поуки Програма обща тор линия/ Цел на провеждане на и предложения на СБ оценка ПИИП за новата РПС Прави- Изходна Постигнато. телството линия: Дългосрочната стратегия приема липсва беше приета от правител- стратегия за Цел: Да ството с цел постигане на енергийна високо енергийно ефек- ефективност тивен и декарбонизиран на жилища- национален сграден фонд та. както от жилищни, така и от и обществени сгради до 2050 г; създаване на стабилна среда за инвестиционни решения; възможност за потребите- лите и предприятията да направят по-информиран избор за спестяване на енергия и пари чрез енер- гийно ефективно обновя- ване на сградния фонд. Източник: Дългосрочна национална стратегия Прави- Изходна Постигнато. телството линия: Министерският съвет одобрява липсва одобри Решение № стратегия за Цел: Да 621/25.10.2019 г. за адаптация приемане на Национал- към изме- на стратегия и план за нението на действие за адаптация към климата. изменението на климата. Целта на Стратегията е да послужи като референтен документ, определящ рам- ката на действията за адап- тация към изменението на климата и приоритетните направления до 2030 г. Източник: МОСВ ПУРБ и Изходна Частично изпълнено. ПУРН, линия: За да се приведат в съответ- приети от липсва ствие с Рамковата директи- правител- Цел: 4 ПУРБ ва за водите и Директивата ството. и 4 ПУРН, за наводненията на ЕС, в приведени в момента се разработват съответствие третият ПУРБ и вторият с изисква- план за управление на нията на ЕС, риска от наводнения, които включително се очаква да бъдат приети мерки за до края на 2024 г. Напредъ- институ- кът в изпълнението беше ционална забавен поради смяната на интеграция, правителството – включи- подобряване телно четирима министри на състояние- на Министерството на то на повърх- околната среда и водите – и ностните и ограничения капацитет, подземните свързан с наличието и води, оценка качеството на данните. на риска и Процесът на обществени картогра- консултации по третия фиране на ПУРБ за периода 2022-2027 рисковете от г. все още не е започнал. наводнения Източник: EС. за периода Предварителна оценка на 2022-2027 г. риска от наводнения беше изготвена през 2021 г. Източник: EС Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 79 Цел и Индика- Изходна Статус към момента Извлечени поуки Програма обща тор линия/ Цел на провеждане на и предложения на СБ оценка ПИИП за новата РПС Допълнителни доказателства за приноса на СБ към целта за институционално укрепване: Проектът за развитие на общинската инфраструктура подпомогна изготвянето на регионални •  генерални планове за водоснабдителни и канализационни системи за 51 общини, обхващащи цялата страна. Нова национална правна рамка за интегриран териториален подход и приемането на управленски •  и оперативни структури за нови регионални органи с цел да се осигури по-добро пространствено съгласуване на програмирането бяха подкрепени от КУЗ „Регионално развитие”. Освен че осигури информация за новата Национална стратегия за адаптация към изменението на •  климата, КУЗ „Адаптация към изменението на климата“ помогна и за повишаване на капацитета на Националния експертен съвет по изменението на климата с участието на заинтересовани страни от публични и неправителствени организации от различни сектори. Два ангажимента за КУЗ в сектора на енергетиката осигуриха постепенни ползи за повишаване •  на капацитета на Министерството на енергетиката за стратегическо планиране на реформата в енергийния сектор и за повишаване на капацитета на Българския енергиен холдинг за финансово стабилизиране на дейността му и осигуряване на дългосрочна финансова устойчивост. Област 2 Инвестиране в хората Цел 4 Разработва- Изходна Постигнато. За изпълнението ще Приключили на РПС: не на сис- линия: Разработени и тествани е необходим по-го- дейности на СБ Укрепване тема от по- Липсват показатели за училищните лям ангажимент и на институ- казатели за показатели резултати. капацитет от страна Образование, КУЗ; ционалния училищните на МОН. Образование, КАД; Цел: Източник: (2017 г.) Ранно детско раз- капацитет резултати Препоръки за система от Разработени Все още е необходима витие, КАД; за упра- за измер- показатели за ефективност показатели всеобхватна страте- Оценка на въз- вление на ване на на училищата в България. гия за подобряване действието на дос- училищните множество резултатите на учили- тъпа на ромските резултати. аспекти на щата. деца до предучи- училищната Оценка: ефективност Продължаването на лищна подготовка, Постигнато в България с процеса на изграж- КАД; цел инфор- дане на тази система Подкрепа за пла- миране на за измерване следва ниране и прила- бъдещи пра- да бъде част от всеки гане на политики вителствени бъдещ ангажимент. за образование, интервен- насочени към ка- Системното наблю- чеството, КАД. ции. дение е от решаващо Разработена Изходна Постигнато. значение с оглед на Продължаващи методология линия: Липс- Методология за прилагане очаквания недостиг дейности на СБ за оценка ва методо- на инструмента SVAM, на работна ръка Стратегия за об- на показа- логия разработена и готова за поради застаряване и разование до 2030 телите за прилагане от МОН. миграция. г., КУЗ; добавена Цел: Разработена Източник: (2017 г.) Всяка инициатива Подкрепа за стойност на Партньорска проверка на следва да бъде част от политиката за училищата, методология измерването на добавената национална инте- учителите отразяващи стойност в училищата в грирана стратегия за социал- България решаване на пробле- но-иконо- мите, свързани с ра- мическия венството и достъпа. статус на учениците. Прилагане Изходна ли- Постигнато. на актуали- ния: Пило- Националният инспекторат зиран модел тен модел на по образованието изготви за инспек- инспекция рамка за инспектиране, тиране на от учебната включваща критерии, училищата. 2018/2019 г. показатели, процедури и инструменти, тествани чрез Цел: пилотно инспектиране на Прилагане 71 училища и 17 детски гра- на подобрен дини в цялата страна. Ана- модел за ин- лизът на пилотните инспек- спектиране ции послужи за основа на на учили- мерките за актуализиране и щата. подобряване на електронна- та система за управление на инспектирането. Източник: Наръчник на Националния инспекторат по образованието (стр. 2). 80 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Цел и Индика- Изходна Статус към момента Извлечени поуки Програма обща тор линия/ на провеждане на и предложения на СБ оценка Цел ПИИП за новата РПС Цел 5 Брой на Изходна Постигнато. Показателите не Приключили на РПС: бедните, линия: 0 Близо 30 000 бедни се оценяват адекват- дейности на СБ Подобря- които се Цел: 30 000 възползват от подобрено но приноса на СБ Воден сектор, ване на възползват души водоснабдяване в резул- за включването на КУЗ-3; достъпа до от надеждно тат на изграждането и най-бедните 40 про- Оценка на основни ус- водоснабдя- рехабилитацията на язовир цента. бедността и луги, вклю- ване. „Пловдивци”, намиращ Необходим е институ- социалното въз- чително за се в отдалечен район на ционален застъпник действие (ОБСВ) най-бедните страната. за осъществяване на на енергийната 40 процента социалната програма. ефективност при от населе- Източник: Изчислено като броят на населението, кое- Икономическите многофамилни нието сгради, КАД; то се възползва от подобре- аргументи за приоб- ното водоснабдяване, се щаване на ромите Оценка на жилищ- Оценка: ния сектор, КАД; До голяма намали до дела на хората, не намират отклик които остават под прага на сред всички ключови Интегрирани соци- степен ални услуги, КАД; постигнато бедността в съответните заинтересовани стра- региони (официални ста- ни. Обосновката на Ранно детско раз- тистически данни). интервенциите следва витие, КАД; да се съсредоточи Прегледи на разхо- върху преодоляването дите, КАД; Увеличен Изходна Постигнато (Целевата Оценка на въз- на несъответствията в достъп до линия: 60% стойност е надхвърлена). действието на дос- общността отвъд гра- подобрени от населе- Към края на 2021 г. 75 тъпа на ромските ниците на сектора. услуги за нието са процента са присъединени деца до предучи- събиране, присъеди- към мрежата за събиране Ограничената или лищна подготовка, отвеждане и нени към и отвеждане на отпадъчни несъществуваща ИТ КАД; пречистване мрежата за води, а 67 процента – към инфраструктура и Преодоляване на на отпадъч- събиране и услугите за пречистване на експертен опит пред- предразсъдъци, со- ни води (на отвеждане отпадъчни води. ставляват сериозно циални очаквания национално на отпадъч- затруднение по отно- и норми за обуче- равнище). ни води. Източник: Данни на шение на капацитета ние, образование Националния статистиче- на българската цен- и овластяване на Цел: 70% от ски институт трална администра- ромските моми- населението ция, което възпрепят- чета в България присъеди- ства ефективността (ABSENTEE); нени към на предоставянето на Картографиране на мрежата за услуги и придвижва- бедността в ЕС; събиране и нето на реформите. Подкрепа на уси- отвеждане Ангажиментът с лията за реформи на отпадъч- Acibadem Healthcare в здравния сектор, ни води. Group изпълнява КАД; важната функция да Проект за развитие покаже, че достав- на общинската чиците на услуги от инфраструктура; частния сектор могат Жилища за роми, да предоставят услуги КАД; с отлично качество, Инвестиция на без да са по-скъпи от МФК в проект за държавните. консолидация на универсални част- ни здравни услуги. Продължаващи дейности на СБ Преодоляване на несъответствията в човешките права на ромите, КАД; Укрепване на сис- темата за хората с увреждания (ГД ПСР); Изграждане на капацитета на НОИ, КАД; Политически бе- лежки за човешко- то развитие, КАД. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 81 Цел и Индика- Изходна Статус към момента Извлечени поуки Програма обща тор линия/ на провеждане на и предложения на СБ оценка Цел ПИИП за новата РПС Изходна ли- ния: 48% от населението са присъе- динени към услугите по пречистване на отпадъч- ни води. Цел: 55% от населението присъеди- нени към услугите по пречистване на отпадъч- ни води. Увеличаване Изходна До голяма степен на броя на линия: постигнато. децата (на 82.8% Процентът на записване възраст 3-6 (2015/16 г.) за 2021/2022 г. е 79,1 години), Цел: 87.8% процента, като спадът е записани в (2022 г.) предизвикан от панде- детска гра- мията от COVID-19, но за дина. училищната 2022/2023 г. този процент нараства до 87,3. КУЗ допринася за информационно обезпе- чаване на промените в Закона за предучилищното и училищното образование от 2020 г. и решението на МОН да въведе безплатно предучилищно образова- ние за всички. Източник: Национален статистически институт Брой обслу- Изходна До голяма степен жени пациен- линия: постигнато. ти (общо 450 000 Обхванатите пациенти вътреболнич- годишно за периода 2018-2022 но и амбула- (2018 г.) г. наброяват 2 763 886 торно) Цел: (болнични и амбулаторни 1 579 500 пациенти), което прави до 2020 г. средно 552 777 пациенти годишно. Допълнителни доказателства за приноса на СБ към целта за институционално укрепване: Новата политика за безплатни детски градини за всички деца беше подкрепена с информация от КАД •  за оценка на въздействието върху достъпа на ромските деца до предучилищна подготовка. Ангажиментите за КУЗ и КАД, свързани с електронното управление, бяха използвани за изготвяне •  на нов организационен модел за споделени услуги за повишаване на ефективността и ефикасността на българската централна администрация. Ключовите препоръки за нова стратегия за електронно управление са в процес на изпълнение, включително създаването на Министерство на електронното управление. Диагностиката и препоръките за укрепване на системата за хората с увреждания се очаква да послу- •  жат за създаването на държавна агенция за хората с увреждания. КАД за ромските жилища предостави информация за изготвянето на стратегия за подобряване на жи- •  лищните условия и условията на живот в населените места с ниски доходи, в които живеят предимно роми. 82 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година ПИИП Приложение 3: Принос на програмата на СБ към институционалното укрепване в изпълнение на РПС за периода 2017-2022 ФГ Методиката за оценка на институционалните промени (ICAM) беше използвана с цел да се оцени по какъв начин програмата на СБ е допринесла за институционалното укрепване в България. ICAM приема същест- вуването на три основни типа институции, като се опира на концепциите, представени в Доклада на СБ за световното развитие от 2002 г. „Изграждане на институции за пазарите”, както и на последвалите го изследвания, имащи за цел усъвършенстване на това разбиране. Измерва се напредъкът в преодоляването на три типа институционални предизвикателства: Неефективни формални стимули (от страната на предлагането) – Съществуващите политики, страте- •  гии, разпоредби и административни правила не насочват ефективно действията на заинтересованите страни за постигане на целта за развитие.  Неефективна организационна уредба (от страната на предлагането) – Персоналът, системите или дру- •  ги ресурси не отразяват необходимия капацитет за изпълнение на ключова функция, свързана с целта за развитие.  Неадекватна ангажираност на заинтересованите страни (от страната на търсенето) – Неформалните •  стимули оказват слаба подкрепа и/или създават непосредствени пречки за постигане на целта за раз- витие. Те могат да включват неподкрепящи социални норми, липса на ангажираност от страна на поли- тически и религиозни лидери, недостатъчно участие в решенията на ключови групи от заинтересовани страни или други характеристики. Шестстепенната скала за оценка на ICAM проследява постепенния напредък към институционална про- мяна, постигната чрез овластяване на агентите на промяната посредством трансфер на знания. „Знания” е широк етикет, който се отнася не само до традиционните знания и умения, но и до нагласите (например увереност и мотивация) и до взаимоотношенията (например мрежи и коалиции). Оценка на напредъка към институционална промяна по методиката ICAM 1. Иденти- 2. Под- 3. Придоби- 4. Използ- 5. Започнала 6. Потвърдени фицирано крепена ти знания вани институ- ползи от ин- търсене промяна   знания ционална ституционал- промяна ната промяна Етап на плани- Извършени Ранните резул- Прилагат се Предприети са Доказателства- ране – ограни- дейности тати показват нови знания, действия за подо- та потвържда- чени или липса или реа- възникващи умения или бряване на нор- ват ползите от на предприети лизирани промени в връзки, за мативно-правна- промените за действия за продукти, знанията, да се работи та рамка и/или подобряване на справяне с но все още уменията или за институ- организационна- нормативно-прав- установеното няма дока- връзките на ционална та ефективност ната рамка или институцио- зателства за потенциални- промяна. организационна- нално предиз- резултатите. те агенти на та ефективност.  викателство. промяната. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 83 Доказателства за напредъка, по цели на РПС Цел на институцио- Оценка по Описание на напредъка Програма налната промяна методика- на СБ та ICAM Област 1: Укрепване на институциите за устойчив растеж Цел 1 на РПС: Подобрена устойчивост и стабилност на финансовия сектор Повишаване на 5 – Започ- Мерки, установени в съответствие с препо- Проект за институционалния нала инсти- ръките на Международната асоциация на за- укрепване капацитет на Фонда туционална страхователите на депозити, включително: на застра- за гарантиране на промяна Изготвяне на план за действие при из- 1.  ховането на влоговете в банките за вънредни ситуации, който да се прилага в депозити разпознаване и реагиране случай на бъдещи банкови фалити. на потенциални банкови Актуализирано споразумение за обмен на 2.  проблеми. информация между ФГВБ и Българската народна банка за финансовото състояние на търговските банки с цел увеличаване на наличната информация относно финансовото състояние на институциите, чиито депозити се застраховат. По-ефективен 6 – Потвър- Бяха предприети необходимите промени в Проект за Закон за банковата дени ползи Закона за банковата несъстоятелност с цел укрепване несъстоятелност от институ- ускоряване на процеса на възстановява- на застра- по отношение на ционалната не, за да се даде възможност за постигане ховането на възстановяването на промяна на два кредитни индикатора, обвръзани с депозити средства. изплащането на средства (DLI) по проекти. Тези промени позволиха на ФГВБ да възста- новява средства дори по време на текущи съдебни производства, като се избегна възможността малък брой възражения да предизвикат допълнителни забавяния за по-голямата част от кредиторите. По-ефективна 5 – Започ- През 2017 г. бяха приети препоръчаните изме-Доклад за национална правна рамка нала инсти- нения на Търговския закон с цел подобряване приключва- за несъстоятелността туционална на рамката за несъстоятелност. Въпреки това не на изпъл- в съответствие с промяна капацитетът на съдилищата по отношение на нението и препоръките на процедурите по несъстоятелност остава огра- постигнати- Директивата на ЕС. те резултати; ничен, така че те ще трябва да бъдат допълне- ни с подобрения в съдебната система. Инструменти Създаване на 4 – Използва- Краткосрочните препоръки в плана за за предотвра- инструменти за ранно ни знания действие са изпълнени с цел да се постигне тяване на предупреждение с съответствие с член 3 от Директивата на ЕС несъстоятел- цел идентифициране чрез създаване на институционални договоре- ност и ранно на предприятия в ности за инструментите за ранно предупреж- предупреж- затруднено положение дение. Започнал е дългосрочен процес на дение, КАД и задействане на реформи за укрепване на системата за несъс- механизми за контрол. тоятелност в рамките на 5-годишен период. Цел 2 на РПС: Укрепване на институционалната рамка за финансиране на транспортната инфраструктура с нарастващо участие на частния сектор Ефективни 4– Електронната тол система функционира Електронна институционални Използвани от март 2020 г. (пускане в експлоатация тол система, мерки за внедряване на знания на системата за електронна винетка на КУЗ национална електронна 1 януари 2019 г., а на електронното тол тол система чрез НТА. таксуване – на 16 август 2019 г.). Създадена е Национална тол агенция (НТА), но структурата, ролите и отговорностите се нуждаят от преразглеждане в съответствие с новия бизнес модел (аутсорсинг). 84 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Цел на институцио- Оценка по Описание на напредъка Програма налната промяна методика- на СБ та ICAM Повишен капацитет 4– АПИ използва нови знания за извършване Електронна на Агенция „Пътна Използвани на комплексна проверка и функции по тол система, инфраструктура” знания верификация с подкрепата на Световната КУЗ за извършване на банка. Няма налични доказателства, които дейности по мониторинг да потвърдят, че АПИ разполага с подходящ и осигуряване на капацитет да продължи да изпълнява тези качеството. функции без подкрепата на СБ. Ефективна политика 4– АПИ приложи насоките на СБ за приемане Електронна за събиране на тол Използвани и прилагане на нова политика за събиране тол система, такси за постигане на знания на тол такси, която се основава на здравите КУЗ пълно и справедливо принципи на ЕС за справедливост и възстановяване на ефективност и според която по-силно разходите. замърсяващите и по-тежките превозни средства следва да поемат своя дял от разходите. Трудните преговори с автомобилния бранш обаче доведоха до приемане на временна мярка – в рамките на настоящата политика се събират 60 процента от средствата за покриване на необходимия годишен бюджет за пътния сектор. Освен това настоящата политика не гарантира „възстановяване на разходите”, като не е предвидено приходите от електронните тол такси да се връщат в бюджета на пътния сектор. Цялостна стратегическа 3– Диагностичната пътна карта, изготвена Улесняване рамка за укрепване Придобити в рамките на КАД, е основа за търсене на на на транспортната знания финансиране от ЕС за разработване на транспорта и и логистичната цялостен генерален план за определяне на търговията, инфраструктура. оптималното съчетание на финансиране КАД и привличане на инвестиции от частния сектор. Цел 3 на РПС: По-добре защитени природни богатства и подобрена ефективност при използването на ресурсите Подобрен капацитет 4– Изготвени бяха регионални генерални Проект за на общините за Използвани планове за водоснабдителните и развитие на инвестиционно знания канализационни системи на 51 общини в общинската планиране с цел България, които обхващат цялата страна. инфраструк- мобилизиране на Плановете бяха със задоволително качество, тура инвестиции в сектор така че да бъдат приети от България и ЕК и водоснабдяване и подкрепяха инвестиции в предоставянето канализация. на услуги, които в момента са в процес на проектиране и изпълнение. Ефективна стратегия за 5 – Започ- Стратегия за финансиране на сектора на Воден финансиране на сектора нала инсти- ВиК услугите, разработена и одобрена от сектор, за изясняване на ролите туционална Министерството на регионалното развитие КУЗ-3 на институциите за промяна и благоустройството, черпейки данни ВиК услуги с насоки за и информация от КУЗ, като основните генериране на приходи и препоръки вече се изпълняват. финансова устойчивост. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 85 Цел на институцио- Оценка по Описание на напредъка Програма налната промяна методика- на СБ та ICAM Ефективна рамка и 4– Нови програми, разработени с подкрепата Качество на политика за управление Използвани на СБ, които все още не са в процес на въздуха, КУЗ на качеството на знания изпълнение: НППКАВ 2018-2024 г. и НПКЗВ въздуха в съответствие с 2019-2030 г. директивите на ЕС. Повишен капацитет на 3– Изграждането на капацитет е подготвило Качество на общините за планиране Придобити общините, но е необходимо финансиране въздуха, КУЗ и изпълнение на местни знания и изпълнение на програми за подмяна програми за подмяна на на неефективни печки, за да се намалят уреди на твърдо гориво. емисиите от битовото отопление. Ефективна стратегическа 4– Ангажимент за КУЗ подкрепи създаването и рамка за регионално Използвани укрепването на националната правна рамка развитие, в която се знания за интегриран териториален подход чрез изясняват ролите и специално законодателство –постановление отговорностите на на Министерския съвет, използвайки различните сектори и като отправна точка за разработването му нива на управление. представеното от екипа на СБ съдържание на постановлението на Министерския съвет. Регионално Ефективни организа- 5 – Започ- Предложеният управленски и оперативен развитие, ционни мерки по отно- нала инсти- дизайн на регионалните органи беше КУЗ шение на регионалните туционална представен на правителството на органи, за да се осигури промяна страната и приет под формата на Закон по-тясно пространствено за регионалното развитие, правилник съгласувано програмира- за прилагането му и собствен проект на не и по-силно регионално правителството за нов интегриран подход интегриран подход към към регионалното развитие. инвестициите от ЕФРР. Цялостна национална 4– Ангажимент за КУЗ подкрепи България Адаптиране стратегия и план за Използвани в изпълнението на изискванията на ЕС с към действие за адаптиране знания принос към изготвянето на Националната изменението към изменението на стратегия за адаптация към изменението на на климата, климата, съобразени с климата и Плана за действие, основани на КУЗ изискванията на ЕС. девет секторни оценки. Повишен капацитет на 4– Създаване на оптимизиран експертен съвет Адаптиране Националния експертен Използвани с участието на заинтересовани страни от към съвет по изменение на знания публичния сектор и неправителствени изменението климата. организации. Това е важна платформа на климата, за диалог предвид необходимостта КУЗ от изграждане на ангажираност и съпричастност с последователна визия в различните сектори. Повишен капацитет 3– Ангажиментът за КУЗ допринесе за съз- Планове за на Министерството Придобити даването на база от знания и предостави управление на околната среда и знания инструменти за анализ. Така например, на речните водите за управление на екипът предостави база данни за подземните басейни и повърхностните води и води и проучване с насоки за събиране на риска от рисковете от наводнения. проби в бъдеще. Статистическите инстру- наводнения, менти включват компютъризирани модели КУЗ с изграждане на сценарии и тестване, което да предостави информация за пътна карта за постигане на „добър статус“. 86 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Цел на институцио- Оценка по Описание на напредъка Програма налната промяна методика- на СБ та ICAM Повишен капацитет за 4– В рамките на КУЗ беше изготвен доклад стратегическо планиране Използвани с препоръки за определяне на стратегия Стратегиче- на Министерството знания и план за действие с конкретни срокове ско планира- на енергетиката за за цялостна програма за реформи, която не в енергий- реформиране на да изведе сектора на пътя на финансова и ния сектор, енергийния сектор. търговска жизнеспособност. КУЗ; Повишаване на капаците- 4 – Ангажимент за КУЗ предостави Стабили- та на Българския енер- Използвани финансов модел на паричните потоци в зиране и гиен холдинг за финан- знания електроенергийния сектор, осигуряващ реформа на сово стабилизиране на преглед и рамка за оценка на финансовото енергийния дейността му и гаранти- състояние на сектора с цел насочване сектор, КУЗ. ране на дългосрочната му на стабилизирането и прехода към финансова устойчивост. конкурентен пазар на електроенергия. Област 2 Инвестиране в хората Цел 4 на РПС: Укрепване на институционалния капацитет за управление на учи- лищните резултати Укрепване на капацитета 4– Разработване на система от показатели за КУЗ на МОН за използване на Използвани училищните резултати, които да измерват Образование данни за постиженията знания множество аспекти на училищните на ниво ученици и резултати, както и на по-ефективна рамка училища за целите за оценка, която да измерва добавената на подобряване и стойност на училищата и да повишава отчетността. отчетността на образователната система. За изпълнението ще са необходими повишена ангажираност и капацитет на МОН. Ефективно прилагане 3– Стратегията ще подпомогне въвеждането Стратегия за на националната Придобити в действие на новото законодателство в образование стратегическа знания областта на образованието и ще осигури 2030, КУЗ рамка в областта на съответствие с националните цели в образованието до 2030 г. рамките на стандартите на ЕС. Изготвен ситуационен анализ на предучилищното образование, общото училищно образование, професионалното образование и обучение, висшето образование, ученето през целия живот и учебната среда в училищата. Цел 5 на РПС: Подобряване на достъпа до основни услуги, в т. ч. за най-бедните 40 процента от населението По-ефективна политика 3– Извършена оценка на въздействието на Оценка на за увеличаване на броя Придобити интервенцията, осъществена от Тръста въздействи- на децата от ромски знания за социална алтернатива в 236 общности. ето върху произход, записани в Изводът от рандомизираното контролно достъпа предучилищна възраст. проучване е, че предлагането на безплатен до преду- достъп до детска градина и покриването на чилищна основните “скрити разходи“ е най-рентабил- подготовка ната стратегия за увеличаване на участието на ромските на ромските деца в предучилищното обра- деца, КАД зование в сравнение с тази подкрепа плюс допълнителни условни финансови стимули (напр. ваучери за храна) или допълнителни информационни сесии. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 87 Цел на институцио- Оценка по Описание на напредъка Програма налната промяна методика- на СБ та ICAM Ефективна методологи- 4– Екипът по КУЗ работи съвместно с Споделени ческа и правна рамка за Използвани централната администрация за създаване услуги, КУЗ въвеждане на споделени знания на организационен модел за споделени услуги за повишаване на услуги. Този модел беше пилотно приложен ефективността и ефикас- в две администрации – информационни и ността на централната ад- комуникационни технологии и управление министрация в България. на собствеността, като препоръките бяха изпълнени. Повишаване на 3– Нови умения, придобити чрез обучение, Изграждане капацитета на НОИ Придобити фокусирано върху използването на макро- на капацитет за идентифициране, знания модели за измерване на въздействието на на НОИ, КАД наблюдение и анализ социално-икономическите тенденции и на предизвикателствата тенденциите на пазара на труда върху сис- пред устойчивостта на темата за социална сигурност, управлението системата за социална на риска в предприятията, управлението сигурност. на рисковете за фискалната устойчивост и начините за извършване на прегледи на разходите за социална сигурност. Усъвършенствана 5 – Започ- Приоритетите, подчертани в оценката на GovTech, стратегия за електронно нала инсти- цифровата готовност, бяха използвани КАД; управление, която да туционална за изготвяне на стратегия за електронно Трансформа- послужи за информирано промяна управление с ключови препоръки, свързани ция на елек- вземане на политически с интегрирането на показателите за тронното решения и ускоряване на изпълнение и необходимостта стратегията управление в цифровизацията. да бъде припозната на по-високо България; правителствено ниво. Препоръките са e-Управление в процес на изпълнение, като наскоро в България беше създадено ново Министерство на PEIR, КАД електронното управление. Ефективни 3– Задачите послужиха за информирано Укрепване организационни мерки за Придобити разработване на управленската и на системата укрепване и управление знания оперативната структура, като бяха за хората с на системата за хората с предоставени консултации във връзка със увреждания увреждания в България. създаването на Държавна агенция за хората (SRSS) с увреждания. Насоките включваха къде да бъде ситуирана и как да бъде организирана агенцията. Това беше преразгледано чрез дискусии с МТСП и изпълнителната агенция за хората с увреждания. МТСП получи съвет да изчака конституирането на ново правителство. Ефективна стратегия 3– В рамките на КАД беше представена Жилищни за подобряване на Придобити жилищната политика и пречките при условия на жилищните условия и знания изпълнението, свързани с жилищата и ромите, КАД условията на живот в предпочитанията на маргинализираните населени места с ниски общности в шест населени места в доходи, предимно Северозападния регион. Широките ромски. консултации с колегите от МРРБ дадоха информация за три области за интервенции. Препоръките все още не са интегрирани в политиките и програмите ще зависят от решенията на правителството. 88 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година ПИИП Приложение 4: Планирана програма за заемно финансиране на МБВР за периода 2016-2022 ФГ и реално изпълнение Проект Размер Статус Планирано в РПС Проект за укрепване на застраховането на депозитите (300 млн. евро) 300 млн. Одобрено евро Заем за енергийна ефективност (2017 ФГ, 250 млн. евро) 250 млн. Прекратено евро Добавено/непланирано Проект за финансиране на непредвидени разходи по застраховане 350 млн. Прекратено на депозитите (2020 ФГ, 350 млн. евро)   евро Бележка: През 2023 ФГ не е предоставяно заемно финансиране. Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 89 ПИИП Приложение 5: Портфейл от операции на МБВР, несвързани със заемно финансиране Таблица A5.1. Активен портфейл от Консултански услуги срещу заплащане (КУЗ) по време на действието на РПС за 2017-2022 ФГ и през 2023 ФГ Текущо Планирано и реално изпълнено Изпълнено през ФГ КУЗ Стабилизиране и реформиране на 2017 ФГ електроенергийния сектор Стратегическо планиране на 2018 ФГ електроенергийния сектор Трета консултантска програма в 2019 ФГ подкрепа на изпълнението на стратегията за водоснабдяване и канализация КУЗ Образование* 2018 ФГ КУЗ Адаптиране към климатичните 2019 ФГ промени* КУЗ Горско стопанство* 2019 ФГ КУЗ Управление на качеството на 2020 ФГ въздуха* КУЗ Споделени услуги 2020 ФГ КУЗ Обществени поръчки 2019 ФГ Електронно таксуване: изграждане 2021 ФГ на капацитет, институционално проектиране и подкрепа КУЗ Регионално развитие 2021 ФГ Ускоряване на изграждането на 2022 ФГ устойчивост към рисковете от бедствия и климатични промени в България Стратегия за образованието 2030 2022 ФГ Преглед на публичните разходи в областта 2022 ФГ на науката, технологиите и иновациите Подкрепа за териториална 2022 ФГ декарбонизация КУЗ Управление на речните басейни и 2023 ФГ риска от наводнения Геотермална енергия за енергийна 2025 ФГ сигурност на България * Планирано в РПС 90 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Таблица A5.2. Финансиран от доверителни фондове портфейл по време на действието на РПС за 2017-22 ФГ и през 2023 ФГ Наименование на проекта Изпълнено през ФГ Оценка на въздействието на достъпа на ромските деца до предучилищна 2017 ФГ подготовка – КАД (Доверителен фонд, ДФ) Проект за реформа на рамката за ПЧП (финансиран от ГД „Подкрепа на 2020 ФГ структурните реформи“) Картографиране на бедността в ЕС (ДФ) 2018 ФГ Преодоляване на предразсъдъци, социални очаквания и норми за обучение, 2018 ФГ образование и овластяване на ромските момичета в България (ABSENTEE; ДФ) Разбиране на сеизмичния риск при многофамилни сгради, строени преди 1990 2019 ФГ г.: Изграждане на устойчивост към сеизмичен риск на многофамилни жилищни сгради в Европа и Централна Азия (ЕЦА) (КАД, ДФ) Преодоляване на пропуските в областта на правата на човека на ромите чрез 2021 ФГ подобряване на условията на живот и цифровото приобщаване в България (КАД, финансирани от ДФ на СБ за Северна Европа) Укрепване на системата за хората с увреждания в България (КАД, финансирани от 2023 ФГ Генерална дирекция „Реформи”(DG REFORM) на ЕК) Изграждане на капацитета на НСИ в България (КАД, финансирани от DG 2023 ФГ REFORM) България: Пътна карта за разработване и реформиране на политиката за 2022 ФГ учителите (КАД, финансирани от DG REFORM) България – Инструменти за предотвратяване на несъстоятелност и ранно 2022 ФГ предупреждение (КАД, финансирани от DG REFORM) България: Трансформация на електронното управление (КАД, финансирани от 2024 ФГ KWPF (Механизъм за партньорство между Р. Корея и Световната банка)) Компактни градове (КАД, финансирани от Инструмента за подкрепа в областта 2023 ФГ на климата) Инструмент за техническа помощ в подкрепа на „Вълната от обновяване“ в 2024 ФГ държавите-членки на ЕС (финансиран от ГД „Регионална политика” (DG REGIO) на ЕК) Систематичен анализ на подкрепата за предприятия в затруднено положение 2024 ФГ (проект, финансиран от DG REGIO) Укрепване на мониторинга и оценката на програмите на ЕС за иновации 2024 ФГ Насърчаване на цифровата трансформация и управленските практики за 2025 ФГ производителност и възстановяване в Европа (проект, финансиран от DG REGIO) Европейска гаранция за безусловен базов доход за маргинализирани домакинства 2025 ФГ (проект, финансиран от ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване” (DG EMPL) на ЕК) Способстваща бизнеса среда на поднационално равнище (проект, финансиран от 2025 ФГ DG REGIO) Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 91 ПИИП Приложение 6: Програма на МФК и портфейлна експозиция за периода 2017-22 ФГ и 2023 ФГ Таблица A6.1. Портфейл на МФК от поети и оставащи задължения към края на юли 2023 г. (щ. д.) Сек- Кратко Поети Поети Оста- Оста- Всички Всички тор/ наименование задълже- задъл- тъчно тъчно поети – остатъч- Отрас- на проекта ния МФК жения салдо – салдо – МФК + ни салда лова –парт- МФК парт- партньори – МФК + група ньори ньори партньори на МФК Infra 25713-Sofia Airport Cn 32,559,000 - 13,552,554 - 32,559,000 13,552,554 38066-AHG Bulgaria 16,312,100 - 16,312,100 - 16,312,100 16,312,100 MAS 36671-Schwarz IV 40,611,247 - 40,611,247 - 40,611,247 40,611,247 FM 46009-Project Dolphin 20,357,578 20,347,080 20,357,578 20,347,080 Общо 109,839,924 - 90,822,979 - 109,839,924 90,822,979 Таблица A6.2. Поети задължения по инвестиционната програма на МФК (за собствена сметка) по фискални години и отраслови групи към края на юли 2023 г. (щ. д.) Сек- Кратко ФГ17 ФГ18 ФГ19 ФГ20 ФГ21 ФГ22 ФГ23 ФГ17- ФГ23 тор/ наименование Отра- на проекта слова група FM 28664-GTFP FIB 1,100,109 1,728,045 0 0 0 0 0 2,828,154 31246-GTFP 13,122,539 8,215,069 2,586,938 0 0 0 0 23,924,547 EUROBANK BG 32319-GTFP 8,598,822 528,000 0 0 0 0 0 9,126,822 UBB BULGARI 46009-Project 0 19,873,316 19,873,317 Dolphin Infra 25713-Sofia         36,825,00 0 0 36,825,000 Airport Cn 38066-AHG 16,089,750 0 0 0 0 0 0 16,089,750 Bulgaria Общо 38,911,221 10,471,114 2,586,938 0 36,825,000 0 19,873,316 108,667,590 Таблица A6.3. Поети задължения по инвестиционната програма на МФК по фискални годи- ни към края на юли 2023 г. (щ. д.)   ФГ17 ФГ18 ФГ19 ФГ20 ФГ21 ФГ22 ФГ23 ФГ17-ФГ23 Дългосрочно 16,089,750 – – – 619,025,000 – 19,873,320 654,988,0668 финансиране от които от собствена 16,089,750 – – – 36,825,000 – 19,873,320 72,788,066.8 сметка на МФК от които основно – – –   582,200,000 – 582,200,000 мобилизиране на средства Краткосрочно 22,821,471 10,471,114 2,586,938 – – – 35,879,523.2 финансиране 92 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година ПИИП Приложение 7: Гаранционен портфейл на АМГИ за периода 2017-22 ФГ и 2023 ФГ Към края на юли 2023 г. АМГИ няма активни неуредени експозиции в страната. Гаранцията по проекта „Ей И Ес-3С Марица Изток I ЕООД“ беше отменена през август 2022 г., а оставащата дължима сума по заема беше предсрочно погасена. (Неразплатен портфейл в милиони щатски долари) Иденти- Наиме- Дата Дата на Сек- ФГ17 ФГ18 ФГ19 ФГ20 ФГ21 ФГ22 ФГ23 фикатор нование на влизане изтичане тор на проек- на про- в дейст- на дейст- та екта вие вието 3386 AES-3C 12/15/2005 3/7/2023 Енер- 51.4 37.5 30.5 22.7 16.2 7.6 0 Maritza гетика East I EOOD Остатъчна експозиция 51.4 37.5 30.5 22.7 16.2 7.6 0 – – Брой проекти 1 1 1 1 1 1 0 – – Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 93 Приложение 3: Избрани показатели за състоянието и управлението на портфейла на ГСБ Към 4 юни 2024 г. Позиция от Меморандума От ФГ80 насам Последните пет ФГ Оценка на проекти от Отдела за оценка 44 2 на операциите (ООО), по брой Оценка на проекти от Отдела за оценка 2,972.5 383.6 на операциите, по стойност (млн. щ. д.) % оценени от ООО проекти с рейтинг 22.7 50.0 „незадоволителен“ или „крайно незадоволителен“, по брой % оценени от ООО проекти с рейтинг 23.7 16.6 „незадоволителен“ или „крайно незадоволителен“, по стойност 94 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Приложение 4: Портфейл на операциите на МБВР Към 30 април 2024 г. Приключили проекти 44 Няма действащи проекти за заемно финансиране МБВР Общо усвоени (действащи), 0.0 от които погасени 0.0 Общо усвоени (приключили), 2,972.46 от които погасени 2,644.22 Общо усвоени (действащи + приключили), 2,972.46 от които погасени 2,644.22 Общо неусвоени (действащи) 0.0 Общо неусвоени (приключили) 0.0 Общо неусвоени (действащи + приключили) 0.0 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 95 Приложение 5: Справка за портфейла на МФК, размер и усвоени средства Портфейл на МФК от поети задължения в България по фискални години, отраслови групи и проекти (млн. щ. д.) към 4 юни 2024 г. Сектор / Кратко наименование ФГ17 ФГ18 ФГ19 ФГ20 ФГ21 ФГ22 ФГ23 ФГ24 Отраслова на проекта група FM 28664-GTFP FIB 4.6 3.1 - - - - - - 31246-GTFP EUROBANK BG 3.7 0.4 - - - - - - 32319-GTFP UBB BULGARI 0.9 - - - - - - - 46009-Project Dolphin - - - - - - 20.4 20.3 Infra 25713-Sofia Airport Cn - - - - 35.7 31.2 32.6 32.6 26836-AES Kavarna 24.0 22.3 19.2 15.6 12.5 - - - 31543-Karadzhalovo SPP 39.5 36.6 33.4 30.5 - - - - MAS 11227-Stomana 1.0 0.9 0.6 0.3 - - - - 25090-Stomana II 1.4 1.2 0.8 0.4 - - - - 26737-Atera 22.2 22.2 22.2 22.2 - - - - 29354-KauflandBulgaria 4.3 - - - - - - - 29688-Stomana III 13.0 10.8 7.2 5.4 1.9 - - - 33393-Lidl Bulgaria 29.5 22.1 - - - - - - 34665-Bulmarket LPG 11.4 - - - - - - - 36671-Schwarz IV 91.2 88.6 77.8 68.0 62.9 47.0 40.6 34.3 37241-Trakya Bul VIII 7.8 6.6 5.2 3.8 12.9 6.0 - - 38066-AHG Bulgaria 16.3 16.3 16.3 16.3 16.3 16.3 16.3 - 49385-LHI C loan - - - - - - - 43.4 Общо 270.7 231.1 182.7 162.5 142.2 100.5 109.8 130.6 Бележка: FM = Финансови институции, INFRA = Инфраструктурна група, MAS = Промишлено производство, селско стопанство и услуги. 96 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Поети задължения от МФК по регионални проекти, включващи България, по фискални години, отраслови групи и проекти (млн. щ. д.) към 30 юни 2024 г. Сектор / Кратко наименование ФГ18 ФГ19 ФГ20 ФГ21 ФГ22 ФГ23 ФГ24 Отрасло- на проекта (до момента) ва група CDF 43921-Evolving Eur I 23.8 21.7 20.3 20.2 47225-AMC V 21.7 21.9 44918-Blackpeak II - - - 17.8 15.8 16.2 16.2 44956-Launchub 2 - - - 17.8 16.1 16.4 16.5 47609-Inovo III 16.3 16.4 FM 45474-DCM OTP MREL 259.5 262.0 48480-EFSE gender 27.3 37052-EFSE IV 58.2 56.9 56.0 59.4 52.0 54.3 22.2 43335-EFSE MSME - - 20.7 22.0 19.2 20.1 20.5 48679-DCM OTP MREL 2 48.7 MAS 39573-Schwarz EE V 209.5 42728-Schwarz EE V Sp 204.9 191.7 181.9 140.4 127.0 119.6 47722-CTP UCL 127.0 166.2 48424-NEPI UCL 249.2 48928-CTP UCL-Ins. 83.1 46855-SEE Food Retail 108.5 110.8 48083-InVivo LT 2023 166.7 48827-EUR Food Retail 238.3 Общо 267.7 261.8 268.4 322.8 265.3 787.2 1,605.6 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 97 Приложение 6: Гаранционен портфейл на АМГИ АМГИ е без текуща експозиция в страната. 98 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година Приложение 7: Текуща програма на МБВР за КАД Към 4 юни 2024 г. Идентифи- Наименование Водеща глобална КУЗ ФГ на катор на на проекта практика (да/не) приключване проекта P180543 Геотермална енергия за Енергетика и добивна да 2025 енергийна сигурност в промишленост България, КУЗ (G4ES) P181208 България: Подкрепа за Околна среда, да 2026 засилване на контрола върху природни ресурси и замърсяването на въздуха синя икономика P500791 България: Подобряване на Градска среда, да 2026 институционалния капацитет устойчивост за прилагане на интегриран и недвижима териториален подход към собственост регионалното развитие P181260 Изграждане на стратегическа, Управление да 2025 институционална и техническа рамка за управление на данни и пространства от данни в България P174293 Трансформация на Управление не 2024 електронното управление в България P502291 България, Оценители на Образование не 2025 образователни права (ECE): Пилотно наблюдение на педагогически практики в класната стая за повишаване на качеството на преподаване P502580 България: Укрепване на Управление не 2026 общинския капацитет и ефективност P502777 Преглед на публичните Макроикономика, не 2025 финанси в България на търговия и поднационално ниво инвестиции P177061 Инструмент за техническа Енергетика и добивна не 2024 помощ в подкрепа на вълната промишленост от обновяване в държави- членки на ЕС P179952 Благоприятстваща бизнеса Цифрова икономика не 2025 среда на поднационално ниво P178236 Систематичен анализ на Финанси, конку- не 2024 подкрепата за предприятия в рентоспособност и затруднено положение иновации Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година 99 Идентифи- Наименование Водеща глобална КУЗ ФГ на катор на на проекта практика (да/не) приключване проекта P178036 Насърчаване на цифровата Финанси, конку- не 2025 трансформация и рентоспособност и управленските практики иновации за производителност и възстановяване в Европа P177945 Гаранция на ЕС за Социална закрила и не 2025 безусловен основен доход работни места за маргинализирани домакинства P504241 Платформа за приобщаване Социална не 2027 на ромите устойчивост и приобщаване P179890 Програма за борба с бедността Бедност и не 2025 2023-2024 ФГ равнопоставеност P505926 Демографска стратегия / Социална закрила и не 2026 Иновативни подходи за работни места справяне с негативните демографски тенденции в България 100 Рамка за партньорство с Република България | 2025-2029 финансова година РАМКА ЗА ПАРТНЬОРСТВО С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2025-2029 ФИНАНСОВА ГОДИНА